Boeing B-17 Flying Fortress (в превод ) е американски тежък бомбардировач с четири двигателя, разработен през 1930-те години.
Съревновавайки се с Douglas и Martin за спечелване на договор за построяване на 200 бомбардировача, Boeing се представя по-добре и от двата си конкурента и надхвърля очакванията на поръчителя, Въздушния корпус на армията на Съединените щати. Макар Boeing да губи договора (в полза на Douglas B-18 Bolo), тъй като прототипът се разбива, въздушните войски нареждат построяването на още 13 самолета B-17 за по-нататъшно оценяване. От въвеждането си през 1938 г. B-17 Flying Fortress еволюира през различни дизайни,Parker 2013, pp. 35, 40 – 48.Herman 2012, pp. 292 – 299, 305, 333. превръщайки се в третия най-произвеждан бомбардировач на всички времена след B-24 и Ju 88.
B-17 се използва главно от Въздушния корпус на армията на Съединените щати по време на дневната кампания на стратегически бомбардировки през Втората световна война срещу германски промишлени и военни цели. Американските 8-а въздушна армия, разположена на летища из централна, източна и южна Англия, и 15-а въздушна армия, базирана в Италия, допълват нощните бомбардировки на Британските ВВС с цел да се осигури въздушно превъзходство над градове, заводи и бойни полета в Западна Европа в хода на подготовката за нахлуването във Франция през 1944 г.Carey 1998, p. 4. B-17 участва и в Тихоокеанската кампания, нанасяйки въздушни удари по японски товари и летища.Parker 2013, p. 41.
Още отпреди войната американските въздушни сили рекламират самолета като стратегическо оръжие. Той е относително бърз, с висок полет, с голям обсег и с тежко отбранително въоръжение за сметка на бомбения товар. Той си спечелва репутацията на много здрав самолет, която се гради на истории и снимки на силно повредени B-17, кои са се върнали в база. Бомбардировачите B-17 пускат повече бомби от който и да е друг американски самолет през войната. От около 1,5 млн. тона бомби, пуснати над Нацистка Германия и окупираните ѝ територии от американски самолети, над 640 хил. тона падат от B-17.Yenne 2005, p. 46. Освен като бомбардировач, B-17 се използва и като транспортен, противоподводен и спасителен самолет.
Към октомври 2019 г. са останали 9 годни за полет самолета B-17, като никой от тях никога не е участвал в битка.
Разработка
На 8 август 1934 г. Въздушният корпус на армията на Съединените щати обявява договор за многодвигателен бомбардировач, който да замени Martin B-10. Военните търсят бомбардировач, който е способен да поддържа частите в Хаваи, Панама и Аляска.Tate 1998, p. 164. Изискванията им са той да може да лети с адекватен бомбен товар на височина поне 3000 m в продължение на 10 часа и да развива поне 320 km/h.Swanborough and Bowers 1963, p. 74.
Те, също така, желаят (но не изискват) обсег от 3200 km и скорост от 400 km/h. Съревнованието за договора трябва да се реши от летателно изпитание между Douglas DB-1, Martin 146 и дизайна на Boeing от летището Уилбър Райт в Дейтън, Охайо.
Прототипът B-17 със заводско обозначение Модел 299 на Boeing е проектиран от екип инженери, ръководен от Е. Гифорд Емери и Едуард Къртис Уелс, и е построен със средства на Boeing.Hess and Winchester Wings of Fame 1997, p. 41. Той включва черти на експерименталния Boeing XB-15 и на транспортния Boeing 247. Въоръжението на B-17 е представено от пет 7,62-милиметрови картечници и капацитет от 2200 kg бомби, разположени в две редици зад кокпита. Самолетът се задвижва от четири звездообразни двигателя Pratt & Whitney R-1690 Hornet, всеки с мощност 750 конски сили (600 kW) на височина 2100 m.Bowers 1989, pp. 291 – 292.
Първият полет на Модел 299 се състои на 28 юли 1935 г. под ръководството на главния изпитателен пилот на Boeing Лесли Тауър."The Boeing Logbook: 1933 – 1938." Boeing.Salecker 2001, p. 46. На предния ден Ричард Уилямс, репортер за вестника The Seattle Times, го нарича „Летяща крепост“ (), когато вижда големия брой картечници, стърчащи от новия самолет.Freeman 1993, p. 8. Най-отличителна е картечницата на носа, която позволява стрелбата под почти всички фронтални ъгли."Army's Biggest Bomber Has Rotating Nose." Popular Science Monthly, August 1937.
Boeing бързо осъзнава стойността на името и го запазва като марка. Освен това, компанията твърди в първите си прессъобщения за Модел 299, че това е първият боен самолет, който може да продължи мисията си, дори след като е загубил единия от четирите си двигателя.Giant Bomber Flies Four Miles Per Minute. Popular Mechanics, October 1935. На 20 август 1935 г. прототипът прави полет от Сиатъл до летище Уилбър Райт за 9 часа и 3 минути, като средната му крайцерска скорост е 406 km/h - много по-бързо от конкурентите му."Army Bomber Flies 2300 Miles In 9 Hours, or 252 Miles an Hour; New All-Metal Monoplane Sets a World Record on Non-Stop Flight From Seattle to Dayton, Ohio." The New York Times, 21 August 1935.
По време на съревнованието представянето на самолета на Boeing превъзхожда това на DB-1 и Martin 146. Генерал-майор Франк Андрюс вярва, че способностите на големия самолет с четири двигателя надхвърлят тези на другите два самолета с по два двигателя и че B-17 подхожда повече на новата доктрина на Въздушния корпус.Zamzow 2008, p. 33. Мнението му е споделяно и от други офицери и още преди състезанието да е приключило, те предлагат да се закупят 65 бройки B-17.Tate 1998, p. 165.Zamzow 2008, p. 34.
Разработването на модела продължава и на 30 октомври 1935 г. изпитателният пилот от Въздушния корпус майор Плойър Питър Хил и пилотът на Boeing Лес Тауър тръгват на втори изпитателен полет на Модел 299. Екипажът забравя да освободи механизма, който заключва контролните повърхности, докато самолетът е на земята, и след излитане самолетът навлиза в стръмно изкачване, спира във въздуха, насочва се с носа надолу и се разбива, убивайки Хил и Тауър.
Разбилият се Модел 299 е дисквалифициран от съревнованието. И докато въздушните войски все още са ентусиазирани за потенциала на самолета, държавните служители са обезсърчени от цената му.Salecker 2001, p. 48. Douglas обявява цена за бройка от 58 200 долара (1,09 млн. днес) при поръчка от 220 самолета, докато Boeing предлага 99 620 долара (1,86 млн. днес).Francillon 1979, pp. 201 – 202. Началник-щабът Малин Крейг нарежда 133 самолета DB-1.
Въпреки това, Въздушният корпус на армията е впечатлен от общото представяне на прототипа и на 17 януари 1936 г., възползвайки се от правна вратичка,Erickson, Mark St. John Langley B-17s paved way for independent Air Force Daily Press, 1 March 2017. са поръчани 13 самолета YB-17 (обозначавани като Y1B-17 след ноември 1936 г.) за изпитания. YB-17 включва редица значителни промени спрямо Модел 299, сред които и по-мощни двигатели Wright R-1820 Cyclone. Макар прототипът никога да не получава военно серийно обозначение (обозначението B-17 се появява официално чак през януари 1936 г.), терминът XB-17 се използва със задна дата за наричане на първата „Летяща крепост“.
Между 1 март и 4 август 1937 г. са доставени 12 от 13-те Y1B-17 на 2-ра бомбардировъчна група при летището Лангли във Вирджиния за оперативно развитие и летателни изпитания.Swanborough and Bowers 1963, p. 75. Едно от приетите предложения е употребата на карта със задължителни проверки, което да намали инцидентите, като този сполетял Модел 299.B-17 checklist. Life, 24 August 1942. Една от първите мисии включва три B-17, навигирани от лейтенант Къртис Лемей, като целта им е да прихванат и фотографират италианския лайнер „Рекс“, намиращ се на почти 1000 km от атлантическото крайбрежие.Zamzow 2008, p. 47. Мисията е успешна и получава голяма популярност.Maurer 1987, pp. 406 – 408."Intercepting The 'Rex'." National Museum of the United States Air Force.
През следващите години самолетът продължава да се усъвършенства – въздушната рамка е подсилена и са снабдени турбогенератори General Electric. Когато изпитанията приключват, самолетите Y1B-17 и Y1B-17A получава обозначения съответно B-17 и B-17A.Wixley 1998, p. 23.
Съпротивата срещу амбициите на Въздушния корпус за закупуване на още B-17 намалява и към края на 1937 г. са поръчани още 10 самолета B-17B, които да влязат в редиците на групите за бомбардировки.Boeing B-17B. National Museum of the United States Air Force. Подобрени с по-големи задкрилки и рул и 10-панелен плексигласов нос, новите B-17B са доставени на пет малки партиди между юли 1939 г. и март 1940 г. През юли 1940 г. е издадена заповед за доставянето на 512 бройки B-17,Ethell, Jeff. Our Still-Flying Fortress. Popular Mechanics, Volume 162, Issue 1, January 1985, pp. 124 – 129. но към момента на нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. на служба са по-малко от 200 B-17.Meilinger, Phillip S. When the Fortress Went Down. Air Force Magazine (Air Force Association), Volume 87, Issue 9, October 2004.
С влизането на САЩ във войната, производството на самолети се ускорява много бързо, като в един момент B-17 дори държи рекорда за най-бърза скорост на производство от всички големи самолети.Serling 1992, p. 55. Той служи във всеки театър на бойните действия на войната и към края на производството си през май 1945 г. са построени 12 731 бройки.Yenne 2006, p. 6.Herman, Arthur. Freedom's Forge: How American Business Produced Victory in World War II, pp. 292 – 99, 305, Random House, New York, NY, 2012. .Parker 2013, pp. 35, 40 – 48, 59, 74.Borth 1945, pp. 70 – 71, 83, 92, 256, 268 – 269.
Дизайн и варианти Вариант Произведени Първи полет Модел 299 1 28 юли 1935 г. YB-17 13 2 декември 1936 г.Bowers 1989, p. 292. YB-17A 1 29 април 1938 г.Donald 1997, p. 155. B-17B 39 27 юни 1939 г.Bowers 1989, p. 294. B-17C 38 21 юли 1940 г.Bowers 1989, p. 295. B-17D 42 3 февруари 1941 г.Swanborough and Bowers 1963, p. 76. B-17E 512 5 септември 1941 г.Bowers 1989, p. 297. B-17F (общо) 3405 30 май 1942 г.Bowers 1989, p. 299.Swanborough and Bowers 1963, p. 78. B-17F-BO 2300 B-17F-DL 605 B-17F-VE 500 B-17G (общо) 8680 16 август 1943 г. B-17G-BO 4035 B-17G-DL 2395 B-17G-VE 2250 Общо 12 731
Самолетът претърпява множество промени във всеки от своите етапи на проектиране и варианти. От 13-те поръчани YB-17 за изпитания, 12 се използват от 2-ра бомбардировъчна група в Лангли, Вирджиния, за разработване на техники за тежки бомбардировки, а 13-ият се използва за тестови полети в Райт, Охайо.Boeing Y1B-17. National Museum of the United States Air Force. Опитите с този самолет водят до употребата на четири турбокомпресора на General Electric, които по-късно се превръщат в стандартни за линията B-17. 14-и самолет, обозначен YB-17A, първоначално е предназначен само за изпитания и е снабден с турбокомпресори, но по-късно е преобозначен като B-17A след приключването на опитите.Bowers 1989, p. 293 – 294.
С разработването на производствената линия, инженерите на Boeing продължават да подобряват основния дизайн на самолета. За да се подобри представянето му при ниска скорост, B-17B е изменен така, че да включва по-големи рулове и задкрилки. При B-17C се преминава от три издути картечни гнезда с овална форма до два неравни овални отвора, а в ниския фюзелаж е поставена допълнителна картечница, по подобие на германския среден бомбардировач Heinkel He 111.