Колосите от Монте Прама (; ) са древни каменни статуи, създадени от Нурагическата цивилизация на Сардиния, Италия.
Статуите са открити случайно през месец март на 1974 г. натрошени, на територията на поземлен имот на могилата Монте Прама, община Кабрас, провинция Ористано, Централна Сардиния. Статуите са изваяни от пясъчник и височината им варира от 2 m до 2,5 m.Marco Camedda; Rai Sardegna (2012). „Un viaggio di tremila anni per scoprire Sos zigantes“ (in Italian). Sassari: La Nuova Sardegna.David Keys (February 17, 2012). „Prehistoric cybermen? Sardinia's lost warriors rise from the dust“. The Independent. London Известният етрусколог Дейвид Риджуей нарича колосите „едно от знаковите археологически открития на ХХ век направени на италианска земя“ , а проф. Мириам Шарф Балмут дефинира откритието на колосите като „зашеметяващо археологическо събитие, може би най-невероятната находка на века в сферата на Историята на изкуството...“David Ridgway (1980) „Archaeological Reports“. 26 (26) Cambridge University Press: 54 – 70Joseph J. Basile (2004) „Comparanda for the Capestrano warrior“. The Capestrano Warrior and Related Monuments of the Seventh to Fifth Centuries B.C. Academia.edu. p. 22
Четири кампании на археологически разкопки са проведени на мястото, където са открити статуите между 1975 г. и 1979 г. На място са разкрити около пет хиляди различни късове от статуите, включително – петнадесет глави и двадесет и два торса. Всички фрагменти от статуи са прибрани на съхранение в Националния археологически музей на Каляри, като само няколко фрагмента, считани за значими, са изложени в сградата на същия. При статуите са изложени и други скулптурни пластики, намерени на същия археологически обект – като модели на вотивни кули нураги и няколко бетили (тип „oragiana“), за които се предполага, че са били често полагани като гробни дарове при Гробниците на гигантите на остров Сардиния.Roberto Nardi (2011). „The Statues“. Documentation Conservation. Restoration and Museum Display. Cynthia Rockwell (English translation). Rome: CCA. Centro di Conservazione Archeologica
След 2005 г. е предприета голяма кампания по реставрацията на Колосите от Монте Прама от Министерство на културното наследство на Италия и Регион Сардиния, като организации като Centro di restauro e conservazione dei beni culturali of „Li Punti“ (Сасари) и подразделенията на Надзор на културно-историческото наследство на Сасари, Нуоро, Каляри и Ористано активно участват в процеса. След 2009 г. са изложени и други артефакти, открити по време на археологическите разкопки и на специални събития, а след ноември 2011 г. цялата експозиция е отворена за публичен достъп.Lilliu, Giovanni (2006), „L'arte, l'economia, la società“, Sardegna nuragica, Appunti di Archeologia (in Italian), Nuoro: Il Maestrale, ISBN 88-89801-11-5
По данни от последните проучвания фрагментите, разкрити на археологическите обекти, където са открити Колосите от Монте Прама, принадлежат на общо 44 статуи, 25 от които са реставрирани и изложени, заедно с 13 модели на кули нураги. Фрагменти от още три статуи и три модела на кули нураги са идентифицирани, но на този етап не могат да бъдат сглобени и реставрирани. След като приключи реставрирането на всички намерени артефакти се планира находките да бъдат изложени в музей в Кабрас.
Датиране Около точната датировка на колосите се води научна дискусия. Според проф. Джовани Лилиу статуите на колосите са създадени между XI в. и VII в.пр.н.е. Ако тази датировка бъде потвърдена от други археологически изследвания и специалисти, колосите ще бъдат класифицирани като едни от най-ранните антропоморфни скулптури от Средиземноморския басейн, след египетските, предшествайки куросите (κοῦρος) от Древна Гърция.Valentina Leonelli (2012). „Restauri Mont'e Prama, il mistero dei giganti“. Archeo. Attualità del Passato: 26 – 28
Научни дискусии Хронологията на статуите на колосите е силно полемизирана в научните среди – това е обусловено от различни трудности, свързани с установяването на периода на изработката им, както и с периода, в който статуите са натрошени и депонирани при некропола.
Все още няма ясна индикация за тяхното първоначално разположение, а именно дали те са били ситуирани на върха на некропола или са били поставени с храм, разположен на друго място.
Според някои учени статуите са били изваяни с цел да придадат монументален характер на некропола и са поставени непосредствено отгоре на гробниците. Други смятат, че няма доказателства в полза на тази хипотеза и че първоначално статуите пазят храмова сграда, датираща от края на бронзовата епоха и посветена на Сард Патер Бабай.
Друг проблем за категоричното датиране на статиите на колосите е ненадеждното датираните находки от некропола – керамичните фрагменти са изключително оскъдни, малкото възстановени находки датират от ІХ в. пр.н.е., а гробниците са предимно лишени от инвентар, с изключение на Гроб № 25, където е намерен един древноегипетски цилиндричен печат скарабей – тип Хиксос.Типологията на скарабеи, подобни на находката от некропола при Монте Прама Синис, започва да се произвеждат през Втория междинен период в Древен Египет, след което продължава в Новото царство, особено по време на ХХ династия (ок. 1187 – 1064 г. пр.н.е.). Специфичният дизайн на печата скарабей от Мон' Прама е почти идентичен със скарабей, открит в Самария на обекта Тел Фара или в палестинския град Тал ал Аджул, последният често идентифициран като Шарухен, последната крепост на Хиксосите. Но най-новият скарабей, принадлежащ към тази типология – макар и доста различна изработка – е открит в Тир и датира от VIII век пр.н.е. (G. Artioli; I. Angelini; F. Nestola (2012):371 – 377)Печатът скарабей от Монте Прама е бил считан от археолозите за изработен от слонова кост или друга животинска кост, но последните археометрични анализи потвърждават, че става въпрос за остъклен стеатит с египетски произход. Внимателните типологични анализи показват, че това е истински египетски скарабей, изобразяващ стилизирано цвете лотос и датиран от 1130 – 945 г. пр.н.е. Независимо от това трябва да се подчертае, че датирането на археологически обекти посредством наличието на печати скарабеи не е надеждно, като се има предвид, че тези малки предмети могат да останат в употреба в продължение на много векове след производството им, каквато е била и практиката. (G. Cavillier (2010):59 – 69)G. Artioli; I. Angelini; F. Nestola (2012). „New milarite/osumilite-type phase formed during ancient glazing of an Egyptian scarab“. Applied Physics. Materials Science & Processing. Applied Physics A. 110. Springer. pp. 371 – 377G. Cavillier (2010). „La Sardegna e l'Egitto, il progetto Shardana“. L'Egitto di Champollion e Rosellini, fra Museologia, Collezionismo e Archeologia (in Italian). A. Stiglitz.Alfonso Stiglitz (2007). „Fenici_e_nuragici_nell'entroterra_tharrense“. Sardinia, Corsica et Baleares antiqvae. An International Journal of Archaeology (in Italian). pp. 94 – 96Ridgway, Brunilde (1986), „Mediterranean comparanda for the statues from Monte Prama (Ridgway). Nuragic Statuary from Monte Prama (Tronchetti)“, Studies in Sardinia Archaeology II: Sardinia in the Mediterranean. Miriam S. Balmuth, Carlo Tronchetti, Ann Arbor: University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-10081-1
Бронзовата фибула, открита сред отломките на статуите, изглежда потвърждава датиране от първата половина на VIII в. пр.н.е. По повърхността на някои фрагменти от статуите са открити следи от боя с животински произход – багрилото е анализирано в Реставрационния център Ли Пунти. Въпреки че биологичният материал по принцип може да бъде подложен на радиоизотопно датиране, количествата открит пигмент са твърде малки за такъв анализ. Това оцветяване в никакъв случай не е случайно и да подсказва, че статуите първоначално са били оцветени.Federico Spano; Giuseppe Marongiu (2008). „Novità sui Giganti di Monti Prama“. Sassari: La Nuova Sardegna Фрагмент от пуническа амфора, открит под бюста на колос стрелец, предлага сигурен Terminus ante quem non – период на датиране в IV в. пр.н.е., когато статуите на колосите са били умишлено натрошени.Карло Трончети, който споменава този фрагмент, пише, че формирането на археологическия контекст, засвидетелстван към края на IV в. пр.н.е., дори в първите десетилетия на III в. пр.н.е., е установен благодарение на открития сред купчина фрагменти на статуи голям фрагмент от пуническа амфора. Tronchetti C., van Dommelen P., 2005, Entangled Objects and Hybrid Practices: Colonial Contacts and Elite Connections at Monte Prama, Sardinia, J.of Mediterranean Archaeology 18.2 (2005) p. 183 – 209
Фрагмент от статуя, наподобяваща колос от Монте Прама, е открит в свещения кладенец на Банату (Нарболия), недалеч от нурага С'Ураки, заедно с фрагменти пуническа и нурагическа керамика; но трудностите, съпътствали разкопките, не позволяват надеждно датиране на тази находка.Alfonso Stiglitz (2005). „La Bassa Valle del Coghinas dalla preistoria all'età romana“; Nurabolia – Narbolia, una villa di frontiera del Giudicato di Arborea. Nuoro: Solinas. стр. 59 – 74Maria Rosaria Manunza (2008). „La stratigrafia del vano A di Funtana Coberta“. Rome: Associazione Internazionale di Archeologia classica
Друг общ проблем е хронологичното съотношение на колосалните пластики към сардинските бронзети, чието датиране също е дискусионно – някои учени всъщност поддържат тезата, че производството на бронзовите фигурки е започнало вече между 1100 и 1000 г. пр.н.е. От стратиграфията на Храм-кладенецът при Балао (Фунтана Коберта) и от данните от разкопките на Гигантската гробница при Ороли, недалеч от кулата Нураг Арубиу, съществуват доказателства, че бронзетите датират от бронзовата епоха, а не от ранната желязна епоха, както е широко възприето. В други археологически контексти бронзетите са датирани между XIII и XII век пр.н.е.Antonio Pintori (2012). „Orroli, dalla tomba dei giganti una nuova datazione dei bronzetti“. Cagliari: L'Unione sardaL'Unione Sarda (2012). „I rivoluzionari bronzetti di Orroli sconvolgono la storia dei nuraghi“. Cagliari: L'Unione Sarda
Като се има предвид близкото сходство между колоси и бронзети, е дискусионно дали първите не са вдъхновили последните. Ако бронзетите са модели, наложени от нурагическата аристокрация на занаятчиите, в този случай статуите биха били по-късни от бронзетите.Marco Rendeli (2008). „Monte 'e Prama: 4875 punti interrogativi“. Bollettino di Archeologia on line: 58 – 70
През месец декември 2012 г. Алесандро Бедини, Карло Трончети, Джовани Угас и Раймондо Зука за пръв път излизат с общо становище относно датирането на некропола при Монте Прама. Според учените археологическият обект датира между XIX и VIII в.пр.н.Carlo Figari (2012). „Monte Prama, ecco la storia dei Giganti di pietra“. Cagliari: Regione Autonoma della Sardegna
Според Алис Андреоли, по-ранна датировка в късната бронзова епоха е твърде спорна, защото има голяма неяснота дали статуите на колосите са били изработени заради нуждите на некропола или са били пренесени от друго място.Alice Andreoli, Venerdì di Repubblica, July 27, 2007, L'armata sarda dei Giganti di pietra, pp. 82 – 83
Географски ареал По-голямата част от скулптурите са разкрити захвърлени на парчета из некропола при Монте Прама, намиращ се на върха на могила – с височина 50 m, разположен в самия център на полуостров Синис. Само една друга фрагментирана скулптура с човешка глава е намерена другаде – близо до свещения кладенец на Банату (Нарболия). Този обект се намира на около 2 km от кулата нураг С'Ураки, а главата на скулптурата е намерена заедно с различни находки от керамика – пунически и/или нурагически.Alfonso Stiglitz (2005). „La Bassa Valle del Coghinas dalla preistoria all'età romana“; Nurabolia – Narbolia, una villa di frontiera del Giudicato di Arborea. Nuoro: Solinas. стр. 59 – 74Carlo Tronchetti (2011). „Gli scavi di Monte Prama dal 1975 al 1979“. La Pietra e gli Eroi. Le statue restaurate di Mont'e Prama. Sassari: H.demia.ss/press. p. 21