Тръпко Карапалев

Тръпко Христов Карапалев или Карапалов е български духовник и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Тръпко Карапалев е роден в 1882 година в леринското село Сребрено, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-преображенското въстание. След въстанието емигрира в САЩ и работи по железопътни строежи. Ръкоположен за свещеник през 1911 година в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. В учебната 1912/1913 година е учител в Сребрено. Прогонен от новите гръцки власти през Балканската война бяга в Битоля, но там е преследван и от сръбските власти и бяга в Свободна България, където влиза като доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Пандо Шишков. След войната е свещеник в Мандрица, Ортакьойско.

През юли 1925 година влиза в настоятелството на Ортакьойското македонско благотворително братство. Сестра му Фанка се жени за книжаря Иван Терзиев, издател на вестник „Беломорец“. По време на Втората световна война отец Тръпко Карапалев е мобилизиран и изпратен в Беломорието и се установява в Дедеагач. След изтеглянето на българската администрация от Дедеагач в 1944 година се връща в Ивайловград, но впоследствие е интерниран от новите комунистически власти в София.

През януари 1970 година е награден с орден „За гражданска доблест и заслуга“, II степен, по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

Умира на 94 години през 1976 година.

Бележки

Категория:Родени в Сребрено Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български духовници от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български имигранти от Македония в Ивайловград Категория:Носители на орден „За гражданска доблест и заслуга“