Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол Боймички или Постол войвода, е български хайдутин и революционер.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 336 – 337. Започнал своята борба с Османската империя в края на XIX век като хайдутин, в 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Ениджевардарския революционен район на Солунския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети. Името на Апостол става легендарно сред българското население – войводата е наречен с любов Вардарското (Ениджевардарското) слънце и Белият Апостол (за разлика от „Черния Апостол“ Апостолис Матопулос) и е възпят приживе в десетки народни песни.Йовков, Йордан. Съчинения в два тома, Том първи; Български писател, София, 1989, стр. 342. Ангелов, Димитър. БЪЛГАРСКОТО САМОСЪЗНАНИЕ В ПЕСЕННИЯ ФОЛКЛОР ОТ МАКЕДОНИЯ, Славянското дружество в България, София, 1997 Апостол войвода загива в 1911 година, отровен от гъркоманин.Мария Атанасова. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. В: „Български войводи“, София, 1985, стр. 278 – 291.

Апостол войвода е герой в трисерийния български филм „Мера според мера“ – последната роля на големия български актьор Григор Вачков. В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, а негов паметник е поставен в Несебър. Македонски дружества в Асеновградско, Несебър и други са носили или носят неговото име. За Постол войвода има множество народни песни. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода.

Биография Хайдутство

Апостол Петков е роден на 6 май (19 нов стил) 1869 година в голямото гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро – Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Андон Иванов Терзиев загиват като четници на ВМОРОПетров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.75, а според гръцки източници гъркоманският капитан Гоно Йотов му е първи братовчед."Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000

Апостол Терзиев остава неграмотен и първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 година излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро. По същото време в Боймията се появява и друга хайдушка чета – тази на Иванчо Карасулията.

Във ВМОРО (1897 – 1903)

През 1897 година Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и в същия ден свещеник Стамат Танчев покръщава тримата хайдути и те влизат като терористи в редовете на ВМОРО.

След като извършват няколко убийства над предполагаеми шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и Гоно Балабанов от Сехово и Павел Граматиков от Кониково, Стойко Христов от Карасуле, Лазар Делев от Ореховица, Гого Киров и Мито Яков Хаджията от Мутулово, Кольо Мъжкото от Богородица и Коста Мусевски от Костурино. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

През 1898 година четата пленява богатия турчин Туран бей и взема 2000 турски лири откуп. Централният комитет успява да прибере откупа след дълги разправии, тъй като четата иска да го задържи за себе си, и според гевгелийския ръководител на ВМОРО Аргир Манасиев Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК.

В края на юни 1898 година четата се разделя на две, като Иванчо Карасулийски поема Гевгелийско, а Апостол Петков – Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука, което не се одобрява от лидерите на ВМОРО. Даме Груев дори настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители и за да се стегне дисциплината, в района е изпратена четата на Михаил Апостолов. Апостол Петков стои в неговата чета до април 1900 година, след което се отделя със 7 души.

За да си върнат доверието на ЦК в края на 1898 година Карасулията и Апостол войвода получават задача да ликвидират околийския лекар грък Димитриос Кивернидис, смятан за един от най-големите шпиони в Гевгелийско. Двамата убиват Кивернидис през ноември.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354 – 356.

Четата на Апостол войвода дава няколко сражения при селата Геракарци, Либахово и Тушилово. На 8/22 март 1900 годинаDakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 96., Апостол Петков с 14 четници отсяда в две къщи в родното му Боймица. Четата е предадена от гъркоманите от село Крива Ичо Пинчев и Туше Бакалов и още вечерта на 9/23 март е обградена от войска от Гевгели и Енидже Вардар и башибозук. След целодневно сражение на 10/24 март през нощта четата успява да се оттегли към Паяк. В сражението загиват братът на войводата Тано Петков, секретарят на четата Атанас Тодев и четникът Димитър Чавдаров, както и гъркоманският поп Никола Ринчев. Четниците Ичо Проичков (Пройчаков) и Мицо Метракулията са ранени, заловени и затворени в Еди куле, където Проичков умира.

През лятото и есента на 1900 година четата действа в Гевгелийско, като през този период има сведения за две сражения с турската войска – на 20 август и 2 септември при село Горгопик, Гевгелийско и на други места. По това време четата включва само 8 четници. В края на 1900 година Апостол заминава за България, за доставка на оръжие.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 357 – 358, 367. През лятото на 1901 година Апостол войвода провежда кампания срещу дерибействащите албанци пъдари, предупреждава цивилните агенти, че ще убива всеки албанец, който би дошъл да бъде пъдарин или да пасе овцете си в неговия район и убива няколко от тях.

Апостол Петков получава нареждане от Централния комитет на ВМОРО на 17 юни 1902 година да обезоръжи Иванчо Карасулийски, който е преминал към Върховния комитет и агитира за повдигане на въстание. Стига се до престрелки между двете чети, но благодарение на местното население войводите се помиряват в село Ливада, а на 28 юни 1902 година водят сражение на Гъндач срещу турски аскер. По-късно Апостол Петков и Павле Кониковски обезоръжават върховистката чета на Атанас Орджанов.Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает 1893 – 1903 година, Табернакул, Скопје, 2003. През ноември Павле Кониковски заболява и умира, като остават съмнения, че е отровен от завист от Апостол ПетковГеоргиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).. В създалата се ситуация братята Лазар, Гоно, Димитър и Траян Доямови се отцепват от четата на Апостол, а по-късно преминават на страната на гръцката пропаганда в МакедонияDakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 238..

Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце. Христо Силянов пише:

Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия. Към 1903 година гъркомани остават единствено в Гумендже и в селата Крива и Петрово. Налага сериозна дисциплина в района си като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по своя преценка и събира данък от бубарството.Писмо от гумендженския гръцки учител Георгиос Ладакаку до солунския митрополит Александър от 2 юни, 1904 г. в: Οι απαρχές του Μακεδονικού Αγώνα 1903 – 1904, 100 έγγραφα από τα αρχεία του Υπουργείου των Εξωτερικών της Ελλάδος (Θεσσαλονίκη: Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, 1996), σσ. 177 – 179 (също в: Χρήστος Ίντος, Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα, σ. 180, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών (ανάκτηση 4-1-2010)) Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 година, докато града не напусне гръцкият лекар Ангелос Сакелариу, който е и лидер на гръцкия комитет. Вследствие градският пазар е затворен, а българските, гръцките и турските търговци търпят големи загуби. При лошо отношение спрямо местните българи Апостол войвода редовно изпраща заплашителни писма до собствениците на чифлици, каймакамина и мюдюрите в казата.Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 78 – 79. През 1905 година изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие председателя на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар Никола Шкутов:

Поведението на Апостол Петков често пъти го вкарва в конфликт с легалното ръководство на Организацията в Енидже Вардар и Солун. Евтим Спространов пише в дневника си:

Апостол войвода доразвива в Ениджевардарското езеро мрежата от наколни колиби, които служат като убежище на четата му, и край които води много сражения. Ениджевардарско е разделено на четири пункта, като за началници Апостол назначава Захарий Гьорев, Стоян Янъков, Трайо Петков и Ичко Гошков.

Илинденското въстание

Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 година. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село Корнишор кукушката чета на Кръстю Асенов и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, Бургас, 1995. На 18 юли Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район Захарий Гьорев с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 66. Също иска да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.