380 mm/45 Model 1935

380 mm/45 Model 1935 е разработено и произвеждано във Франция корабно оръдие с калибър 380 mm. Състои на въоръжение във ВМС на Франция. Става най-мощното морско оръдие в историята на френския флот.С изключение на старото късоцевно 420-мм оръдие модел 1875 г.

Оръдията са разработени за новите линкори от типа „Ришельо“. И оръдията, и кулите са фактически увеличен вариант на 330-мм оръдия на линкорите от типа „Дюнкерк“. Две четириоръдейни кули са разположени линейно-терасовидно в носовата част на кораба. На четвъртия кораб от серията – „Гаскон“ – по една четириоръдейна кула трябва да има на носа и на кърмата. Също това оръдие е предвидено като въоръжение на разработваните линкори от типа „Елзас“.

Всичко преди войната са произведени само 21 оръдия. Поради бързата капитулация на Франция линкорите не са достроени. „Ришельо“ отплава за Дакар в полубоеготово състояние. „Жан Барт“ е отведен в Казабланка само с четирите оръдия на първата кула. „Клемансо“ не е достроен, а „Гаскон“ даже не е залаган. Оръдията, останали във Франция, са пленени от немците. Част от тях се опитват да поставят на брегови батареи. В крайна сметка едно оръдие влиза в бреговите укрепления на „Атлантическия вал“ при Шербур-Октевил и води стрелба по съюзниците по време на десанта в Нормандия.

Оръдията успяват да пострелят и по съюзниците, и по японските войски. На 24 – 25 септтември 1940 г. „Ришельо“ води престрелка с британските линкори по време на операцията в Дакар. А „Жан Барт“ участва в дуел с американския линкор „Масачузетс“ на 8 ноември 1942 г. по време на десанта на съюзниците в Северна Африка. След преминаването на страната на съюзниците и ремонта през 1943 г. в САЩ, „Ришельо“ вече заедно с британските линкори обстрелва японските укрепления в британска Ост Индия.

След войната за превъоръжаването на линкора „Жан Барт“ е произведена още една партия от 9 оръдия. Оръдията са поставени по време на основните ремонти на „Ришельо“ и „Жан Барт“. Фактически тогава са направени и необходимите доработки в системите за стрелба и подаване на боеприпаси, неосъществени от французите по време на войната. Пет оръдия са съхранени и до днес и се демонстрират в експозиции на различни музеи и мемориали.

История 380-мм оръдие модел 1935 г. е разработено за въоръжение на строящите се линейни кораби от типа „Ришельо“. Оръдията се поставят в две четириоръдейни кули, разположени в носовата част. Достроени са само два кораба – „Ришельо“ и „Жан Барт“. Според плановете след тях трябва да се заложат още два подобни кораба – „Клемансо“ и „Гаскон“, но за това пречи започналата война. „Клемансо“ е заложен, но до падането на Франция не е достроен, а след това строителството му е прекратено. „Гаскон“ се отличава с друго разположение на кулите – по една четириоръдейна кула на носа и на кърмата. Но той дори не е залаган. 380-мм оръдия също се разглеждат като един от вариантите за въоръжение на перспективните линкори от типа „Елзас“, но техният проект не минава даже стадия на ескизно проектиране. В някои източници се смята, че оръдията за тях трябва да получат индекса 380 mm/45 Model 1940.

Разработката и производството на оръдията е на арсенала в Руел (). Всичко до примирието са произведени 21 оръдия. Всеки линкор трябва да бъде въоръжен с осем оръдия. Но напълно комплектован с оръдия е само линкора „Ришельо“. След провала на дюнкеркската операция французите извеждат от европейската част на Франция към африканските си пристанища всички способни да плават кораби. При „Ришельо“, към този момент, започва цикъла на изпитания на оръдията на главния калибър, но са направени само 6 изстрела. В полубоеготово състояние линкорът е спешно изпратен в Дакар. На борда му са натоварени 296 бронебойни снаряда и към тях само 198 части заряди (пълният заряд се състои от 4 части).

На линкора „Жан Барт“ до неговото бягство от Сен Назер в Казабланка успяват да поставят оръдия само на носовата кула № 1. Оръдия в кула № 2 няма. Две от тях се намират в Сен Назер. Едно успяват да натоварят на транспорта „Меканисиен Принсипал Лестин“ (), второто, поради повреда в крана, не е натоварено. На излизане от залива транспорта е потопен от германската авиация. Заедно с него на дъното отива и оръдието. Второто оръдие е взето от немците в порта, третото – на половината път от Руел към Сен Назер. Четвъртото даже още не тръгва от Руел. История на оръдията довоенно производство№ Номер на оръдието„R“ обозначава, че оръдието е произведено от арсенала в Руел. Четирите последващи цифри обозначават годината на производство. Последните цифри – поредния номер на оръдието за годината. Планирано място на поставянеСъдба1 R-1936-1 За изпитания в Руел Пленено през 1940 г. Откарано в Норвегия. Демонстрира се във военноморската академия „Екол Навал“ в Ланвеок-Пулмик ().2 R-1936-2 „Ришельо“, кула № 1 По време на ремонта в САЩ, през 1943 г., е оставено на предишното си място. През 1950 г., след замяна на лайнера – в кула № 2 на „Ришельо“.3 R-1936-3 Хавър Пленено от немците през 1940 г. Откарано в Норвегия.4 R-1936-4 „Ришельо“, кула № 1 По време на ремонта в САЩ, през 1943 г., е оставено на предишното си място. През 1950, след замяна на лайнера – в кула № 2 на „Ришельо“.5 R-1937-1 „Жан Барт“, кула № 1 Поставено на „Жан Барт“, кула № 1. През 1943 е демонтирано и поставено на „Ришельо“, кула № 2.6 R-1937-2 „Ришельо“, кула № 1 По време на ремонта в САЩ, през 1943 г., е оставено на предишното си място. През 1950, след замяна на лайнера – в кула № 2 на „Ришельо“.7 R-1937-3 „Жан Барт“, кула № 1 Поставено на „Жан Барт“, кула № 1. В 1943 демонтивано и поставено на „Ришельо“, кула № 2.8 R-1937-4 „Жан Барт“, кула № 1 Поставено на „Жан Барт“, кула № 1. Остава на него до края на службата.9 R-1937-5 „Ришельо“, кула № 1 По време на ремонта в САЩ, през 1943 г., е оставено на предишното си място. През 1950, след замяна на лайнера – в кула № 2 „Ришельо“.10 R-1937-6 „Ришельо“, кула № 2 През септември 1940 г. взрив в ствола по време на Сенегалската операция.11 R-1937-7 „Жан Барт“, кула № 1 Поставено на „Жан Барт“, кула № 1. През 1943 демонтирано и поставено на „Ришельо“, кула № 2.12 R-1937-8 Хавър Пленено от немците през 1940 г. Откарано в Мепен. През 1950 г. поставено на „Ришельо“, кула № 1.13 R-1937-9 „Ришельо“, кула № 2 По време на ремонта в САЩ, през 1943 г., е оставено на предишното си място, но след войната е бракувано.14 R-1937-10 Хавър Демонстрира се в Хавър.15 R-1938-1 „Ришельо“, кула № 2 През септември 1940 г. взрив в ствола по време на Сенегалската операция.16 R-1938-2 „Жан Барт“, кула № 2 Не е поставяно. Пленено от немците в Руел през 1940. Откарано в Хановер.17 R-1938-3 „Ришельо“, кула № 2 През септември 1940 г. взрив в ствола по време на Сенегалската операция.18 R-1938-4 „Жан Барт“, кула № 2 Потъва през 1940 г. заедно с транспорта „Mécanicien Principal Lestin“ при Жиронд, през юни 1940 г.19 R-1938-5 Руел Пленено от немците в Руел през 1940 г. Откарано и поставено на една от батареите на Атлантическия вал в Октевил, където произвежда 40 изстрела. През 1950 г. е поставено на „Ришельо“, кула № 1. Днес се демонстрира в Брест.20 R-1938-6 „Жан Барт“, кула № 2 Не е поставяно. Пленено от немците в Сен Назер през 1940 г. Откарано в Норвегия. След войната, през 1950 г. е поставено на „Ришельо“, кула № 1.21 R-1938-7 „Жан Барт“, кула № 2 Не е поставяно. Пленено от немците на пътя между Руел и Сен Назер през 1940 г. Откарано в Есен в заводите на Круп. Зарядите от щатния барут SD21 на намиращия се в Дакар „Ришельо“ стигат само за 49 изстрела. За попълване на боезапаса, по заповед на капитана на „Ришельо“ Марзена (), са направени заряди от барут SD19, резерва за 330-мм оръдия на „Страсбург“. „Ришельо“ е поставен при стената на причала, с оръдия по посока на морето. Част от екипажа е преведена в бреговите батареи. По време на сенегалската операция на „Ришельо“ му се налага да води бой с дотогавашните си съюзници. На 24 септември той обстрелва британските линкори „Баръм“ (HMS Barham) и „Резолюшън“ (HMS Resolution). Огъня се води само от кула № 2. Стрелбата води до плачевни резултати. При първия залп в оръдие № 7 се взривява снаряда и то е разцепено – от кулата остава да стърчи само охапка с дължина няколко метра. На третия залп излиза от строя и оръдие № 8.Според данните на Дулин/Харцке и Кемпбъл също при първия залп. След изстрела от затвора излиза пламък и то се заклинва. Както показва последващото обследване, се образува издуване на ствола и е разрушена нарезката на дължина 8 метра. Стрелбата на оръдия № 5 и 6 макар и да продължава, е безрезултатна. На следващия ден е приведена в работно състояние кула № 1 и огъня се води от нея. Според данните на някои източници „Ришельо“ има един близък разрив при борда на „Баръм“ с повреждане на була в района на кула на главния калибър № 2.Оценката на резултатите от стрелбата е достатъчно противоречива. Ясно за попадения говорят само Дулин и Харцке. Джордан явно не споменава за това попадение. Стрелбата се води от три калибра: 380 и 152 мм на „Ришельо“ и 240 мм от бреговите батареи. При Джордан са описани няколко близки разрива, в т.ч. този, който е указан в британския източник, не се свързва с конкретен калибър. Според британските данни е фиксиран близък разрив на 240-мм или 380-мм снаряд: Another shell, probably 9.4 inch (possibly 15 inch) exploded short, underwater on the starboard side abreast the funnel. The bulge structure for 7 feet abreast the explosion was forced inboard and sufficiently strained to allow slow flooding of the lower bulge compartments. H. M. SHIPS DAMAGED OR SUNK BY ENEMY ACTION 3rd. SEPT. 1939 to 2nd. SEPT. 1945 (Admiralty, 1952).

След боя, при опит да се разреди оръдие № 5, то също получава повреди, сходни с повредите при оръдие № 8. Всичко за три дни „Ришельо“ изразходва 24 380-мм снаряда и се лишава от три оръдия на главния калибър. След десанта, през 1943 г., на съюзните войски в Африка, „Ришельо“ отплава за ремонт в САЩ. За щастие, люлките на оръдията са цели, за това трите повредени оръдия са заменени със свалени от „Жан Барт“. Основният проблем е отсъствието на щатните снаряди OPfK Mle 1936. Независимо от споменаването в някои източници, че оръдията са разточени до калибър , това не съответства на действителността. За попълване на боезапаса е дадена поръчка за производството на 380-мм снаряди към компанията US Crucible Steel Company. Снарядите се произвеждат с помощта на чертежи, донесени от Дакар, и по конструкция са сходни с френските. Изпитанията се провеждат с помощта на четвъртото оръдие от „Жан Барт“ на полигона в Далгрен. Снарядът получава обозначението OPfK Mle 1943. Производство се осъществява на три партиди. Отначало през май 1943 г. са поръчани две партии по 500 и 430 снаряда. По-късно са поръчани още 600. Първата партия снаряди е доставена в Скапа Флоу, където по това време се намира „Ришельо“, в началото на март 1944 г. Заедно с тях са доставени и американски заряди барут.