Историческият карнавал на Ивреа () е ежегоден празник, провеждан през февруари или март в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия. Счита се за един от най-старите исторически карнавали в страната и е особено известен с традиционните си портокалови битки.
Обща информация Карнавалът представлява уникално събитие, в което се преплитат исторически факти и легенди. В различните исторически епохи – от Средновековието до по-ново време – към него постепенно се добавят нови персонажи и ритуали, подчинени на строг протокол. През 1808 г. устно предаваните традиции са записани за първи път в т.нар. Протоколни книги, за да бъдат съхранени за бъдещите поколения.Историческият карнавал на Ивреа е признат за „италианско събитие от международно значение“ със съобщение на Председателството на Министерския съвет на Италия от 27 септември 1956 г. От 1958 г. духът на празника се предава чрез карнавалния химн „Имало едно време в древни времена“. Централният персонаж е мелничарската дъщеря Виолета – символ на свободата, чието въстание срещу средновековната тирания стои в основата на карнавалната традиция.
В основата на карнавала стоят две легенди, свързани с двама тирани, управлявали Ивреа: маркиз Раниери ди Биандрате и маркграфът на Монферат Вилхелм VIII, живели приблизително седем десетилетия един след друг. И в двата разказа омразният замък на тиранина, наричан Кастелацо, е разрушен от народа.
На 5 февруари 2016 г. предаването „На кафе“ по Нова телевизия излъчва обширен репортаж за събитието. Събитието е отразено и от други български медии, сред които bTV, „Дневник“, Tv Evropa, Bulgaria ON AIR и др.
От учредяването си до 2020 г. карнавалът е отменян само няколко пъти поради извънредни обстоятелства: през Първата и Втората световна война, след смъртта на Адриано Оливети през 1960 г., както и по време на пандемията от коронавирус през 2021 и 2022 г. През 2020 г. е проведен частично.
Персонажи В Историческия карнавал на Ивреа участват персонажи от различни исторически епохи. Те изпълняват ключови роли в отделните етапи на празника и формират състава на Историческата процесия.
Мелничарска дъщеря
Мелничарската дъщеря (ла Муняя, la Mugnaia, или Виолета, Violetta) е символ на свободата и централна фигура в Историческия карнавал на Ивреа. Според легендата Виолета, мелничарска дъщеря и съпруга на Тониото, предизвикала народно въстание в края на XII век. Тя убила тираничния господар на града, маркиз Раниери ди Биандрате, който потискал населението и изисквал да упражнява ius primae noctis (от латински: „право на първа брачна нощ“). Виолета се противопоставила на това, скрила кинжал в дрехата си, обезглавила маркиза и показала главата му от замъка, с което подтикнала народа към бунт.
От 1858 г. насам Мелничарската дъщеря се избира ежегодно сред омъжените жени. Преди тази дата ролята се е изпълнявала от последно омъжилата се жена в района, която участвала в церемонията по издигането на scarlo (прът с трева) на всеки площад. Самоличността на избраната Муняя се пази в тайна до вечерта на Карнавалната събота, когато тя е представена на гражданите от балкона на Кметството на Ивреа.
Въпреки че повторно номиниране не е предвидено, през втората половина на XIX век три жени изпълняват ролята на Муняя по два пъти. През 1898 г., освен зимното издание на карнавала, се организира и лятно – в рамките на Международното изложение в Торино – с две Мелничарски дъщери.
Муняя е наричана „Прелестна мелничарска дъщеря“ или „Синьора“. Жената, получила тази чест, остава Муняя завинаги в очите на жителите на Ивреа. Придружавана от Генерала, неговата свита и останалите персонажи от Историческата процесия, тя води парада при първото си появяване – първо пеша, а след това на позлатената си колесница, символизираща победата. По време на шествието хвърля бонбони и мимози към събралото се множество.
Традиционното ѝ облекло включва бяла рокля (символ на чистотата), червена фригийска шапка (символ на свободата) и зелена препасна лента с червена кокарда, върху която е поставена характерната брошка с лопата и мотика.
Генерал Фигурата на Генерала (Ил Дженерале, il Generale) е персонаж, водещ началото си от Наполеоновата епоха. В миналото отделните квартали на Ивреа организирали свои собствени карнавали и често влизали в конфликти помежду си. След постигнато примирие през 1808 г. празникът се обединява, а Генералът е натоварен със задачата да поддържа обществения ред.
Той е уважаван гражданин, който получава титлата и униформата на „генерал от Наполеоновата армия“ и е придружаван от офицерите от Генералния щаб.
Официалното му представяне пред гражданите се състои на 6 януари пред Кметството на Ивреа, когато предишният Генерал му предава триъгълната шапка и сабята.
На Дебел четвъртък, по време на специална церемония, Генералът получава граждански правомощия от кмета на Ивреа и става символичен управител на града за периода на карнавала. Тогава той обявява задължението гражданите да носят червена фригийска шапка – символ на свободата и препратка към Френската революция. Липсата ѝ може да доведе до това човек да бъде замерян с портокали по време на портокаловите битки.
Униформата на Генерала включва сабя, триъгълна шапка, бяло-червена препасна лента, черни ботуши, бели ръкавици, бели панталони и черен жакет с позлатени краища, копчета и пагони. Той е длъжен да присъства на всички карнавални прояви, независимо дали е централен персонаж в тях, и участва във всички съпътстващи събития.
Първият Генерал е Савино Пецати, номиниран на 1 март 1808 г., който изпълнява ролята общо 12 пъти. Савино Паниети е Генерал рекордните 17 пъти в периода 1841–1857 г.
Генерален щаб Генералът е подпомаган от Генералния щаб (ло Стато Маджоре, Lo Stato Maggiore), в който влизат Адютантите, Жените на военните (le Vivandiere) и Почетните офицери (gli Ufficiali d’Onore). Щабът е организиран по модела на наполеоновите военни части, оглавявани от генерал. Униформата му е в червено и синьо; най-високопоставените офицери носят бели панталони, а останалите – сини панталони с червени ивици.
В Генералния щаб участват трима адютанти: Служител на Генерала, Служител на Мелничарската дъщеря и Служител на Генералния щаб. Те подпомагат основните персонажи в изпълнението на техните задължения по време на Историческата процесия.
Подобно на Генерала и Почетните офицери, Вивандиерките са персонажи, вдъхновени от Наполеоновия период. В наполеоновата армия съпругите на войниците придружавали войските, оказвали помощ след битките и се грижели за прехраната. В карнавала участват по четири Вивандиерки за всяка кампания; те са въведени в началото на XX век. Облеклото им включва червено-сини униформи, големи пелерини и ботуши до коляното.
Заместник-главен канцлер От 1808 г., когато карнавалът е унифициран, всяко събитие и церемония трябва да бъдат вписвани в специална книга от Декана на нотариусите на града, наричан „Велик канцлер“. Поради служебната му заетост тази задача се изпълнява от доверено лице – Заместник-главния канцлер (ил Соституто Гран Канчелиере, il Sostituto Gran Cancelliere). От 1821 г. той неизменно присъства на всички официални карнавални актове заедно с Генерала и Генералния щаб.
Облеклото му включва черна кадифена дреха, бяла накъдрена перука с опашка под триъгълна шапка, бяла жилетка, риза с жабо и дантелени маншети, бели чорапи и черни панталони до коляното. Заместникът язди, носейки копие на Протоколната книга, в която отбелязва протичането на церемониите и която съхранява на сигурно място. През 2018 г. започва шестият ѝ том (първият обхваща периода 1808–1908 г.).
Абà Преди обединяването на карнавала през 1808 г. в Ивреа съществували пет отделни карнавала – по един за всяка енория: „Св. Грат“, „Св. Маврикий“, „Св. Улрих“, „Св. Лаврентий“ и „Св. Салватор“. Те се организирали от Абà (gli Abbà) – авторитетни ръководители на Бадия, сдружение на млади хора, което организира тържества.
В памет на тази фигура всяка година се избират десет деца, по две от всяка енория. Те се представят официално на града през двете недели преди карнавала по време на церемонията по „Вдигането на абà“. В края на празника, на Дебелия вторник, децата запалват т.нар. scarli – високи прътове с трева, поставени на всеки площад.
Костюмите им са ренесансови и следват цветовете на кварталните знамена. Всеки абà носи меч със забит на върха портокал – символ на отсечената глава на тиранина и препратка към емблемата на Абà от XVIII век, представляваща хляб, набучен на пика.
Подест и Кредендари Великолепният подест (il Podestà) е върховният ръководител на правителството на средновековната комуна. Той е избиран от външни за града лица, за да се гарантира неговата безпристрастност, и от XIV век нататък е назначаван от Кредендарите – тогавашните общински съветници. Подестът отговаря за администрацията и правосъдието за срок от една година.
Кредендарите (i Credendari) произхождат от различните квартали на Ивреа, броят им достига до 70 и те функционират като своеобразен сенат. Сред тях се избира Съветът на мъдреците, натоварен с изготвянето и преразглеждането на Уставите, както и трима прокурори, водещи счетоводните записи, и касиер, управляващ разходите. Кредендарите представляват градската управа и притежават административни и законодателни правомощия. Те участват официално във всички основни градски събития, придружаващи Подеста.
При встъпването си в длъжност Подестът полагал клетва върху Книгата на уставите, след което извършвал символичен акт: откъртвал камък от руините на замъка на тиранина – Кастелацо – със специален чук, съхраняван в Кметството, и го хвърлля в река Дора Балтеа в знак на неуважение към маркграфа на Монферат. Фигурата на Подеста е въведена в карнавала през 1934 г. именно за изпълнението на тази церемония, наречена „Плячка в Дора“ (Preda in Dora).
На 6 януари (Богоявление) следобед в Катедралата на Ивреа се провежда тържествена церемония, основана на древната традиция епископът на Ивреа да дарява свещи от името на града, представен от Подеста.
Знаменосци Знаменосците (льи Алфиери, gli Alfieri) водят Историческата процесия и носят историческите знамена на енориите и градските квартали, символизирайки участието на целия град. Тяхната дейност започва през 1996 г., когато група граждани поемат ролята, изпълнявана дотогава от лица, избирани от Общината. През 1998 г. е създадена Асоциацията на знаменосците.
Знаменосците представляват деветте енории на Ивреа: „Св. Бернардин“, „Св. Грат“, „Св. Лаврентий“, „Св. Маврикий“, „Св. Петър и Донат“, „Св. Салватор“, „Свето сърце“, „Торе Балфредо“ и „Св. Улрих“.
Техният костюм включва бяла дреха с висока яка, бял жакет с ръкави в червено-бели ивици, червен елек с позлатени копчета и емблема с червен кръст, бели панталони, черни обувки и ботуши до коляното. На главата носят червена барета със значката „лопата и кирка“, а на ръцете – бели ръкавици. Знаменосците се движат в три редици по трима и са водени от сержант, който задава темпото според музиката на свирките и барабаните.
Група на свирките и барабаните Групата на свирките и барабаните (Пѝфери и тамбури, i Pifferi e i Tamburi) е официално създадена през 1808 г., като корените ѝ водят към XVIII век, когато по времето на херцог Емануил Филиберт I Савойски в замъка на Ивреа постоянно е действала подобна музикална група в услуга на местния гарнизон. Днес нейната роля е да съпътства всички моменти от карнавалните празненства, като всяка мелодия от репертоара се изпълнява при строго определен повод.
Използват се само три инструмента – свирката от Канавезе, военният барабан и бас барабанът – всички изработени от самите участници. Музиката, подобно на останалите елементи на карнавала, е вдъхновена от различни исторически епохи, включително Рисорджименто, Наполеоновата епоха и маршовете на армията на Пиемонт.