Енисейск () е град в Красноярски край, Русия. Разположен е на левия бряг на река Енисей, на 348 km от Красноярск. Административен център е на Енисейски район, макар да не влиза в състава му. Образува градски окръг Енисейск, в който е единствено селище.Закон Красноярского края „О перечне административно-территориальных единиц и территориальных единиц Красноярского края“ Населението му към 2019 г. е 17 805 души.Оценка численности постоянного населения на 1 января 2019 года и в среднем за 2018 год по городским округам и муниципальным районам Красноярского края .
История Селището е основано от тоболски казаци през 1619 г. като паланка и е първото на река Енисей. Играе важна роля в руското колонизиране на Източен Сибир през 17 – 18 век. Заема централно място по пътищата между Урал, река Об и река Кет. Така бързо се превръща в административен и икономически център в Източен Сибир. В периода 1624 – 1629 г. е пряко подчинено на Тоболск. Бързо се превръща и в място на заточение. Тук е заточен Авакум Петров в периода 1653 – 1662 г. През 1676 г. Енисейск получава статут на град. По това време основните му отрасли са кожарството и риболовът. Най-голям разцвет градът преживява през 18 век.
Към началото на 19 век започва да губи значението си, поради построяването на железници и други пътища на юг. През 1840-те години Енисейск става база на голям златодобивен район в хода на златната треска в Сибир. През 1860-те години добивите на злато западат, което се отразява тежко на икономиката на града.
Два пожара през 1869 г. практически унищожават града, с изключение на по-високите му части, като в тях загиват стотици жители.Пожар в г. Енисейске // Прибавления к Иркутским епархиальным ведомостям. №36, 7 сентября 1869 года, с. 400 – 402 На следващата година градът е наводнен, поради наличието на ледоходи по реката.Потоп в Енисейске // Прибавления к Иркутским епархиальным ведомостям. № 22, 30 мая 1870 года, с. 263 – 265 През 1876 г. е прокарана телеграфна връзка с Красноярск.И. В. Щеглов. Хронологический перечень важнейших данных из истории Сибири. Издание ВСРГО. Иркутск. 1883. с. 412
Октомврийската революция и последвалата я гражданска война причиняват сериозни щети на населението, икономиката и културата на града. През февруари 1919 г. белогвардейският режим на Александър Колчак жестоко потушава Енисейско-Маклаковското въстание на месните работници и военнослужещи.Е. Попова. Из истории Гражданской войны в Енисейском уезде. От друга страна, установилата се през 1920 – 1921 г. съветска власт в района потиска движението на недоволните местни селяни.Шекшеев А. П. Неизвестный „сибирский Корнилов“ и его поход // Библиотека Сибирского краеведения .
Историческият център на града е включен в предварителния списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.
Население Население по години 1690 1723 1856Народная энциклопедия „Мой город“. Енисейск 1897 1917 1926 1931 3000 4500 5100 11 500 7100 6000 5800 1939Всесоюзная перепись населения 1939 года. Численность городского населения СССР по городским поселениям и внутригородским районам. 1959Всесоюзная перепись населения 1959 года. Численность городского населения РСФСР, её территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу. 1967 1979Всесоюзная перепись населения 1979 года Численность городского населения РСФСР, ее территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу. 1989Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения. 1996 2000 12 764 17 047 19 000 20 798 22 891 22 200 21 300 2003 2006 2009 2012 2015 2018 2019 20 400 19 300 19 007 18 640 18 359 17 826 17 805
Климат Климатът е субполярен, с дълга и много студена зима и кратко и топло лято. Валежите са умерени, като средното количество годишни валежи възлиза на 467,1 mm.
Транспорт Градът разполага с летище и речно пристанище. Разположен е на автомобилния път Красноярск – Лесосибирск. Има автобусен градски транспорт.
Галерия
Източници
Категория:Градове в Красноярски край