Надер Шах Афшар или Надир Шах Афшар (); известен също като Надер Голи Бейг () и Тахмасп Голи Хан ()) (август 1688 – 19 юни 1747) е персийски владетел, основател на династията на Афшаридите. Роден в бедно номадско семейство, той израства до успешен пълководец, провел и спечелил военни кампании срещу афганци, османци и империята на Великите Моголи. След свалянето на Сефевидската династия и завземането на властта през 1736 г. разширява владенията на Персия с територии в Северна Индия и Централна Азия и я превръща в една от най-могъщите империи в света. Управлява държавата до края на живота си, убит е от заговорници.
Произход По произход е от къзълбашкия клан на огузкото племе афшари.Axworthy, p. 71Solaiman M. Fazel.„Ethnohistory of the Qizilbash in Kabul: Migration, State, and a Shi'a Minority“, с. 70Richard Foltz. „Iran in World History“, с. 80Encyclopaedia Iranica. NĀDER SHAHBritannica. Afshārid Turkmen След монголското нахлуване в Централна Азия афшарите се заселват в Азербайджан. Оттам част от племето се мести в Северен Хорасан и се използва от Сефевидите за защита на провинцията от узбекските нападения. Надер е роден в Хорасан.Axworthy, 2006, p. 49Lockhart, p. 17Cambridge History of Iran, Vol. 7, p. 3 – 5.
Родният му език е азербайджански. По-късно научава и персийски, но предпочита да използва родния. Axworthy, 2006, с. 70Reviewed Work(s): Nadir Shah by L. Lockhart, Review by: V. Minorsky, Source: Bulletin of the School of Oriental Studies, University of London, Vol. 9, No. 4, p 1122.Tom Sinclair. The Chronicle of Abraham of Crete (Patmut'iwn of Kat'oghikos Abraham Kretats'i). Annotated translation from the Critical Text with Introduction and Commentary by George A. Bournoutian. (Armenian Studies Series, 1.) 190 pp. Costa Mesa, CA: Mazda, 1999. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London, Vol. 64, No. 3 (2001), pp. 413 – 414. – Cambridge University Press on behalf of School of Oriental and African Studies. – С. 414.
През целия си живот има тюркско самосъзнание и е верен на своя произход.Lockhart, p. 20 През 1734 г. пише писмо на тюркски и персийски езици до османския везир Хекимоглу Али паша, в което предлага сключване на мир, основавайки се на общия произход на османци и тюрки. По време на своята индийска кампания води кореспонденция на тюркски език с моголския управник Мохамад Шах, в която подчертава, че е афшар и използва тюркския произход на предците си, за да твърди, че двете държави, Моголската и Афшарската, са приемници на Тимур. В писмото си от 1741 г. до османския султан Махмуд I обяснява, че оставил Мохамад Шах на индийския престол, тъй като и двамата са от тюркски произход.
Ранни години Роден е в бедно номадско семейство, занимаващо се с отглеждане на добитък в североизточната част на Хорасан. За датата на раждане няма надежни данни, за най-вероятната се смята 6 август 1688 г.Axworthy, p. 17; The Cambridge History of Iran, vol. 7, p. 3 Другите предполагаеми дати са 22 ноември 1688 г.Lockhart, p. 17 и 22 октомври 1688 г.Britannica. Nādir Shāh. Iranian ruler Рожденото му име е Надар Голи. Lockhart, p. 18.Axworthy, p. 47
Според биографите Надер като дете е много способен и издръжлив и още на 10-годишна възраст е добър конник и ловец, отлично владеещ лък. Той е на 13 години, когато баща му умира и семейството силно обеднява. Има различни версии за по-нататъшната съдба на семейството. Според една от тях през 1704 г. той и майка му попадат в плен при едно от нашествията на узбекските татари в Хорасан. Майка му умира в плен, след което той успява да избяга. Според друга версия Надер успява да убеди тюрките да го пуснат, като обещава в бъдеще подкрепа, и се връща в Хорасан през 1708 г.Axworthy, p. 50 – 52Encyclopedia.com: Nadir Shah
На служба при Сефевидите Начало на военна кариера Около 1712 г. Надер започва служба при един от влиятелните афшарски вождове Баба Али Бейг Кусе Ахмадлу Афшар, наместник на шаха в Абивард. Задачата му е да преследва разбойниците и да връща заграбеното от тях имущество. В случаите, когато собствениците на имуществото не са известни, Надер го присвоява и това служи като основание за слуховете, че той самият е разбойник.Axworthy, p. 53
През 1714/1715 г. в Хорасан започват нападенията на тюрките. Надер се отличава в битката, завършила с победата на хорасанските сили. Изпращат го с добрата вест в столицата Исфахан, там е приет от шаха и получава от него награда. Предполага се, че въпреки благоволението на шаха, Надер поради ниския си произход е подложен на подигравки от страна на придворните. Това става причина, в бъдеще той да изпитва неприязън към Сефевидския двор.Axworthy, p. 54 – 55
При завръщането си в Хорасан през 1715 г. Надер се жени за дъщерята на наместника. На 15 април 1719 г. се ражда първият син на Надер от този брак. Благодарение на този брак Надер придобива статут на значима личност в Хорасан.Axworthy, p.71
През 1716 г. Баба Али със своите 500 войници и войската на наместника в Машхад е изпратен за потушаването на въстанието на пущунското племе дурани. Баба Али загива в битката с тях. Наместник на Абивард става неговият брат Гурбан Али. Под командването на Гурбан Али Надер успешно се бори срещу тюркските разбойници. Скоро Гурбан Али умира и Надер е назначен за заместник на новия наместник на Абивард, Хасан Али Хан. След време обаче Надер придобива повече власт и започва да доминира над наместника.Axworthy, p.78
В началото на 18 век Сефевидската държава е в упадък. През 1722 г. афганците, водени от пущунския вожд Махмуд Хотаки, завземат Исфахан. Султан Хусейн, който е щах на Персия по това време, признава тяхната победа. Махмуд Хотаки обявява себе си за шах на Персия. Синът на шах Хусейн, Тахмасп II, който успява да се спаси чрез бягство в северните провинции, също провъзгласява себе си за шах в Казвин. Абивардският наместник бяга по време на обсадата на Исфахан. Надер остава в Северен Хорасан и оглавява една малка, но закалена в битки армия, известна като армията на Атак.Axworthy, p.97
Борби в Хорасан Вестта за падането на Исфахан стига до Хорасан и става причина за размирици в столицата на провинцията Машхад. Систанският владетел Малек Махмуд Систани използва ситуацията и завладява града. Но Надер и Малек Махмуд са равностойни съперници и се стремят да укрепят своите позиции без директна конфронтация. От 1720 г. Надер контролира непристъпната хорасанска крепост Калат и Малек Махмуд, въпреки че владее Машхад и разполага с армия от няколко хиляди души, не е в състояние да установи контрол над целия Хорасан. Малек Махмуд изпраща в Абивард нов наместник, като предлага на Надер мястото на негов заместник с разширени правомощия. Надер приема предложението и използва тази възможност, за да се пребори с някои афшарски вождове и да укрепи своята власт. Военните успехи допринасят за популярността на Надер и все повече вождове и войници преминават при него на служба. Към 1724 г. Надер вече има достатъчно сили, за да се противопостави на Малек Махмуд. Той убива абивардския наместник и обявява война на Малек Махмуд.Axworthy, p.102 – 107
Към 1725 г. Надер вече има голямо влияние в региона. Той демонстрира своята власт над Хорасан и безсилието на Малек Махмуд, като изпраща своите войски да нападнат Херат. По това време в Хорасан идва Тахмасп II – безвластен сефевидски шах, фактически зависим от каджарския вожд Фатх-Али Хан Каджар. Фатх-Али насърчава Тахмасп временно да се откаже от конфронтацията с афганците, които все още притежават Исфахан и голямата част от Иран, и да насочи силите си срещу Малек Махмуд. В началото на 1726 г. Тахмасп изпраща своя придворен при Надер и предлага сътрудничество с него и каджарите срещу Малек Махмуд. Надер се съгласява, но настоява Тахмасп да пристигне в Хорасан възможно най-скоро. Същевременно се потвърждава позицията на Надер като заместник на абивардския наместник. През септември 1726 г. Тахмасп и каджарите пристигат в Хорасан. Надер се явява пред шаха с 2000 души войска и се заклева във вярност към него. В отговор на това получава аристократичната титла „хан“. Позицията на Надер се укрепва за сметка на влиянието на Фатх-Али. Усещайки своето несигурно положение, Фатх-Али започва секретна кореспонденция с Малек Махмуд, но предателството е разкрито и Тахмасп заповядва да убият Фатх-Али. Надер става главнокомандващ и получава почетното име Тахмасп Голи. Част от каджарските вождове е арестувана, част преминава под неговото командване.Axworthy, p.117 – 121
Малек Махмуд научава за смъртта на Фатх-Али, решава, че шахската армия е отслабена и изпраща срещу нея войска. Надер разбива войската и обсажда Машхад. След два месеца обсада, когато хранителните запаси свършват, а поддръжниците на Малек Махмуд го напускат, неговият главнокомандващ отваря портата на града за войските на Тахмасп. Надер запазва живота на Малек Махмуд и му позволява да се настани в една от цитаделите. След няколко месеца обаче стават известни неговите контакти с тюрките. На 10 март 1727 г. Малек Махмуд и неговите брат и племенник са екзекутирани по заповед на Тахмасп.Axworthy, p.121 – 124
Възстановяване на Сефевидската власт
След завладяването на Машхад отношенията между Тахмасп и Надер се влошават. Повлиян от придворните интриги, Тахмасп напуска Машхад, обявява Надер за предател и разпраща писма с молба за помощ. Някои кюрдски племена застават на страната на шаха и въстават срещу Надер. Реакцията на Надер е бърза – той конфискува имуществото на шаха, разбива кюрдите и кара Тахмасп да се предаде. Тахмасп се връща в Машхад по време на празнуването на Норуз, но противоречията продължават. Надер настоява за кампания срещу племето дурани, което заплашва Хорасан, докато Тахмасп иска военни действия срещу племенната група гилджи, чиято династия Хотаки управлява Иран от Исфахан. Същевременно отново въстават хорасанските кюрди, към тях се присъединяват татарите от Мари и други тюркски племена. След победата над тях Надер пристъпва към своя афгански план. През септември на 1727 г. той започва обсадата на град Санган в Хорасан, на 1 октомври градът пада. Пълното унищожаване на дуранските сили, както настоява Тахмасп, не влиза в плановете на Надер на този етап и затова шахът започва военни действия срещу него. Много скоро Тахмасп претърпява поражение и на 23 октомври 1727 г. се предава. Властта де факто преминава в ръцете на Надер – той притежава шахския печат и издава укази от името на Тахмасп. Надер провежда няколко успешни битки срещу тюрки и кюрди, разбива бившите генерали на шаха, обявили себе си за наместници в Мазандаран, и към края на октомври има пълен контрол над тази провинция. Той изпраща посланици в Русия с искане тя да върне съседната провинция Гилан.Axworthy, pp. 75 – 116
През март 1729 г. Надер започва подготовката за решаваща битка срещу дураните и в началото на май тръгва на поход срещу Херат. В няколко битки разбива афганците и иска от тях да признаят иранската власт. Вождовете на няколко племена декларират своята лоялност към Надер и изразяват готовност заедно с него да се бият срещу гилджите. Тахмасп назначава водача на дураните за свой наместник в Херат, а пленените дурани са освободени. На 1 юли 1729 г. Надер и Тахмасп се завръщат с войската си в Машхад.