Франц Петер Шуберт () е австрийски композитор от късната класическа и ранната романтична епоха, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката. Въпреки краткия си живот той оставя след себе си огромно музикално наследство, включващо светски вокални творби, седем цялостни симфонии, църковна музика, опери и камерна музика.

Докато музиката на Шуберт приживе е ограничена до сравнително малък кръг почитатели във Виена, интересът към творчеството му значително нараства през десетилетията след смъртта му. Феликс Менделсон, Роберт Шуман, Франц Лист, Йоханес Брамс и други композитори от XIX век откриват и популяризират неговите творби. Днес Шуберт е класиран сред най-големите световни композитори, а музиката му продължава да е популярна.

Биография Ранни години

Франц Петер Шуберт е роден в Химелпфортгрунд (днес част от Алзергрунд), Виена, на 31 януари 1797 г. и на следващия ден е кръстен в католическа църква.Duncan, Edmondstoune (1905). Schubert. J.M. Dent. ISBN 1-4437-8279-3. OCLC 2058050. Той е дванадесетото дете на Франц Теодор Флориан Шуберт (1763 – 1830) и Мария Елизабет Катарина Виец (1756 – 1812).McKay, Elizabeth Norman (1996). Franz Schubert: A Biography. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-816681-8. Непосредствените предци на Шуберт произхождат от провинция Зукмантел в Австрийска Силезия. Баща му, син на моравски селянин, е известен енорийски учител и директор, неговото училище в Лихтентал има многобройни ученици. Той идва във Виена от Зукмантел през 1784 г. и е назначен за учител две години по-късно. Майка му е дъщеря на ключар, силезийски майстор и преди женитбата работи като прислуга в дома на виенско семейство. От четиринадесетте деца на Франц Теодор и Елизабет (едното от тях извънбрачно, родено през 1783 г.), девет умират в ранна детска възраст. Само пет от децата доживяват първия си рожден ден.

На петгодишна възраст Шуберт започва да получава редовни уроци от баща си, а година по-късно е записан в училището на баща си. Въпреки че не е известно точно кога Шуберт получава първото си музикално обучение, той получава уроци по пиано от брат си Игнац, но те продължават много кратко време, тъй като Шуберт започва да го превъзхожда в рамките на няколко месеца.

Баща му му дава първите уроци по цигулка, когато е на осем години. Скоро след това Шуберт получава първите си уроци извън семейството от Михаел Холцер, органист и хормайстор на местната енорийска църква в Лихтентал. Холцер често уверява бащата на Шуберт със сълзи на очи, че никога не е имал такъв ученик като Шуберт.Kreissle von Hellborn, Heinrich (1869) . The Life of Franz Schubert. 1. Translated by Coleridge, Arthur Duke. Longmans, Green, and Company. The first full-length biography of Schubert (volume 1). Холцер учи младия Шуберт на пиано и орган, както и на басо континуо. Той също свири на виола в семейния струнен квартет, с братята си Фердинанд и Игнац на първа и втора цигулка и баща си на виолончелото. Шуберт пише най-ранните си струнни квартети за този ансамбъл.Gibbs, Christopher H. (2000). The Life of Schubert. Cambridge University Press. ISBN 0-521-59512-6.

Образование

Младият Шуберт най-напред попада на вниманието на Антонио Салиери, тогава водещ музикален авторитет на Виена, през 1804 г., когато неговият вокален талант е признат. През ноември 1808 г. става ученик в Стадконвикт (Императорската семинария) посредством стипендия. На 11-годишна възраст, през 1808 г. Шуберт започва да пее в придворния хор, след като една година преди това написва първото си музикално произведение. Той е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с увертюрите и симфониите на Волфганг Амадеус Моцарт, симфониите на Йозеф Хайдн и по-малкия му брат Михаел Хайдн и увертюрите и симфониите на Бетховен, композитор, от който се възхищава. Допирът с тези и други произведения, съчетан със случайни посещения в операта, поставя основата на по-широко музикално образование. В семинарията се запознава и с бъдещи дългогодишни приятели като Йозеф фон Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел.

Междувременно гениалността на Шуберт започва да се проявява в неговите композиции. Салиери решава да започне да го обучава частно по музикална теория и дори по композиция. Според Фердинанд първата композиция за пиано на момчето е била Фантазия за четири ръце; първата му песен е написана година по-късно. Понякога на Шуберт му е позволено да дирижира оркестъра на Щадтконвикт (императорската семинария). Посвещава голяма част от останалото си време на композиране на камерна музика, няколко песни, композиции за пиано и по-амбициозните, богослужебни хорови творби, както и първата си симфония.

Учител

В края на 1813 г. Шуберт напуска Щадтконвикт и се връща у дома за обучение като учител в Нормандската Света Анна. През 1814 г. той постъпва в училището на баща си като учител на най-малките ученици. Повече от две години младият Шуберт издържа на монотонна тежка работа. Той продължава да взема частни уроци по композиция от Салиери, който дава на Шуберт реална техническа подготовка, преди да се разделят през 1817 г.

През 1814 г. Шуберт среща младото сопрано Тереза ​​Гроб, дъщеря на местен производител на коприна, и написва няколко богослужебни произведения (включително „Salve Regina“ и „Tantum Ergo“) за нея; тя също така е солистка в премиерата на неговата Меса № 1 (D. 105) през септември 1814 г.Benedikt, Erich. „Notizen zu Schuberts Messen. Mit neuem Uraufführungsdatum der Messe in F-Dur“, Österreichische Musikzeitschrift 52, 1 – 2/1997, p. 64 Шуберт иска да се ожени за нея, но е възпрепятстван от суровия закон за съгласие за брак от 1815 г., който изисква младоженецът да покаже, че има средства за издръжка на семейство. През ноември 1816 г., след като не успява да получи музикален пост в Лайбах (сега Любляна, Словения), Шуберт изпраща на брата на Гроб, Хайнрих, колекция от песни, запазени от семейството през ХХ век.Newbould, Brian (1999). Schubert: The Music and the Man. University of California Press. ISBN 0-520-21957-0.

Една от най-плодотворните години на Шуберт е 1815 г. Той композира над 20 000 музикални такта, повече от половината от които са за оркестър, включително девет църковни произведения (въпреки че са агностични), симфония, около 150 песни и други. През тази година той се запознава и с Анселм Хютенбренер и Франц фон Шобер, които ще останат негови приятели през целия му живот. Друг приятел, Йохан Майрхофер, му е представен от Шпаун през 1815 г.Gramit, David (1997). „Music, cultivation, and identity in Schubert's circle“. In Gibbs, Christopher H. (ed.). The Cambridge Companion to Schubert. Cambridge Companions to Music. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-48424-4.

През цялата 1815 г. Шуберт живее с баща си у дома. Майка му умира през 1812 г. Продължава да преподава в училището и да дава частни музикални уроци, печелейки достатъчно пари за основните си нужди, включително дрехи, ръкописна хартия, писалки и мастило, но с малко или почти никакви пари, останали за лукс. Шпаун добре осъзнава, че Шуберт е недоволен от живота си в училището и се грижи за развитието му в интелектуално и музикално отношение. През май 1816 г. Шпаун се премества от апартамента си в Ландскронгасе (във вътрешния град) в нов дом в предградието Ландщрасе; едно от първите неща, които прави след като се настанява в новия дом, е да покани Шуберт да прекара няколко дни с него. Това вероятно е първото посещение на Шуберт извън дома или училището.

Шуберт е нещастен през годините си като учител, вероятно показва ранни признаци на депресия и най-вероятно страда от циклотимия през целия си живот.

Помощ от приятели

Значителни промени настъпват през 1816 г. Шобер, ученик от добро семейство и в добро материално състояние, кани Шуберт да се настани при него в къщата на майка му. Предложението е особено подходящо, тъй като Шуберт току-що е отправил неуспешна молба за поста капелмайстор в Лайбах и е решил да не възобновява преподавателските си задължения в училището на баща си. До края на годината той остава гост в квартирата на Шобер. За известно време се опитва да увеличи ресурсите на домакинството, като дава уроци по музика, но скоро ги изоставя и се посвещава на композицията. „Композирам всяка сутрин и когато едното парче е готово, започвам друго.“ През тази година той се фокусира върху оркестровите и хоровите творби. Голяма част остават непубликувани, но ръкописи и копия са разпространени сред приятели и почитатели.

В началото на 1817 г. Шобер запознава Шуберт с Йохан Михаел Фогл, виден баритон, с двайсет години по-възрастен от Шуберт. Фогл, за когото Шуберт пише много песни, става един от основните привърженици на Шуберт и го въвежда във виенските музикални среди. Шуберт се среща и с Йосиф Хютенбренер (брат на Анселм), който също изиграва роля в промотирането на музиката му. увеличаващият се кръг от приятели и музиканти участват в популяризирането, събирането и след смъртта му, запазването на творчеството му.

В края на 1817 г. бащата на Шуберт заема нова длъжност в училище в Росау, недалеч от Лихентал. Шуберт се се връща отново при баща си и с неохота поема учителските задължения там. В началото на 1818 г. започва да печели повече внимание в пресата и първото публично изпълнение на светска творба, увертюра, изпълнена през февруари 1818 г., получава похвала от пресата във Виена и в чужбина.

Шуберт прекарва лятото на 1818 г. като учител по музика в семейството на граф Йохан Карл Естерхази в техния замък в Зселиз (сега Желиезовце, Словакия). Заплащането е сравнително добро, а задълженията му да преподава пиано и пеене на двете дъщери са сравнително леки, което му позволява да композира.

В началото на 1820 г. Шуберт е част от тесен кръг от художници, поети и студенти, които провеждат социални събирания, станали известни като Шубертиади. Много от тях се състоят в големия апартамент на Игнац фон Сонлайтнер в Гунделхоф. Тесният кръг от приятели, с които Шуберт се обгражда, претърпява удар в началото на 1820 г. Шуберт и четирима негови приятели са арестувани от австрийската полиция, която след Френската революция и Наполеоновите войни е нащрек срещу революционни дейности и подозрителна към всяко събиране на младежи или студенти. Един от приятелите на Шуберт, Йохан Сен, е осъден, затворен в продължение на година и след това за постоянно му е забранено да влиза във Виена. Останалите четирима, включително Шуберт, са „строго порицани“, отчасти за „обида срещу длъжностни лица с използване на срамен език“. Докато Шуберт никога повече не се вижда със Сен, той написва музика по някои от неговите стихотворения.

Музикална зрялост

Композициите от 1819 и 1820 г. показват значителен напредък в развитието и зрелостта на стила му. През 1820 г. са поставени две от оперите на Шуберт: „Братята близнаци“ (Die Zwillingsbrüder) (D. 647) се появява в театър Кернтнертор на 14 юни, а „Магическата арфа“ (Die Zauberharfe) (D. 644) се появява във Виенския театър на 21 август.Austin, George Lowell (1873). The Life of Franz Schubert. Shepard and Gill. ISBN 0-404-12856-4. OCLC 4450950. Дотук по-големите му композиции (с изключение на месите му) са ограничени до самодейния оркестър в Гунделхоф, общество, което се разраства от квартетите в дома му. Сега той започва да заема по-видна позиция, обръщайки се към по-широка общественост. Издателствата обаче остават далечни, като Антон Диабели се колебае дали да отпечата някои негови произведения срещу комисионна. Първите седем опуса (всички песни) се появяват при тези условия; след това комисионните спират и той започва да получава авторски лицензионни възнаграждения. Ситуацията се подобрява донякъде през март 1821 г., когато Фогл изпълнява песента „Горски цар“ („Der Erlkönig“) (D. 328) на концерт, който е изключително добре приет.