Замъкът Шенонсó () е един от най-красивите замъци в т. нар. Долина на Лоара във Франция. Той се намира на река Шер (приток на Лоара), в департамента Ендър-е-Лоар. Той е пример за ранно-ренесансова архитектура.

Описание Замъкът е построен направо върху реката, което може да се каже само за още един замък в региона – Монсоро. Голямата Алея на честта води към входа. Край нея се издигат ферма, оранжерия, стопански постройки, а днес – и ресторант и галерия. В края ѝ, сред горист район, е оформен обширен парк, свободен за посещение от туристи и един от най-красивите във Франция. Състои се от три части: централна, градините на Диан дьо Поатие (вляво) и градините на Катерина Медичи (вдясно). По-далеч в гората са създадени също лабиринт и комплекс от кариатиди. Пред самия замък се вижда старата кула на семейство Марк – първите известни собственици.

Шенонсо е построен върху квадратна основа, заобиколена от вода. От входа започва широк вестибюл. Вляво от него е разположена Залата за охрана (La Salle des Gardes), от която се стига до малък параклис. До нея – Стаята на Диан дьо Поатие (Chambre de Diane de Poitiers). Оттук може да се влезе в малкия Зелен кабинет (Cabinet Vert) и в още по-малка библиотека. От другата страна са залите, посветени на двама френски крале: на Луи XIV и на Франсоа I. Като продължение на вестибюла днес е галерията над реката. Тя е построена по-късно и в началото е представлявала наистина само мост. Сега е масивно двуетажно здание, в което се съхраняват картини от Рубенс, Шарл-Андре Ван Лоо, скулптури и гоблени.Шенонсо – замъкът на дамите, на сайта на Rual travel

История

Първи постройки Шенонсо се споменава в документи за първи път през ХІ в. и се предполага, че тогава е построена първата сграда. Около 1230 г. вече съществува малко укрепление, което трябва да контролира трафика по река Шер. То е изгорено по време на размирици през 1411 г., докато собственик е местният феодал Жан Марк (Jean Marques). Две десетилетия по-късно с кралски декрет му е разрешено да го възстанови, но и този нов замък не е съвременната постройка. От четирите кули (донжони) от онова време днес е останала само югозападната. В края на ХV в. Марк продават Шенонсо на Тома Бойе, родом от Милано, финансов съветник на Шарл VIII в Париж. Той срива досегашното здание и започва да строи ново, а работата ръководи съпругата му Катрин Брисонé. Тъкмо тази енергична дама е създателка на днешния замък и първата от поредицата дами, които са го притежавали.Замъкът Шенонсо, Франция, на сайта Градовете на Европа Затова той е известен като Замъкът на дамите.

Кралски замък Изглежда, че Тома Бойе е действал като агент на Луи XII и на Франсоа I и всъщност от този момент замъкът става собственост на кралската корона. Франсоа често отсяда в него и го преправя по свой вкус. После тук се настанява известната Диан дьо Поатие, любовница на сина му Анри ІІ. С типично женски подход тя създава първите градини, забележителни с реда и съвършенството си. Внезапната смърт на краля обаче я принуждава да се оттегли. Неговата съпруга – зловещата по-късно Катерина Медичи прогонва метресата и превръща Шенонсо в свое любимо място. Насоката на Диан обаче е продължена и се създават нови градини. На Катерина Медичи дължим също построяването на галерията над реката.

Когато кралицата умира (1589), в Шенонсо заживява Луиз дьо Лорен, вдовица на убития през същата година последен крал от рода Валоа – Анри ІІІ. Скоро след това той става собственост на друга метреса – Габриел д'Естре, любимата на Анри ІV. Но макар че замъкът остава собственост на Бурбоните, те нямат към него същия интерес. През 1650 г. Луи ХІV е последният крал, който отсяда в него.

Упадък и нов възход През 1720 г. Шенонсо е закупен от херцог дьо Бурбон, пръв министър на Луи XV (1723 – 1726). Той продава повечето картини и статуи, събрани днес в Лувъра и Версай. Замъкът преживява упадък и изгубва много от своята красота. През 1733 г. го купува богатият финансист Клод Дюпен. Както и по-рано се е случвало, той го поверява на грижите на жена си – интелигентната и културна Луиз Дюпен. Замъкът отново заблестява и градините му кипят от живот. В него се организират някои от прочутите салони на Просвещението. Тук гостуват Монтескьо, Волтер, Бюфон, Кондияк и дори радикалният Жан-Жак Русо. За пребиваването си в Шенонсо той пише в своите Изповеди: ”Прекарахме много приятно в това чудно място. Трапезата беше превъзходна. Надебелях като калугер.” Русо става частен учител на сина на мадам Дюпен и именно това го вдъхновява да напише по-късно прочутата си книга за отглеждането на децата „Емил или За възпитанието“. Тъй като е обичана от селяните в околността, Луиз Дюпен успява да съхрани красивия си дом по време на революцията от типичните за други части на страната разрушения.Loire valley, ed. by Slaney Begley, London 1996, p. 108

През 1864 г. замъкът е закупен от Маргьорит Пелюз, която посвещава живота си, за да го реставрира. От края на ХІХ в. Шенонсо се предава от един на друг собственик и става популярна туристическа дестинация. Старинният му дух и историческа стойност са старателно запазени. Днес е собственост на фамилията Мение (Menier).

Галерия

Бележки

Категория:Замъци във Франция Категория:Ренесансова архитектура