Хвърляне на копие

Хвърлянето на копие е лекоателтическа дисциплина, при която се хвърля копие с дължина 2,5 m. Копиехвъргачът набира импулс като бяга в определена площ. Хвърлянето на копие е част както от мъжкия десетобой, така и от женския седмобой.

При центъра на тежестта на копието има приспособление за сцепление (обикновено връв). За разлика от другите дисциплини, включващи хвърляне на уред (гюле, диск и чук), при хвърлянето на копие правилата за изпълнение са строго определени и не се позволяват различни видове техника на хвърляне. Копието се мята с движение на рамото или горната част на ръката, като атлетът няма право да насочва гърба си право по посока на движението. Това забранява на копиехвъргача да се завърти подобно на дискохвъргач. Поради тази причина, полето за хвърляне на копие не е окръжност, а представлява писта с минимална дължина 30 m и широчина 4 m, която завършва с дъга, от която започва измерването на дължината на хвърляне. Състезателите се набират скорост по тази писта, която после предават на копието при изхвърлянето. То се мята към сектор, обхващащ ъгъл от 28,96°. Резултатът се зачита, само ако върхът на копието се забие в земята преди друга част от него да докосне повърхността. Разстоянието се измерва от върха на копието до началото на дъгата. Всеки от състезателите има право на 3 до 6 опита, като обикновено при наличието на голям брой атлети, всички изпълняват по 3 опита, а само тези с най-добрите изпълнения имат право на допълнителни 3 опита, които да определят победителя.

Дисциплината изисква умения на спринтьор и сила на тежкоатлет. Ето защо често при тренировка се използва желязо с формата на копие, но с доста по-голяма тежест, като това има за цел да увеличи силата и гъвкавостта на атлета.

История Хвърлянето на копие е част от петобоя в древните олимпийски игри още от 708 г. пр.н.е. Копието се хвърля с помощта на прашка, а когато атлетите хвърлят копието, тази прашка му придава спираловидно движение по време на полет.

Хвърлянето на копиевидни пръти по мишени се възражда в Германия и Швеция в началото на 1870-те години. Правилата еволюират през следващите десетилетия. Първоначално копията се хвърлят без засилка, а хващането им по средата не е задължително. Скоро след това се въвежда съвременната засилка.

По това време доминиращият копиехвъргач е шведът Ерик Леминг до 1912 г. Когато хвърлянето на копие за мъже е направено олимпийска дисциплина на Летните олимпийски игри през 1906 г., Леминг печели с преднина от почти девет метра и счупва собствения си световен рекорд. Швеция лесно спечелва първите четири места, тъй като играчите на Финландия отсъстват, а в другите страни този спорт не е популярен.

Към края на 19 век и началото на 20 век повечето състезания по мятане на копие включват двете ръце – уредът се хвърля отделно с дясната и с лявата ръка, а най-добрите резултати за всяка ръка се събират. Такова състезание с двете ръце се провежда само веднъж на олимпийски игри – на Летните олимпийски игри през 1912 г., когато Финландия обира медалите, задминавайки Леминг. Скоро след това тази практика бързо се забравя.

Първото състезание по хвърляне на копие за жени се провежда във Финландия през 1909 г. Първоначално жените мятат еднакви копия като мъжете, но през 1920-те години е въведено по-късо и по-леко копие за жени. През 1932 г. дисциплината за жени е включена в олимпийската програма. Първата жена шампион става американската Бейб Захариас.

Дълго време копията се правят от твърдо дърво (обикновено бреза) със стоманен връх. Кухото и високо аеродинамично копие е изобретено в САЩ през 1950-те години. По-късните копия се правят изцяло от метал. Новите копия летят по-надалеч, но са по-малко склонни да се приземят правилно. В началото на 1980-те години започват да се проектират копия, които значително по-рядко се приземяват водоравно. Така през април 1986 г. за мъжете и април 1999 г. са въведени копия по нов дизайн и световните рекорди (на Уве Хон и Петра Фелке) до този момент са занулени. Промените са въведени и с цел безопасност, тъй като много често са се получавали хвърляния от над 100 метра. След това центърът на тежестта на копията се премества с 4 сантиметра по-напред, а върхът им става по-тъп, намалявайки аеродинамиката им.

От 69-те олимпийски медала, раздадени за хвърляне на копие при мъжете, 32 са взети от състезатели от Норвегия, Швеция или Финландия.

Хвърлянето на копие е част от десетобоя още от въвеждането му в началото на 1910-те години. То е част от някои от формите на петобоя и част от всички форми на седмобоя при жените, след като измества петобоя през 1981 г.IAAF Scoring Tables for Combined Events, pp. 7 – 10.

Най-добри атлети

Мъже Към юли 2019 г. РангРазстояниеАтлетДатаМястоИзт.198,48 m Ян Железни25 май 1996 г.Йена294,44 m Йоханес Фетер11 юли 2017 г.Люцерн393,90 m Томас Рьолер5 май 2017Доха493,09 m Аки Парвиайнен26 юни 1999 г.Куортане592,72 m Джулиус Йего26 август 2015 г.Пекин692,61 m Сергей Макаров30 юни 2002 г.Шефийлд792,60 m Реймонд Хехт21 юли 1995 г.Осло892,06 m Андреас Хофман2 юни 2018 г.Офенбург991,69 m Константинос Гациудис24 юни 2000 г.Куортане1091,59 m Андреас Торкилдсен2 юни 2006 г.Осло1191,53 m Теро Питкемеки26 юни 2005 г.Куортане1291,46 m Стийв Бакли25 януари 1992 г.Окланд1391,36 m Чън Чао-цун26 август 2017 г.Тайпе1491,29 m Бро Греер21 юни 2007 г.Индианаполис1590,73 m Вадим Василевскис22 юли 2007 г.Талин1690,61 m Магнус Кирт22 юни 2019 г.Куортане1790,60 m Сепо Рятю20 юли 1992 г.Нурмиярви1890,44 m Борис Хенри9 юли 1997 г.Линц1990,16 m Кешорн Уолкот9 юли 2015 г.Лозана2089,73 m Якуб Вадлейх12 август 2017 г.Лондон2189,21 m Ихаб Абделрахман18 май 2014 г.Шанхай2289,17 m Едис Матусевичиус27 юли 2019 г.Паланга2389,16 m A Том Петраноф1 март 1991 г.Почефструм2489,15 m Джао Цинган2 август 2014 г.Инчон2589,10 m Патрик Боден24 март 1990 г.Остин

Жени Към август 2019 г. РангРазстояниеАтлетДатаМястоИзт.172,28 m Барбора Шпотакова13 септември 2008 г.Щутгарт271,99 m Мария Абакумова2 септември 2011 г.Тегу371,88 m Антоанета Селенска 1981 г.Загреб471,70 m Ослеидис Менендес14 август 2005 г.Хелзинки570,20 m Кристина Обергфьол23 юни 2007 г.Мюнхен669,48 m Трине Хатестад28 юли 2000 г.Осло769,35 m Сюнете Филюн9 юни 2012 г.Ню Йорк868,92 m Катрин Мичъл11 април 2018 г.Гоулд Коуст968,43 m Сара Колак6 юли 2017 г.Лозана1068,34 m Щефи Нериус31 август 2008 г.Вустемарк1167,98 m Лю Хуейхуей2 август 2019 г.Шънян1267,90 m Кристин Хусонг10 август 2018 г.Берлин1367,70 m Келси-Лий Барбър9 юли 2019 г.Люцерн1467.,69 m Катарина Молитор30 август 2015 г.Пекин1567,67 m Соня Бисет6 юли 2005 г.Саламанка1667,51 m Мирела Маняни30 септември 2000 г.Сидни1767,47 m Татяна Холодович7 юни 2018 г.Осло1867,40 m Никола Огродникова26 май 2019 г.Офенбург1967,32 m Линда Щал14 юни 2014 г.Ню Йорк2067,30 m Вера Ребрик19 февруари 2016 г.Сочи2167,29 m Ханна Гацко-Федусова26 юли 2014 г.Кропивницки2267,21 m Еда Туусуз18 май 2017 г.Баку2367,20 m Татяна Шиколенко18 август 2000 г.Монако2467,16 m Мартина Ратей14 май 2010 г.Доха2567,12 m Лиу Шъин20 май 2018 г.Осака2667,11 m Мария Андрейчик16 август 2016 г.Рио де Жанейро

Източници

Категория:Лека атлетика Категория:Олимпийски спортове