Кнут Хамсун () е сред най-значимите норвежки писатели, носител на Нобелова награда за литература през 1920 г.
Биография Роден е като Кнуд Педерсен на 4 август 1859 г. в малкия град Вого, намиращ се в централната част на Норвегия. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач.
През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на търговец в Траньой. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, а Den Gaadefulde (1877) е първата му книга. Междувременно работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880 – 1881 г. чете Август Стриндберг и френските натуралисти.
През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на 1885 г. Оттогава се нарича Хамсун. През 1886 г. отново отива в Америка, работи на разни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско. През 1888 г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името Fra det moderne Amerikas Aandsliv (1889).
Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година предприема далечно пътуване, обхващащо Русия, Кавказ и Турция, а през 1900 г. посещава Близкия изток.
През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата Ане Мари Андерсен (1881 – 1969), която е в преддверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат 4 деца и тя остава с него до края на живота му. В своите мемоари Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1917).
Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.
Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на XIX в. до края на Втората световна война, като през 1929 г. излиза представителна поредица от 12 тома.Кнут Хамсун, „Съчинения: Т. 1 – 12“, София: Ив. Г. Игнатов, 1928 – 9; романът Глад е преведен от Г. Бакалов и издаден във Варна през 1898 г.
Кнут Хамсун умира на 19 февруари 1952 г. в имението си Ньорхолм край град Гримста в Южна Норвегия.
Библиография „Глад“, роман (1890) „Редакторът Люнге“, роман (1892) „Пан“, роман (1894) „Виктория“, роман (1898) „Благодатта на земята“, роман (1917)
Изследвания Попиванов, Иван. Кнут Хамсун и българската литература. – Литературна мисъл, 1986, кн. 2. Бучуковска, Антония. Кнут Хамсун. – Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. Съст. Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003. Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. София, 2001, 25 – 30. Серафимова, Силвия. По обраслите с треви пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло. – Философски алтернативи, 2011, кн. 4. Хнут Хамсун – писател на три века. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.
Източници
Външни препратки Вера Ганчева, „Енигмата Хамсун“, електронно списание LiterNet, 13 януари 2010, № 1 (122)
Кнут Хамсун в „Литературен свят“
Категория:Норвежки романисти Категория:Писатели модернисти Категория:Норвежки пътеписци Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Псевдоними Категория:Антикомунисти Категория:Родени в Норвегия Категория:Починали в Норвегия