Джовàни ди Бѝчи де Мèдичи (; * 18 февруари 1360, Флоренция, Флорентинска република; † 20 февруари 1429, пак там) е първият виден член на централния клон на фамилията Медичи. Успява да натрупа голямо богатство с основаната от него Банка на Медичите, което предава на сина си Козимо Стари.
Произход Той е син на Аверардо ди Киарисимо де Медичи (1320 – 1363) и Якопа (или Джована) Спини.Mediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci Баща му е търговец на вълна, който едва в последния период от живота си постига такова богатство, че може да бъде определен като богат. Има един брат и една сестра:
Франческо Стари († 1402), съпруг на Селваджа Джанфиляци, дъщеря на Пиетро Джанфиляц, и на Франческа Балдучи, дъщеря на Лемо Балдучи и Катерина Кортичела, от която има 2 сина и 2 дъщери Антония, съпруга на Анджело Ардингели
Биография
Икономически възход и Банка на Медичите (1360 – 1410) При смъртта на баща му през 1363 г. неговото забележително наследство е разделено на пет равни части сред петте му деца, като по този начин се превръща в малко наследство. Чичото на Джовани обаче – успешният банкер Виери де Медичи, втори братовчед на баща му е много по-богат и сред 70-те или повече банки на средновековна Флоренция неговата е една от най-проспериращите. В негова служба именно Джовани научава занаята на банкер. През 1380 г. той започва да дава пари на заем, влиза в римския филиал на чичо си, и става партньор, като скоро става управител на филиала в Рим с името „Виери и Джовани де Медичи в Рим“. През 1385 г. той поема този клон благодарение на малкото наследство, донесено му като зестра от съпругата му Пикарда Буери, по-късно увеличено с навлизането на нови партньори.Mediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci Всъщност Джовани и по-големият му брат Франческо чиракуват в семейната банка на чичо им и по-късно стават партньори. Франческо става миноритарен акционер през 1382 г., докато Джовани става управител на филиала в Рим през 1385 г., като става акционер на свой ред, въпреки че не е необходимо да се капиталализира филиалът, тъй като Папството депозира пари и не иска заеми. Между 1391 и 1392 г. банката на чичо му се разделя на три отделни банки. Едната банка банкрутира бързо, втората, начело с брата на Джовани, Франческо, и след това със сина на Франческо – Аверардо, оцелява до 1443 г. Третата банка е контролирана от Джовани в партньорство с Бенедето ди Липачо де Барди.Raymond Adrien de Roover, The Rise and Decline of the Medici Bank: 1397-1494, New York; Toronto, W. W. Norton & Company, Inc.; George J. McLeod Limited, 1966, с. 37 и 39
Основаването на Банката на Медичите датира от 1397 г., тъй като тогава Джовани отделя своята банка от тази на племенника си Аверардо (която е била римският клон на банката), премествайки я от Рим във Флоренция, близо до Орсанмикеле, на кръстопътя между Виа Порта Роса и Виа Калимала. Римският клон тогава се управлява от Бенедето де Барди, а Джовани взема за партньор Балдасаре Буони. Те плащат капитал от 10 000 златни флорина, от които малко повече от половината са за Джовани, а остатъкът – за двамата му партньори. Смяната на града донася предимство за банката, тъй като много от големите банки, доминиращи във Флоренция през XIV век (тези на семействата Барди, Ачайоли и Перуци) са изправени пред проблеми, породени от сем. Алберти, станало толкова важно, че се занимава с делата на Католическата църква. Но Алберти попадат в поредица от семейни кавги и семейството е прогонено от Флоренция през 1382 г. (въпреки че им е позволено да се върнат през 1434 г.), като по този начин се създава вакуум. Изборът на Джовани се оказва много уместен, особено докато Флоренция не разполага с добро пристанище в Средиземно море, което получава през 1406 г. с превземането на Пиза и Порто Пизано. Друго предимство е, че е много по-лесно да се инвестира капитал във Флоренция, отколкото в Рим, тъй като благодарение на депозитите на Светия престол, получени от Джовани след дългото му предишно сътрудничество, банката разполага с големи суми, които може да отпуска. По онова време банките извършват своята дейност чрез депозиране, издаване и конвертиране на менителници (предшественици на пътническите чекове), заеми и инвестиции от различни видове.
Банката на Медичите има късмет и благодарение на използването на пари в търговията с тъкани, така че през 1408 г. тя вече има два клона – във Венеция и в Рим, плюс подклон в Неапол, зависим от този в Рим. Но именно от Рим Джовани започва изграждането на икономическата си империя. Бизнесът на Джовани незабавно се оказва плодотворен и вторият филиал на банката е открит на 25 март 1402 г. във Венеция. След първоначално административно лошо управление, той среща трудности, но скоро успява да се възстанови. Именно от този клон произлиза обичаят на управителя на клона да се плаща с акциите на компаниите, които той е придобил в своята управленска дейност. През същата 1402 г. е основана първата фабрика на Медичите за производство на вълнен плат, а друга е открита през 1408 г. През този период филиалът в Рим отваря филиал в Неапол (затворен през 1425 г. и заменен с филиали в Женева и Гаета). Това може да изглежда много, но има само 17 служители общо през 1402 г. и само пет в централата във Флоренция, въпреки че са сравнително добре платени и лесно израстват. През 1420 г. Джовани предоставя ръководството и финансите на синовете си Лоренцо и Козимо де’ Медичи.
Отношения с папа Йоан XXIII (1410 – 1419) Именно банката в Рим е най-печелившата, тъй като през 1413 г. Джовани успяв да стане привилегирован банкер на папските сметки благодарение на приятелството си с антипапа Йоан XXIII (папа от „Пизанската" фракция по време на Западната схизма, избран през 1410 г.). Йоан се нуждае от средства, за да запази позицията си и да укрепи авторитета си за сметка на двамата си съперници, антипапа Бенедикт XIII (Авиньонска фракция) и папа Григорий XII. Следователно Джовани дава на Медичите достъп до дейността на Апостолическата камара. Така Банката на Медичите успява да събира десятък и да получава процент – възможност, която значително увеличава финансовото състояние на семейството.Mediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci Този почти монопол обаче продължава само две години, тъй като през 1415 г. папата е свален от Констанцкия събор и скоро Банката на Медичите се оказва, че споделя източника на доходи с конкурентни компании, включително тези на семейство Спини (тези от Палацо Спини Ферони) и на Алберти. С фалита на Банката на Спини през 1420 г. Джовани си възвръща голяма част от загубените прерогативи върху събирането на папски сметки, този път по траен начин, което донася значителен просперитет на него и на семейството му.
Благодарение на забележителните приходи на банката, доста над 100 000 флорина годишно, и благодарение на своята престижна клиентела Джовани също успява да си позволи да върне старата услуга на Йоан XXIII, междувременно обявен за антипапа и свален: през 1419 г. той изпраща своя агент в Нюрнберг да поеме плащането на 30 000 гулдена, за да бъде антипапата освободен. След смъртта си висшият прелат е погребан във Флоренция в баптистерия Сан Джовани, в гробницата, създадена от Донатело и Микелоцо по поръчка на сина на Джовани, Козимо (най-вероятно като почит към неговия приятел по бащина линия).Enciclopedia Treccani-Cosimo de'Medici
Институционални длъжности Джовани, въпреки богатството си, е човек, който никога не се проявява ламтящ за обществена служба, но чака службите да му бъдат предложени, като ги приема с готовност. В това отношение Макиавели опреедля неговата политическа роля така: „Той никога не е искал почести и ги е получавал всички; той умря много богат на съкровища, но повече на добра слава и благоволение“.Niccolò Machiavelli, Istorie Fiorentine IV,16 Следователно Джовани успява да изкупи името на Медичите, което, въпреки че е било опетнено в миналото от някой и друг предател или убиец, е дало на обществените служби отговорни и валидни хора, от които Джовани е най-важният до момента.Сем. Медичи е обвинено, че са „... груби и безскрупулни хора, вулгарни новобогаташи, водени само от логиката на печалбата и личния интерес“ (Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, с. 21) Така той изразява онази мъдра предпазливост по отношение на завистта на другите, която ще бъде един от ключовете към триумфа на неговия син Козимо. Въпреки този си политически такт Джовани има антиолигархични тенденции и се опитва, както демонстрира с покровителството си на дребната и на средната буржоазия, да се противопостави мълчаливо на фракцията на сем. АлбициПодобно на своите предшественици Джовани е с демократични идеи, близки до „партията на антимагнатите“: всъщност той търси съгласието на по-нисшите социални класи („дребния народ“) и на Второстепенните изкуства и се противопоставя на огромната власт на олигархията фракция, водена от Риналдо дели Албици и Николо от Уцано. (източник: Mediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci ) Той заема следните обществени длъжности:
1402: първо назначение като приор на Изкуството на обмяната (една от седемте професионални корпорации на града)Cesati Franco, I Medici - storia di una dinastia europea, p. 20 1403: дипломатическа мисия в БолоняMediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci 1407: губернатор на град Пистоя 1408: второ назначение като приор на Изкуството на обмянатаMediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci , nota 5 1411: трето назначение като приор на Изкуството на обмянатаMediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci , nota 7 1419: член на Dieci di BaliaMediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci , nota 6 (извънредна съдебна власт, на която бива поверявано, в определени моменти, разрешаването на ситуации, които застрашават живота на Флоренция). 1421: Гонфалониер на правосъдиетоMediateca Palazzo Medici-Giovanni di Bicci , nota 10
Джовани е до известна степен незаинтересован от политиката, освен когато не касае него или неговата банка. Често когато трябва да участва във Флорентинското правителство, той предпочита да плати глобата, отколкото да се включи, въпреки че е служил един мандат като гонфалониер на правосъдието.
Чума от 1417 г. През 1417 г. жестока чума поразява град Флоренция. По този повод Джовани ди Бичи дава голяма парична помощ за подпомагане на болните и за справяне на Сеньорията с епидемията.Cesati Franco, I Medici - storia di una dinastia europea, с. 20
Създаване на кадастър (1427 г.) Джовани е един от основните поддръжници на институцията на градски кадастър, който за първи път облага флорентинците не с различни данъци върху потреблението, които засягат еднакво богатите и бедните, а с калибрирани данъци върху приходите, наемите и притежанията на отделните семейства .Тази фундаментална стъпка в борбата между Медичи и Албици е една от онези мерки, насочени към спечелване на привърженици сред по-нисшите класи от страна на Медичите съгласно неписана програма, която трае около петдесет години, с подкрепата на Салвестро де Медичи пред бунта на Чомпи.