Дюнкерк () е френски линеен кораб (понякога се класифицира като линеен крайцер) от времето на Втората световна война. Главен кораб на типа „Дюнкерк“. Корабите от този проект стават първите в света бързоходни линкори. Във френския флот „Дюнкерк“ и „Страсбург“ официално се числят като линейни кораби, в чужбина обикновено са причислявани към линейните крайцери. Кръстен е в чест на едноименния град. Става първият френски линеен кораб, построен след края на Първата световна война. Стойността на строителството на кораба съставя 700 милиона франка.
Построяване
„Дюнкерк“ е заложен на 24 декември 1932 г. в 4-ти док на влизащия в състава на Бресткия арсенал залив Салу (). За първи път в света голям кораб се строи в сух док. Там е построен практически целият корпус на съда, с изключение на предната 17-метрова секция, тъй като общата дължина на дока е само 200 метра. Стапелният период съставя 33 месеца. На 2 октомври 1935 г. „Дюнкерк“ е спуснат на вода и отбуксиран в 8-и док на същата корабостроителница, където неговото строителство е завършено. Дострояването на вода отнема 16 месеца. „Дюнкерк“ е предаден на флота на 1 февруари 1936 г., приемо-предавателните корабни изпитания започват на 18 април 1936 г., още преди да са завършени работите над надстройката и продължава до края на април 1937 г.
История на службата Довоенен период На 1 май 1937 г. „Дюнкерк“ е приет на въоръжение. През същия месец той взема участие в Спидхедския парад в чест на коронацията на Джордж VI и Елизабет, на 27 май, заедно с други френски кораби, участва в маневрите при остров Ил де Сен. При тези маневри на „Дюнкерк“ се намират министърът на флота и новият началник щаб на френските ВМС – вицеадмирал Франсоа Дарлан.
От 20 януари до 6 март 1938 г. „Дюнкерк“ е в плаване към атлантическите колонии на Франция. Сред всичко останало, той посещава Фор дьо Франс на Антилските острови и Дакар (Сенегал).
През 1939 г., за разплащане на доставките на американско въоръжение, „Дюнкерк“ превозва в Канада сто тона злато.
Втора световна война През 1940 г. „Дюнкерк“ е преведен на Средиземноморския театър на военните действия. След разгрома на Франция и подписването на примирието с Германия „Дюнкерк“ се намира в Мерс ел-Кебир.
Опасявайки се, че френският, пети по численост флот в света, ще попадне в ръцете на немците, англичаните осъществяват нападение срещу Мерс ел-Кебир. С цел неутрализацията на френския флот английското съединение „Н“ провежда операцията „Катапулт“, в хода на която британците успяват да повредят и пленят няколко френски кораба. По време на нападението на англичаните над Мерс ел-Кебир „Дюнкерк“ получава три попадения от оръдията на главния калибър на английските линкори и, бидейки тежко повреден, губи ход. Той прекратява огъня и преминава в залива Сен Андре. На 6 юли 1940 г. „Дюнкерк“ е атакуван от торпедоносци „Суордфиш“ на самолетоносача HMS „Арк Роял“. Получава голяма пробойна в обшивката по десния си борд поради взрив на дълбочинни бомби от стоящия в съседство стражеви кораб „Тер Нев“, след което кораба ляга на грунта. Снет е от плитчината и е ремонтиран.
Нападение над Мерс ел-Кебир
За неутрализацията на френския флот в Мерс ел-Кебир е решено да се използва груба сила и да се изпрати там силна британска ескадра. В съединението „H“ (Ейч), на адмирал Съмървил, влизат линейният крайцер „Худ“ HMS Hood, линкорите „Резолюшън“ HMS Resolution и „Валиант“ HMS Valiant (на всеки от трите има по осем 381-мм оръдия), самолетоносачът „Арк Роял“, леките крайцери „Аретуза“, „Ентърпрайз“ и 11 разрушителя. Те достигат Мерс ел-Кебир сутринта на 3 юли 1940 г. В 7 часа по Гринуич в залива влиза разрушителят „Фоксхаунд“ с кептън Холанд на борда. Холанд е военноморското аташе в Париж, и е близко познат на много френски офицери. Той предава на „Дюнкерк“, на адмирал Женсул ултиматум. Съгласно него френските кораби трябва да изпълнят едно от следните условия: да излязат в морето и да се присъединят към британския флот за продължаване на борбата с Германия и Италия; да излязат в морето с намалени екипажи за достигането на британските пристанища, където френските моряци ще бъдат репатрирани; да излязат под английски ескорт с намалени екипажи към френските пристанища в Източна Индия или към портове в САЩ, където корабите ще бъдат разоръжени, а екипажите им репатрирани; да потопят корабите в течение на 6 часа.
В случай на неизпълнение на едно от тези условия британците заплашват, че ще използват сила. Първите две искания нарушават условията на примирието с Германия, за това са отклонени от Женсул веднага. Третия пункт също не се разглежда, тъй като в отговор на пленяването на френските кораби в портовете на Великобритания и в Александрия, сутринта пристига немски ултиматум с искането, под заплахата от прекратяване на примирието, да се върнат френските кораби от Англия. Женсул предава на британския флагман, че да потопи без заповед от Дарлан корабите си може да в случай на опасност от пленяването им от немците. А получаването на нови заповеди е невъзможно, тъй като френското адмиралтейство, на същия ден, се мести от Бордо във Виши. В случай на опит на британците да използват сила, французите ще отговорят със сила.
В 10:50 „Фоксхаунд“ вдига сигнал, че Съмървил няма да даде на френските кораби да напуснат залива. В 12:30 британските самолети пускат по главния фарватер магнитни мини. Срока на ултиматума изтича в 14:00. Адмирал Женсул се опитва още веднъж да проведе преговори, и Холанд се връща на „Дюнкерк“, но това не води до нищо. А в 16:15 Холанд е отзован с депеша от Съмървил. В тази депеша се постановява нов краен срок за ултиматума – 17:30 по британско лятно време (16:30 по Гринуич). В 16:25 Холанд напуска „Дюнкерк“. Френските кораби получават заповед да излязат в морето – линкорите в колона, а лидерите трябва да си пробият път кой както може. Тралчиците започват да разчистват фарватера от мините.
В 16:54 корабите на Съмървил откриват огън, намирайки се на 14 000 м север-северозападно от Мерс ел-Кебир. Френските кораби се намират зад мола, и първите британски снаряди уцелват него. В 17:00 Женсул дава заповед да се открие ответен огън. Залива е прекалено тесен, на което и разчитат британците, за това френските кораби могат да излизат от него само един след друг. „Дюнкерк“ стои най-близо от всички към британците, и огъня на „Худ“ се съсредоточава по него. Първият снаряд попада в кърмата му, преминавайки през тънките плочи без да детонира и излиза на 2,5 м под водолинията. Той поврежда електропроводите по левия борд, изважда от строя крана за вдигане на самолетите и предизвиква наводняване на цистерна за гориво по левия борд. В 17:03 повреди получава „Прованс“ и той е принуден да се изхвърли на плиткото. В 17:07 „Бретан“, след няколко попадания е обхванат от пожар, а в 17:09 той започва да се преобръща и се взривява.
Повредите по „Дюнкерк“
„Дюнкерк“ успява да даде няколко залпа, преди да получи първото попадение. Първият 381-мм снаряд уцелва кула на ГК № 2. Кулата е обърната към британските кораби – под ъгъл около 100° от диаметралната плоскост по десния борд. Снаряда пада под ъгъл около 20° върху наклонената част на покрива, над оръдие № 8. Дебелината на повърхностно закалената плоча броня на това място е 150 мм. Снаряда смачква плочата и без да детонира, с рикошет отлита нататък. Основната му част е намерена на 2000 м от кораба и на 150 м от село Сен Клотилд. Предположително един от осколъците от този снаряд поразява поста за управление на огъня на фокмачтата на „Прованс“ и смъртоносно ранява старшия артилерийски офицер. В цементираната плоча се образува вдлъбнатина отгоре, а отдолу се откъсва парче броня със сърповидна форма и максимална дебелина 100 – 120 мм. Осколките от бронята пробиват цилиндъра на накатника от дясната страна на оръдието и поразяват мястото на наводчика отдясно. Този осколък (възможно и част от снаряда) по-късно е намерен на пода на кулата. В края на своя път осколъкът се отразява от страничната стена на кулата и попада в зарядната тава на оръдие № 8.
В този момент оръдието се презарежда и на леглото има две първи части барутен зарядБарутния заряд за 330-мм оръдия се състои от четири части барут в копринен картуз. Отначало в камерата се подават първите две части на заряда, след това двете следващи и едва тогава снаряда.. Зарядите се възпламеняват и в огъня загива прислугата на дясната полукула. Леки рани получава персонала, намиращ се в командния отсек на кулата. Лявата полукула и претоваръчното отделение не получават повреди – сработват бронепреградата между полукулите и противопожарните заслони на системата за подаване. Пожарът не предизвиква значителни разрушения в оборудването. Системата за подаване работи за всички четири оръдия. Системата за хоризонтално насочване е в напълно работоспособно състояние. Системата за вертикално насочване, за оръдия № 5 и 6, не е повредена. За оръдие № 7 вертикалното насочване може да се осъществява след разкачването му от оръдие № 8В конструкцията на 330-мм оръдия на „Дюнкерк“ люлките на оръдията макар и да са разделени, но не са индивидуални. Вертикалното насочване на оръдия № 7 и 8 може да става само съвместно. За това огънят на оръдия № 5 и 6 може да продължи. А след възстановяването на електрозапала може да възобнови огън и оръдие № 7.
Вторият снаряд удря небронираната част от палубата в кърмата. Преминава, без да се взриви, през хангара за хидросамолетите и каютите на мичманите и излиза на 2,5 метра под водолинията. При преминаването си снарядът прекъсва електрокабела на крана за качване на хидросамолетите и кабелите, вървящи към рулевия механизъм. В резултат на това линкора трябва да премине към управление с помощта на резервния двигател „Рено“. Наводнени са много отсеци в кърмовата част, в т.ч. цистерната за гориво по левия борд. Но тъй като хидросамолетът е свален пред боя, а авиогоривото е източено, то първите две попадения не оказват влияние върху боеготовността на „Дюнкерк“, за разлика от двете последващи.
Около 18:00 „Дюнкерк“ получава едновременно попадение от още два 381-мм снаряда. Третият снаряд попада в главния бронепояс по десния борд в района на отсек J – на 1,2 м от преградата между отсеците J и K и на 0,4 м под горния край на пояса. Той пробива 225-мм пояс и преминава през претоваръчното отделение за 130-мм двуцевка. По своя път той отнася част от подаващата тръба и предизвиква пожар сред намиращите се в отделението заряди и снаряди – в резултат на което се взривяват минимум два 130-мм снаряда. Нататък той пробива 20-мм противоосколъчна преграда и детонира в отсека на медицинския склад. Осколките от снаряда и взрива разрушават няколко надлъжни прегради и вентилационния канал. Също така е разрушена 20-мм преграда между медицинския отсек и отсека на въздухоохладителната установка на машинно отделение № 1. При липсата на вентилация, димът от пожара и продуктите на горене на 130-мм заряди прониква в машинното отделение и го прави непригодно за работа. Положението се усложнява с това, че персоналът не може да бъде евакуиран поради блокираните бронирани врати в преградите. Само дузина моряци успяват да се измъкнат по стълбата в началото на отсека, до момента в който люка, водещ към нея, не е блокиран от металните осколки.
Взривовете от 130-мм снаряди в системата за подаване водят също до силен пожар в тунела с кабели и ги изваждат от строя. Веднага след получаването на информацията за пожара в претоваръчното отделение на 130-мм кула № 3 по десния борд, нейните погреби в отсек Н са наводнени. А след час от получаването на информацията за дим проникнал в системата за подаване на кула № 4 (130-мм двуцевка по левия борд) е наводнен и нейният погреб.