Босилеград

Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България. Градът е административен център на община Босилеград.

География Босилеградско обхваща една част от планинската област Краище, простираща от двете страни на сръбско-българската граница. В сръбската част Краището захваща планините Варденик, Доганица, Дукат, Тлъмино, Гложка планина и Босилеградска котловина. Областта представлява сложна мозайка от планински ридове и долини, което е характерно за Босилеградския край.

Той се отличава още и със сурова природа и изключително планински релеф. Босилеградският край е отделен от останалата част на Сърбия чрез планинските масиви Бесна кобила, Власина и Страшер.

Най-високият връх в този планински район е Бесна кобила с 1936 м надморска височина. През зимата се случва достъпът до Босилеград да е прекъснат в продължение на 6 месеца поради снегонавявания и непроходими пътища през планинския масив.

Босилеградската котловина е с дължина 5,5 км, средна широчина 1,5 км и 730 м надморска височина.

История За най-старо племе, живяло в района, се смята племето пеони, чиято територия е била между Струма и Вардар. През 506 г. пр.н.е. голяма част от пеонците са завладени от персите. През IV век пр.н.е. Пеония попада под владичеството на тракийското племе дентелети (дентелити, дантелити). Територията на дентелетите се простира от Рила до Осогово, на север – до тимошките притоци и софийското войводство. В античността този край е населен от траки, чиито главни поминъци са скотовъдството и рударството. Намерени са монети, говорещи за бита на траките. С това се изчерпват оскъдните сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.Йордан Захарийев, Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918 г. Официален сайт на Община Босилеград

За пръв път краят е включен в българската държава през 809 г., когато София е превзета от хан Крум. При св. цар Борис I Покръстител (845 – 884) Македония до Струма и Охрид са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия.История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г. След 1014 г. районът пада под византийска власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040 – 1041 г. и Георги Войтех в 1071 – 1072 г. Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Иван Асен I в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България.История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г. През 1282 г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в българското царство, Стефан II Милутин, сръбски владетел и далечен потомък на цар Самуил, завладява за кратко околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданици на кралството, през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. Само след 18 години при цар Светослав Тертер, към 1300 г. българският суверенитет е възстановен. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., лекомислието на цар Михаил Шишман донася победа на женения за дъщерята на цар Смилец сръбски крал Стефан Дечански и той установява господство над западните български земи. По-късно в района се оформя фактически независимото Велбъждско деспотство, което към 1427 – 1431 г. е завладяно окончателно от османските турци.

В регистър на джелепкешани от 1576 г. е отбелязано село Посилград като част от каза Илидже. Посочени са седем местни жители, натоварени да доставят общо 240 овце.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 143.

След Освобождението на България от османска власт (1878 г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България.История на България, том 7 – Възстановяване и утвърждаване на българската държава. колектив БАН, София, 1991 г. В периода на руската администрация в България (1877 – 1882) Босилеград е част от Изворска околия (волост) с център в с. Извор, част от Кюстендилски окръг и Софийска губерния, която е запазила устройството аналогично на това от османско управление, когато е била Изворска нахия. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. След по-малко от година с Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на Босилеградската околия (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и на околията се връща старото име. На 16 декември 1889 г. с Указ № 607 от [ДВ, бр. 6, 09/01/1890] се утвърждава „Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България“, приет от V ОНС на 16 декември 1889 г., с който окончателно Изворска околия се премества от с. Извор в с. Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. Босилеград е административен център на околията до 1901 г., когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван „Закон за административното деление територията на държавата“ (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), с който Босилеградска околия е закрита и поделена между Кюстендилска и Радомирска околия, част от Кюстендилска област. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Босилеград са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13-и пехотен Рилски полк.

През април 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянец, заедно със своята чета, опожарява Босилеград и убива 32-ма души, като изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. на Кралство Югославия.

По време на Втората световна война, за времето 1941 – 1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българско управление. На 15 май 1941 г. е обявено официално завръщането в пределите на България на Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини и част от Поморавието. Със Заповед 2618, Западните покрайнини и частта от Поморавието са разделени на 4 околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. общината е върната на Титова Югославия, в състава на Социалистическа република Сърбия.

След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. – в Сърбия и Черна гора. От юни 2006 година е в състава на Република Сърбия.

Население Етнически групиНаселениеПроцентбългари208176,71%сърби2479,14%югославяни240,88%словенци30,11%хървати20,07%словаци10,03%русини10,03%власи(арнаути)10,03%други291,07%Общо2702100%

Населението в града през 2002 година е 2702 души, а през 2011 година е 2530 души. В Босилеград и Босилеградска околия то е с ясно изразено българско самосъзнание и ревностно тачи своя роден език, традиции и бит. С предимно източноправославно вероизповедание, като на територията на град Босилеград са разположени множество православни храмове.

година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002 2011 Население 1233 1320 1355 1662 2029 2440 2702 2530

Говор В Босилеград се говори на краешки говор, който е български диалект, част от югозападните български говори. Заедно с пиянешкия и каменишкия говор образуват преходната група югозападни говори, защото са преходни говори между няколко диалекта.

Говорът не е еднороден по своите особености, и представлява плавен преход между западните преходни говори (белоградчишко-трънски говор) на север, източната част на македонските преходни северни говори (кривопаланечки говор) на юг и част от централната група югозападни говори (кюстендилски и дупнишки говор) на запад.

Представлява част от полоса на пограничните говори, образуващи прехода от източната към западната група южнославянски езици.

Може да се раздели на няколко подговора, в зависимост от застъпването на праславянските tj и dj: ч—дж подговор: ноч (нощ), вèджи (вежди) – около и на север, северозапад от град Босилеград к’—г’ подговор: нок’ (нощ), вèг’и (вежди) – на юг в селата Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Караманица шт—жд подговор: ношт (нощ), вежди (вежди) – на изток и югоизток, около село Трекляно

Официални символи

През септември 2002 година Общинският съвет на община Босилеград приема официалните символи на града и общината, след проведен конкурс. Знамето е съставено от 3 хоризонтални цветни полета, редуващи се от горе надолу светло син, жълт и тъмно зелен цвят. Гербът представлява светлосин щит, върху който са изобразени книга, църква и планина с чемширен венец.

Политика

Кмет на община Босилеград е Владимир Захариев, бил е член на Демократическата партия на Сърбия (ДСС) с председател Милош Йованович.

Легенда Според преданието, преди да попаднат под турска власт тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко – местни земевладелци. Те са имали крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до съвременния Босилеград, от която са останали само основите. След време турците го залавят, следвайки минаващите през таен проход гъски. Името Босилеград, или както го наричат местните – „Бусилиград“, произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж => Бусилеград => Босилеград. Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.

Обществени институции

Училища Основно училище „Георги Димитров“, със седалище в Босилеград и паралелки от 1-ви до 4-ти клас в 22 села в община Босилеград, както и четири основни филиала в селата Бистър, Горна Любата, Долна Лисина и Долна Любата с класове от 1-ви до 8-и. Обучението е общообразователно и се провежда на сръбски език с факултативно изучаване на майчин (български) език. В босилеградското училище съществува паралелка в която обучението се провежда на български език от учебната 2007/2008 г. Обучението изцяло на български език е провеждано до учебната учебната 1987/1988 г.Учебните програми по български език в република Сърбия (1941 – 2001) от Пене Ив. Димитров