Михаил АтанасковичВ. „Свобода“, бр. 28, Букурещ 1870, стр. 299 е български лекар, участник във Втората българска легия и общественик.
Биография Роден е в Ниш на 23 октомври 1850 г.Сюпюр, Елена, Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, стр. 119 Получава основно образование в българско училище. Присъединява се към Втората българска легия (1867 – 1868 г.) и в Белград преминава през военна подготовка рамо до рамо с Васил Левски.Греков, Михаил, Спомени, София 1971, стр. 99 След разпускането на формированието част от доброволците се насочват към Влашко.
Атанаскович се преселва в Букурещ. През 1869 г. започва следването си в Националното училище по медицина и фармация. Работи в българското букурещко читалище „Братска любов“, където изнася лекции на здравни теми. Междувременно се запознава с Любен Каравелов. Сътрудничи на в. „Свобода“. През 1870 г. там излиза негово стихотворение, озаглавено „Българио...“.В. „Свобода“, бр. 45, Букурещ 1870, стр. 355 Същата година вестникът публикува обръщение в поетична форма, с което Атанаскович призовава българите на въстание. Нарежда се сред основателите на Дружеството за разпространение на полезни знанияСп. „Знание“, бр. 10, Букурещ 1875, стр. 160 Създадената през 1872 г. културно-просветна организация обединява т.нар. млади от българската колония в румънската столица. Дружеството подпомага сп. „Знание“, издавано от Каравелов.Маринов, Момчил, Стопанска тематика в сп. „Знание“ (1875 – 1876, 1878), стр. 548
През 1875 г. Атанаскович успешно защитава докторска дисертация на тема „Cateva cuvinte asupra febreĭ“Стоянов, Маньо, Българска възрожденска книжнина: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806 – 1878, София 1967, стр. 7 (на български: „Няколко думи за треската“Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“, том 9, София 1969, стр. 61). Христо Ботев използва случая, за да припомни на нишлията за нуждата от образовани лекари в бъдещата възстановена българска държава.Ботев, Христо, Събрани съчинения, том 3, София 1976, стр. 181 Работи като доктор в Букурещ. Присъединява се към червенокръсткото движение на Румъния. Влиза в състава на румънска полева болница, изпратена през 1876 г. в Сръбско-турската война от 1876 г.. Умира на 9 март 1877 г. по време на Сръбско-турската война (1877 – 1878) в Кладово.
Каравелов помества прочувствено известие за кончината на своя близък сътрудник, но посочва Фокшани за място на неговата смърт.Сп. „Знание“, бр. 10, Букурещ 1876, стр. 32
Бележки
Категория:Български лекари Категория:Български легионери в Белград Категория:Български революционери Категория:Български общественици Категория:Румънски общественици Категория:Дейци на Червения кръст и Червения полумесец Категория:Поморавски българи Категория:Българи в Румъния Категория:Родени в Ниш