Алан Кардек (; псевдоним на Иполит-Леон Денизард Ривай () (3 октомври 1804 – 31 март 1869) е френски педагог, основател на спиритизма. Заради своето дело той е наречен Кодификатор на спиритизма.Lewis Spence, Encyclopedia of Occultism and Parapsychology. Kessinger Publishing, 2003, p. 491
Особена популярност получава в Бразилия, където на негово име са наречени улици, културни центрове, библиотеки, начални училища и даже деца (на него е кръстен например бразилският футболист Алан Кардек, род. 1989).
Произход и младежки години Алан Кардек е роден в Лион на 4 октомври 1804 г., в стара фамилия от град Бург-ан-Брес (югоизточна Франция), която в продължение на много поколения заема постове в магистратурата и съда. Неговият баща, подобно на дядо му, е адвокат с високо положение и добра репутация; майка му, забележително красива, изискана, елегантна и мила, е обект на неговата дълбока и боготворяща обич през целия му живот.
Образован в института на Йохан Хайнрих Песталоци, в Ивердо̀н (Кантон Во)Eliane Rezende Garcia. A Educação: saber e sabor na relação entre sujeitos (на португалски). Ponto-e-Vírgula, 10: 282–285, 2011. PUC-SP. ., от ранна възраст той придобива навика да изследва свободата на мисълта, за която по-късно ще дава ярък пример. Надарен по природа със страст към преподаването, той посвещава себе си от четиринадесетгодишна възраст да подпомага в учението на онези от своите съученици, които са по-малко напреднали от него. Обзет е от силна страст към ботаниката и често прекарва по цял ден сред планините, изминавайки двайсет или тридесет мили, с папка на гърба си, в търсене на екземпляри за своя хербарий. Роден в католическа страна, но възпитан в протестантска вяра, още като момче той започва да размишлява върху средствата за създаване на единство на вярата сред различните християнски деноминации – проект за религиозна реформа, за който полага усилие в продължение на много години, но без успех.
Кариера като преподавател След като завършва образованието си в Ивердо̀н, той се завръща в Лион на 24 години, с намерението да се посвети на правото; но различни актове на религиозна нетърпимост, на които той неочаквано се оказва обект, го карат да се откаже от идеята да търси мястото си в правораздаването, и да създаде свой дом в Париж, където се заема известно време с преводи на Телемаха и други стандартни френски книги за младежта от немски език. След като продължително време се отдава на кариерата си, през 1828 г. той купува едно голямо и процъфтяващо учебно заведение за момчета и се посвещава на преподаването. През 1830 г. той наема за своя сметка голяма зала на улица „Рю ду Севр“ () и започва курсове с безвъзмездни лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Тези лекции, продължили десет години, са изключително успешни, като са посещавани от аудитория от над петстотин души от всички рангове на обществото, много от които след това успяват да достигнат известност в научния свят.
Стремейки се винаги да направи уроците както привлекателни, така и полезни, той измисля специален метод на изчисление и конструира мнемотехническа таблица на френската история, за да подпомогне учениците да запомнят забележителните събития и открития.
Публикации в сферата на образованието и педагогиката Сред многобройните му публикации са: „План за Подобряване на общественото инструктиране“, представен от него през 1828 г. на френската законодателна камара, от който парламентът е силно развълнуван, макар и да не действа по него; „Курс по практическа и теоретична аритметика по системата на Песталоци“ за използване от учители и майки (1829); Класическа граматика на френския език (1831); Ръководство за използване от кандидати за изпит в държавните училища, с обяснителни решения на различни задачи по аритметика и геометрия (1848); Нормални диктовки за изпити на Кметството и Сорбоната, със Специални диктовки за правописни трудности (1849). Тези произведения, високо ценени към момента на публикуването им, все още се използват в много френски училища, а техният автор публикува нови издания на някои от тях до смъртта си.
Той е член на няколко научни общества; наред с другите, членува в Кралското дружество на Арас, което през 1831 г. му присъжда Почетна награда за есето: „Каква е системата на учение, която е в най-силна хармония с нуждите на епохата?“
Няколко години е секретар на Френологическото Общество в Париж и взима активно участие в трудовете на Обществото на Магнетизма, като отделя много време за практическото изследване на сомнамбулизма, транса, ясновидството и различните други явления, свързани с хипнотичното действие.
Начало на занимания със спиритизъм
Когато около 1850 г. явлението на „въртящите се маси“ вълнува Европа и въвежда в другия феномен, известен днес като „спиритизъм“, той бързо разгадава истинската същност на тези явления като доказателство за съществуването на един ред на отношения, дотогава предполагани, отколкото известни, а именно тези, които обединяват видимия и невидимия свят. Предвиждайки огромното им значение за науката и за религията, до такава степен за полето на човешкото наблюдение, той веднага се впуска във внимателно проучване на новите явления. Негов приятел има две дъщери, които се превръщат в това, което по-късно се нарича „медиуми“. Те са весели, оживени, дружелюбни момичета, обичат обществото, танците и забавленията, и обикновено получават, както си „седят“ сами или със своите млади другари, „комуникации“ в хармония със своя светски и донякъде лекомислен нрав. Но за изненада на всички замесени е установено, че винаги, когато професор Риваил присъства, съобщенията, предавани чрез тези млади дами, имат много тежък и сериозен характер; и при запитването му към невидимите интелекти за причината на тази промяна му е казано, че „духове от много по-висок ранг в сравнение с тези, които обичайно общуват чрез двата млади медиума, идват изрично за него и ще продължават да го правят, за да спомогнат той да изпълни една важна религиозна мисия.“
Много учуден от това толкова ненадейно съобщение, той веднага пристъпва към проверка на неговата истинност, като съставя поредица от прогресивни въпроси във връзка с различните проблеми на човешкия живот и вселената, в която се намираме, и ги предоставя на своите невидими събеседници, получавайки техните отговори чрез сътрудничеството на двамата млади медиума, които с охота се съгласяват да посвещават няколко вечери всяка седмица на тази цел и които поради това получават, чрез почукване на маса и писане с планшети, отговорите, които се превръщат в основата на Спиритистката теория и които те са напълно неспособни да оценят, колкото и да измислят самостоятелно.
Когато тези разговори продължават близо две години, той един ден отбеляза на жена си във връзка с разгръщането на тези възгледи, които тя следва с понятна симпатия: „Това е нещо много любопитно! Моите разговори с невидимите интелекти напълно революционизираха моите идеи и убеждения. Така предадените инструкции представляват една изцяло нова теория за човешкия живот, дълг и съдба, която ми се струва абсолютно рационална и съгласувана, възхитително ясна и утешаваща и силно интересна. Имам силната мисъл да публикувам тези разговори в книга, защото ми се струва, че това, което интересува мен толкова дълбоко, може да се окаже интересно и за другите.“ Съпругата му горещо одобрява идеята, а след това той я представя на невижданите си събеседници, които отговориха по обичайния начин, че именно те са предложили тази идея на неговия ум, че комуникациите им направени към него, не са за самия него, но с изричната цел да бъдат дадени на света, както той предлага да направи, и че сега е настъпило времето за изпълнение на този план. „На книгата, в която ще въплътите нашите инструкции“, продължиха общуващите интелекти, "ще дадете, тъй като тя е наша работа, а не ваша, заглавието, Le Livre des Esprits (КНИГАТА НА ДУХОВЕТЕ) и ще я публикувате, не под вашето собствено име, а под псевдонима на ALLAN KARDEC.¹ Запазете собственото си име Rivail за вече публикуваните от вас собствени книги, но вземете и запазете името, което сега ви дадохме за книгата, която предстои да публикувате по наше искане и по принцип за цялата работа, която ще трябва да свършите при изпълнение на мисията, която, както вече ви казахме, ви е била поверена от Провидението и която постепенно ще се отвори пред вас, докато напредвате в нея под наше ръководство“.
Така създадената и публикувана книга се продава с голяма бързина, правейки хората да приемат новото учение не само във Франция, а и на целия континент, и превръщайки името на АЛАН КАРДЕК в дума за ежедневна употреба за читателите, които го познават само във връзка с нея; така че оттам нататък той е наричан само с това име, с изключение на старите си лични приятели, пред които и той, и съпругата му завинаги запазват фамилното си име. Скоро след публикуването ѝ той основава Парижкото общество за психологически изследвания, на което е президент до смъртта си и което се събира всеки петък вечер в къщата му, за да получи от духове, чрез пишещи медиуми, инструкции за изясняване на истината и дълга. Той също основава и редактира, до самата си смърт, едно месечно списание, озаглавено La Revue Spirite, Журнал за психологически изследвания, посветено на застъпничество на възгледите, изложени в Книга на Духовете.
Подобни асоциации бързо се формират по целия свят. Много от тези публикувани периодични издания имали повече или по-малко значение в подкрепа на новата доктрина; но всички те предават на Парижкото Общество най-забележителните от духовните съобщения, които са получили. Огромна маса от уроци на духовете, уникална както по количество, така и по многообразието от източници, от които е получена, по този начин намерила своя път в ръцете на ALLAN KARDEC, който я изучава, съпоставя, координира, с неуморно усърдие и преданост, за период от петнадесет години.
От материалите, предоставени му от всеки край на земното кълбо, той разширява и завършва КНИГАТА НА ДУХОВЕТЕ, под ръководството на духовете, които първоначално са я продиктували; „Ревизираното издание“, на това произведение, изведено от него през 1857 г. се е превърнало в признатия учебник на школата на Спиритуалистическата философия, така тясно свързано с неговото име. От същите тези материали той впоследствие съставя четири други труда, а именно „Книгата на медиумите“ (практически трактат за медиумизма и призоваванията), 1861 г.; „Евангелието, както е обяснено от духовете“ (изложение на морала от спиритистка гледна точка), 1864 г.; „Рай и Ад“ (свидетелство за справедливостта на божественото управление на човешкия род), 1865 г.; и „Генезис“ (показва съгласуваността на Спиритистката теория с откритията на съвременната наука и съдържанието на Мойсеевите записи, както е обяснено от духовете), 1867 г. Той публикува и два кратки трактата, озаглавени „Какво е Спиритизъм?“ и „Спиритизмът сведен до своя най-простия израз.“
Трябва да се отбележи, във връзка с току-що изброените произведения, че Алан Кардек не е бил „медиум“ и следователно е бил длъжен да се възползва от медиумизма на другите при получаването на духовните комуникации, от които те са се развили. Теорията на живота и дълга, толкова непосредствено свързана с неговото име и произведения, често погрешно се предполагало, че е продукт на неговия единен ум или на духовете в непосредствена връзка с него, следователно е далеч по-малко израз на едно лично или индивидуално мнение, отколкото всяка от спиритуалистичните теории предложени за разглеждане тук; тъй като основата на религиозната философия, заложена в неговите произведения, по никакъв начин не е произведение на неговия собствен интелект, а била толкова нова за него, колкото и за всеки от неговите читатели, след като е прогресивно изведена от него от едновременните твърдения на един легион от духове, чрез много хиляди медиуми, непознати помежду си, принадлежащи към различни страни и от разнообразно социално положение.