Йоан Дякон (, † след 1018 г.) е венециански църковен и държавен деец, автор на произведението „Венецианска хроника“ - един от най-ранните летописи на Венецианската република.Люблинская А. Д. „Источниковедение истории средних веков“. Издательство Ленинградского университета, 1955. — С. 220. — 374 с
За ранните му години липсва информация. Има предположение, че е родственик на дожа Пиетро II Орсеоло. За първи път името му се споменава в документ на франкския крал Ото III от май 995 г., в който императорът потвърждава правата на Венеция над Ераклеа. На следващата година Йоан Дякон посещава Равена като посланик на Венецианската република и получава от императора разрешение да се открият три пазара на венециански търговци на територията на североиталианските области на Свещената Римска империя. На 7 януари 999 г. Йоан Дякон посещава Рим, за да издейства поредно потвърждение от Отон III на правата на Венеция над Ераклеа.Люблинская А. Д. „Источниковедение истории средних веков“. Издательство Ленинградского университета, 1955. — С. 220. — 374 с
По всяка вероятност Йоан Дякон е бил и част от венецианските дипломати, изпратени в Константинопол през 1004 г. във връзка с брака на сина на Пиетро II Орсеоло Джовани Орсеоло с императорската племенница Мария Аргира.Тъпкова-Заимова, Василка. „Българи родом...“ Комитопулите в летописната и историографската традиция. Първо издание. Велиико Търново, Университетско издателство „Св. св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 978-954-524-684-5Иоанн Диакон. Венецианская хроника IV, 71—73.
След смъртта на Пиетро II Орсело Йоан Дякон остава на длъжност капелан на дожа и при неговия наследник Отоне Орсеоло и за последен път се споменава в източниците през 1018 г. Не е известно кога е починал.
Бележки
Категория:Средновековни писатели Категория:Венецианска република