Норманди () са серия френски линейни кораби планирани за построяване през 1910-те години. Те се явяват развитие на линейните кораби от типа „Бретан“. Представляват опит на френските конструктори да създадат кораби, които не отстъпват на линкорите на другите страни по огнева мощ, при ограничена водоизместимост, която е продиктувана от ограниченията, наложени от размерите на наличните във френските военноморски бази сухи докове. За първи път в света са използвани четириоръдейни кули за главния калибър. Всичко планирани за построяване са 5 линкора: „Норманди“, „Лангедок“, „Гаскон“, „Фландр“, „Беарн“.

Първите четири са заложени през 1913 г., а последният през 1914 г. Три кораба са спуснати на вода през 1914 г., „Лангедок“ през 1916 г. Обаче развитието на Първата световна война водят до прекратяването на дострояването на линкорите. Последният кораб от този тип – „Беарн“ е спуснат на вода едва през 1920 г. Според условията на Вашингтонския морски договор строителството на всички линкори е прекратено, но условията на договора позволяват на Франция да преправи „Беарн“ като самолетоносач, което е изпълнено в периода 1923 – 1927 г.

Последващото развитие на този проекта трябва да станат линкорите от типа „Лион“.

История на проектирането

На 5 декември 1911 г. Техническият отдел на френското Морско министерство подготвя анализ на залаганите по програмата за 1912 г. линкори от типа „Бретан“. Техническият отдел съжалява, че неговите специалисти не са привлечени към разработката на конструкцията на дадените кораби. В документа се казва, че разположението на кулите в централната част на кораба в по диаметралната плоскост вече е изпробвано при броненосците от програмата за 1886 г. – „Формидабле“ и „Amiral Baudin“ и е оценено като неудачно. Оръдията, разположени така, имат ограничени ъгли на обстрел, а стрелбата от тях води до повреди по надстройките. Според мнението на авторите на документа, поради гореизброеното следва да не се използва такова разположение на кулите за линкорите от програмата за 1913 г. Директорът на конструкторския департамент запознава с анализа морския министър и Върховния съвет на флота. На 5 януари 1912 г. морския министър поставя въпроса за разработката на техническо задание за линкорите от 1913 г., по време на обсъжданията на което в събралите се възниква разбирането, че новите линкори трябва да се отличават по конструкция от корабите на типа „Бретан“. Изисква се определянето на водоизместимостта и скоростта, а също разположението на въоръженията – в дву-, три- или четириоръдейни куполни установки. Техническият отдел спешно разработва ред ескизни проекта, които са представени за разглеждане на 1 февруари 1912 г.

Върху проекта са наложени много технически ограничения. Така например, изходя от дълбочините на френските портове, котвените стоянки и размерите на наличните докове, излиза, че дължината на бъдещите кораби се ограничава в пределите на 170 – 172 метра, ширината – около 27,5 метра, по газене – 8,8 метра. При тези размери нормалната водоизместимост трябва да бъде около 25 000 тона. Тази цифра включва само 700 тона въглища в бункерите, при 2700 т въглища и 300 т нефт при пълна водоизместимост. Водоизместимостта в сравнение с „Бретан“ нараства с 1500 тона и от мнозина се разглежда като пределна. Междувременно, в чужбина тази водоизместимост вече е надхвърлена. Във Великобритания са заложени линкорите от типа „Айрън Дюк“ (25 000 т, 10×343-мм), в Германия – линкорите от типа „Кьониг“ (26 575 т, 10×305-мм), в САЩ – линкорите от типа „Пенсилвания“ (31 400 т, 10×356-мм). Във Великобритания са планирани за залагане линкорите „Куин Елизабет“ (27 500 т, 8×381-мм), и даже в Италия започват работите по създаването на линкорите от типа „Карачоло“ с водоизместимост 29 500 тона.

При ограничаване на нормалната водоизместимост до 25 000 тона е възможно да се създаде линкор с въоръжение като на „Бретан“ и скорост от 21 възела. При снижаване на скоростта до 20 възела се появява възможност да се разположат 12 340-мм оръдия. Оръдията се разполагат по линейно-терасовидната схема – във всеки край по една четириоръдейна и една висока двуоръдейна кула. Разглежда се и вариант за разполагането на 12 340-мм оръдия в три четириоръдейни кули. Третата се намира в централната част – вариант така критикуван от техническия департамент. Още един вариант има въоръжение от 16 305 мм оръдия – четири четириоръдейни кули по линейно-терасовидната схема. Идеята за използването на четириоръдейни кули не е нова и вече е предлагана от Дюпонт (), инженер в Compagnie des forges et aciéries de la marine et d'Homécourt (оръжейния завод в Сен Шамоне). По двойка оръдия се разполагат в две люлки. Двойката оръдия заради това се зарежда и произвежда изстрел едновременно. За намаляване на вероятността да се извадят от строя и четирите оръдия с един снаряд кулата е разделена от вертикална 40-мм преграда на две полукули. Предложена е различна от тази на „Бретан“ схема за защита, но подробности за нея не са съхранени. Особено внимание е отделено на повишаването на далечината на плаване. Турбинните кораби с пряко задвижване на вала обладават ниска икономичност на крайцерска скорост. За това е предложен вариант за четиривинтова комбинирана установка с мощност 32 000 – 35 000 к.с. Вътрешната двойка валове се задвижват от турбините, без режим за заден ход. А външната двойка валове се привежда във въртене от парни машини с мощност 16 000 – 16 800 к.с. Парните машини трябва да осигуряват крайцерския ход до 16 възела и дават задния ход на кораба. Такава комбинирана установка с мощност 47 000 к.с. в частност се използва на лайнерите „Олимпик“ и „Титаник“. Има обаче и отличия в установките на линкорите и лайнерите. На „Норманди“ парата след парните машини не трябва да постъпва в турбините. Лайнерите основно се експлоатират на една постоянна скорост, а за линкорите е нужна многорежимна силова установка. За това и контурите на парните машини и парните турбини са разделени.

Френския флот сериозно изостава от флотовете на Великобритания и Германия. Към 1911 г. влизат в строй броненосците от типа „Дантон“. Към това време във Великобритания са въведени в състава на флота първите десет дредноута, пет линейни крайцера и са заложени свръхдредноутите от типа „Орион“. Немците имат построени осем дредноута и един линеен крайцер. Даже американците, които не се смятат в началото на 20 век за велика морска държава, въвеждат в строй шест дредноута. Води се строителство на още по-голям брой нови големи кораби. На този фон залагането във Франция в периода 1910 – 1911 г. на четирите дредноута от типа „Курбе“ и през 1913 г. на трите от типа „Бретан“ е недостатъчно. На 30 март 1912 г. е приета амбициозната програма за развитие на флота от 1912 г. (). Според нея към 1920 г. френския флот трябва да включва в себе си 28 линкора. Освен относително новите броненосци от типовете „Републик“, „Либерте“, „Дантон“, дредноутите „Курбе“ и свръхдредноутите „Бретан“ е необходимо да се заложат още 10 кораба. През 1913 и 1914 г. трябва да се заложат по два дредноута от типа „Норманди“, през 1914 г. – четири дредноута от типа „Лион“ с водоизместимост 29 000 т, и през 1917 г. – два дредноута от нов тип. Скоро програмата е преразгледана с цел получаването към 1918 г. на 12 свръхдредноута в състава на флота. През 1913 г. следва да се заложат четири линкора от типа „Норманди“, през 1914 г. – еднотипен с тях пети кораб, и през 1915 г. – четири линкора от типа „Лион“.

Генералният щаб, на 26 март 1912 г., озвучава своето виждане за облика на бъдещите линкори. Калибър на оръдията 340-мм. Отказ от триоръдейните установки предложени от завода в Сен Шамон. Предлага се линейно-терасовидна схема за разполагане на две четири- и две дву-оръдейни кули. Тя осигурява максимален брой оръдия при минимална водоизместимост. Ако последващите изчисления покажат, че краищата са силно претоварени, препоръката е връщане към схемата на „Бретан“ с двуоръдейни кули. Корабите трябва да носят 300-тонен запас нефт, за това се препоръчва линкорите да имат система за дозареждане в морето от новите напълно нефтени 800-тонни миноносци. Силовата установка е предложена да бъде турбинна, като най-подходящата за военното време и единствената можеща да осигури скорост от 21 възела. Максималното газене не трябва да надхвърля 9 метра. Върховният съвет на флота, на съвещанията си от 3 и 4 април, стига до следните решения: За основа се приема схемата за разполагане на 340-мм оръдия като на „Бретан“, докато конструкторския департамент не успее да даде работоспособна конструкция за четириоръдейна кула; Приема се комбинираната силова установка; Не се приема новата схема за защита. Използва се схемата на защита на „Бретан“ с възможно увеличение на дебелината на пояса и защитата на бойната рубка; За спомагателната артилерия вместо първоначално разглежданите 22 138,6 мм установки се приемат два калибра – 18 по 138,6 мм и 12 по 100 мм; Предложението да се използват кули или сдвоени установки за 138,6 мм оръдия се отклоняват. Те не осигуряват бързо и гъвкаво пренасяне на огъня в широк диапазон от ъгли на обстрел. И, най-главното, затрудняват ръчното зареждане на оръдията, подсигуряването на което, по онова време, се считала за едно от важните изисквания.

Техническият съвет започва работа над два проекта. В проекта А7 въоръжението се състои от десет 340 мм оръдия в двуоръдейни кули. В проекта А7 bis е предложено да се разположат 12 340-мм оръдия в три четириоръдейни кули. Това позволява в рамките на 25 000 т ограничение да се получи линкор с 12 340-мм оръдия и скорост от 21 възела. По сравнение с варианта с използването на две- и четириоръдейни кули икономията на тегло съставлява 240 тона. Прогреса на завода Сен Шамон в разработката на проект за четириоръдейни кули позволява на министъра да утвърди предложението на завода от 6 април и да се подпише договор за разработката на установките на 20 юли. Техническият отдел при това съобщава, че няма да успее, за даденото му време, да осъществи разработката и започне производството на 100-мм оръдия, за това, с решение на министъра от 23 май, е решено да се използват само оръдия калибър 138,6 мм. На 26 юни проектите лягат на масата на контраадмирала, отговарящ за военноморските разработки. На 5 юли проектите са предадени за разглеждане във върховния съвет. С препоръката да се започне работа по проекта А7 bis, като имащ по-добро въоръжение и защита. Този избор поддържа и главата на техническия отдел. След три дни, на заседание на върховния съвет на флота, тази препоръка е одобрена. Проектът А7 bis е представен и одобрен от Техническия комитет на 26 октомври 1912 г. Най-голяма критика предизвиква разположението на единствената мачта зад комина. Изпитанията на „Лайън“ показват, че такова разполагане води до невъзможност да се обитават командно-далекомерните постове (КДП) поради горещите газове. Също това води до затруднено разпознаване на флажните сигнали, скрити в дима. Пренасянето на мачтата пред комина е затруднено поради това, че в този случай на въздействието на газовете ще се подлагат антените за радиовръзка. За това комитета препоръчва да се разположат две сигнални мачти, което ще позволи да се изнесе КДП пред носовия комин и приемливо да се разположат радиоантените.

Четирите кораба по програмата за 1913 г., бъдещият тип „Норманди“, трябва да съставят една дивизия. Те получават комбинирана силова установка. Петият кораб – „Беарн“ трябва да състави една дивизия с трите кораба от типа „Бретан“. За това той получава чисто турбинна установка.

Конструкция Проектно разпределение на тегловото натоварване, тЕкипиран корпус 6969,61Брониране 7637,37Корпусни принадлежности и стационарно оборудване 5213,84Номинално натоварване (запаси и подвижно оборудване) 5222,04Запас водоизместимост187,91Всичко нормална водоизместимост 25 230,77

Корпус