Източните южнославянски диалекти представляват източната подгрупа на южнославянските езици. Разпространени са главно в България, Северна Македония, източна Сърбия, Северна Гърция и Европейска Турция, но също на места в Румъния, Косово, Албания, Молдова, Руската федерация и Украйна. Това са диалектите на българския език.
Понастоящем от БАН се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската книжовна норма, използвана в Северна Македония. В миналото са правени още два неуспешни опита за подобна кодификация: с т. нар. Абецедар и с т. нар. егейска македонска литературна норма.
Източници
Категория:Южнославянски езици