Култовата сцена от Селищната могила Овчарово е групова археологическа находка, датираща от ранния халколит. Според специалистите по праистория тя е уникално свидетелство за духовния живот на праисторическия човек. Проф. Хенриета Тодорова (откривателката на находката) я характеризира като материално доказателство, което дава „опорни точки за реконструкция на някои страни на мирогледа, култовите практики и цялостния духовен живот на хората от Каменно-медната епоха, както за самия обект на който е открита, така и за ареала на цяла Югоизточна Европа от тази праисторическа епоха“.Тодорова, Х.; Хорисян, Т. „Овчарово“, ДИ Септември, София 1976

Откритие и датиране „Култовата сцена“ е открита при спасителните археологически проучвания на селищната могила Овчарово. Комплексът е намерен върху пода на една от опожарените постройки от IX строителен (жилищен) хоризонт на селището. Находката е открита върху площ от около 0,5 m², под фрагментиран голям глинен модел на сграда, интерпретиран от откривателя като модел на светилище. Самият модел е изработен от глина с органични примеси (плява).

Особено значение за съхранението на комплекса е имал голям съд-хранилище, който го е покривал непосредствено преди разрушаването на постройката. Впоследствие консервационно-реставрационните дейности са извършени в Лабораторията по консервация и реставрация на Държавния Ермитаж в тогавашен Ленинград (днес Санкт Петербург).

Радиовъглеродното датиране на комплекса е предоставило две некалибрирани стойности — 3855 и 3670 г. пр. Хр., въз основа на които Хенриета Тодорова отнася находката му към късния енеолит.Тодорова, Х. ‘‘Каменно-медната епоха в България’’. София, 1986. Впоследствие Тодор Стойчев предлага нова хронологическа интерпретация на комплекса, като го свързва с по-ранен културен хоризонт — ранните фази на култура Коджадермен–Гумелница–Караново VI, датиран приблизително хилядолетие по-рано.Стойчев, Т. ‘‘Археоастрономия. Праисторически свидетелства за измерване на времето от България’’. София: Агато, 1998, с. 204.

Описание и особености Култовата сцена от Овчарово се състои от 26 миниатюрни предмета, изработени от слабо изпечена глина. Комплексът включва три плоски олтара с форма, наподобяваща фронтонната фасада на сграда, четири женски антропоморфни фигурки с ръце, вдигнати в поза на адорация, три ниски масички с по три столчета към всяка от тях, три продълговати цилиндрични тимпана, три миниатюрни съдинки с капачета и две по-големи панички. Всички са покрити с бяла ангоба от каолин, върху която, с червена минерална боя, с тънка четка са нанесени различни символни и декоративни мотиви.

Четирите антропоморфни статуетки изобразяват женски персонажи, представени в изправено положение с вдигнати нагоре ръце. Предполага се, че три от тях представят млади жени или девойки, докато четвъртата — отличаваща се с ясно моделиран бюст — вероятно изобразява по-възрастна жена. Главите на фигурките са триръбести, без обозначени лицеви черти. Повърхността им е украсена с геометрични и линейни орнаменти, вероятно възпроизвеждащи декоративните мотиви от облеклото. Според възприетата интерпретация трите по-млади фигури изпълняват ритуални действия пред олтарите, докато по-възрастната жена вероятно има ролята на медиатор и централна фигура в обреда. Към всеки олтар са причислени по една масичка, три столчета, едно съдче с капак и един барабан/тимпан, което подчертава композиционната организираност на комплекса.

Трите олтара са декорирани по ръбовете с успоредни врязани линии, а вътрешните им полета са изпълнени с астрални, растителни и геометрични символи. Именно тази богата символика дава основание на Хенриета Тодорова да предположи, че култовата сцена представлява умален модел на реално съществувало праисторическо светилище или храм, посветен на небесните тела — Слънцето и Луната — както и на природните стихии.

Откриването на култовата сцена в интериора на сграда говори, че в праисторическите селища е имало места където са практикувани домашни, семейни и/или родово-общинни култове и церемонии, а миниатюрните керамични пластики са изпълнявали функцията на вотивни предмети в различни ритуални практики, какъвто вероятно е и случаят с култовата сцена от Овчарово. Според Тодорова пряката зависимост на праисторическите общества от природната среда е довела до нейното сакрализиране и до необходимостта от посредници (женските керамични фигурки), чрез които човекът да изразява своите страхове, надежди и представи посредством обреди и магически действия. В този контекст антропоморфните фигурки, олтарите и останалите култови предмети от култовата сцена в Овчарова представляват умалени копия на реални ритуални обекти, използвани в праисторическите светилища. Те свидетелстват за сложната и многофункционална роля на антропоморфната пластика в духовния и ритуалния живот на енеолитните общности.Тодорова, Х., Вайсов, И. ‘‘Новокаменната епоха в България (краят на седмо–шесто хилядолетие преди новата ера)’’, София, 1993.

Интерпретации Проф. Хенриета Тодорова интерпретира трите олтара, като една от най-ранните календарни системи от тази ранна епоха. Групичките от къси чертички, които тя наблюдава по периферията на фигурките, не са разположени нито симетрично, нито ритмично и следователно според нея не могат да бъдат орнаменти. Ето защо проф. Тодорова приема за възможно предположението, че тези означения, могат да представляват отчитане на различни древни цикли, посветени на отделни божества. Символите намиращи се в централната част олтарите са интерпретирани, като изобразяващи Слънцето, Луната, змия, светкавица и растения – всички според проф. Тодорова, свързани със земеделието и плодородието – формиращи един добре развит и сложен соларен, а може би и аграрен култ.Тодорова, Х. „Каменно – медната епоха в България“, София, 1986

Една подробна календарна интерпретация на Култовата сцена е предложена от Веселина Колева,Колева В., Данни за календар в култовата сцена от Овчарово, Интердисциплинарни изследвания, кн.XIVA, София 1986, но тя търпи сериозна критика. Васил Николов предполага, че по-надеждни интерпретации биха били в духа на „земеделските календари“, отчитащи само частта от астрономическата година, тази важна за селскостопанските дейности.Nikolov V., Die Kultzsene aus Ovcarovo ein Versuch fur Kalenderinterpretierung. In: Man and the Animal World, Archaeolingua. Book 8., ed. L. Bartosiewicz, 1998, p 403

Николай Дерменджиев също предполага, че олтарите от култовата сцена, украсени с орнаменти тип „рибешка кост“ и големи спирали, имат астрономическо предназначение. Той разглежда „Култовата сцена“ като сложна система от взаимосвързани елементи, чийто анализ и интерпретация според него представляват „трудна задача“. Въпреки това предложената от автора реконструкция може да бъде определена като твърде хипотетична и до голяма степен свръхинтерпретативна.Дерменджиев, Н. ‘‘Методология на археоастрономическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България’’. Дисертационен труд, София: БАН, 2007, 90–104.

В своята интерпретация Дерменджиев разглежда столчета от сцената като символен код на Октаетеридата — осемгодишен календарен цикъл, представен чрез осем „слънчеви престола“. Трите маси, както и трите съдчета и трите барабана/тимпани, според него отразяват съотношението между осемте тропически години и трите интеркаларни месеца в рамките на годишния цикъл. Авторът обръща внимание и на различията в размерите на тези елементи, което интерпретира като съзнателно търсена символна диференциация, аналогична на вариациите в големината на олтарите, съдовете и барабаните.

По-голямата антропоморфна фигурка — определяна от него като „възрастната жена“ — е тълкувана като олицетворение на слънчевата година и едновременно с това като образ на Великата богиня-майка, която ражда и дарява плодородие веднъж годишно. Според Дерменджиев този централен образ е концептуално „разделен“ на три, по аналогия с фазите на Луната, и намира отражение в трите по-малки женски фигурки, интерпретирани като образи на по-млади богини.

Авторът стига още по-далеч в своите интерпретации, като свързва дори обстоятелствата около откриването на находката със заложената, според него, символна схема. Той отбелязва, че „възрастната жена“ е открита отделно от трите „млади жрици“, което тълкува като свидетелство, че двете множества — едната („старата“) богиня и трите нейни хипостази — присъстват едновременно както като самостоятелни, така и като взаимосвързани елементи в структурата на композицията. Подобни разсъждения обаче се основават предимно на свободни асоциативни аналогии и трудно могат да бъдат аргументирани чрез археологическия контекст и наличните факти.

Източници

Категория:Археологически находки в България Категория:Новокаменна епоха в България