Емборската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в голямото кайлярско село Емборе, Южна Македония. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в селото.
История
Българската екзархия прави опит да основе българска община в Емборе през 1895 година, но неуспешно. Битолският валия не допуска това, тъй като селото не влиза в първоначалните граници на Екзархията според фермана от 1870 година. Вторият опит през 1898 година обаче е сполучлив и се формира българска община. На 11 февруари 1899 година председателят на общината Димитър Златанов е арестуван от властите и е отведен в Сяр.
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година Емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
В края на октомври 1910 година в Емборе е създадено Българско гимнастическо дружество „Мурик“. С преместването на учителя по гимнастика Кирко Янков, главатар на дружеството, в Лерин в началото на 1912 година, дружеството остава без ръководител.
В 1912 година, до 12 септември, архиерейски наместник в Емборе е свещеник Г. Попниколов. Следващият архиерейски наместник, йеромонах Йоаким, е убит на 25 октомври 1912 година в Емборе от турците заедно с още четирима български първенци. Синът на йеромонах Йоаким, Павел Попов, е учител в Неврокопската епархия.
През учебната 1912/1913 година в Емборе учителстват Анастас Мицарев (главен учител), Здраве Башев, Димитър Д. Исаков, Кирко Янков, Никола Киров, Елисавета Тошова и Мария Иванова.
Председатели на общината и архиерейски наместници + Име Години поп Димитър Златанов 1899 свещеник Г. Попниколов 1912 йеромонах Йоаким 1912
Галерия
Външни препратки
Бележки
Категория:Дем Еордея Категория:Български православни общини в Османската империя Категория:Основани в Османската империя през 1897 година