„Джулио Чезаре“ () e италиански линеен кораб от времето на Първата световна война. Кръстен е в чест на Юлий Цезар. След 1948 г. корабът влиза в състава на Черноморския ВМФ на СССР с името „Новоросийск“. Потъва на севастополския рейд на 29 октомври 1955 г. след взрив; в катастрофата загиват 829 души, включително от аварийните партии изпратени от другите кораби на ескадрата.

История проекта

Дредноутът „Джулио Чезаре“ е един от трите кораба от типа „Конте ди Кавур“ (Giulio Cesare, Leonardo da Vinci, Conte di Cavour), построени по проект на инженера-генерал Едоардо Масдеа и спуснати на вода в периода 1910 – 1917 г.

„Джулио Чезаре“ е вторият в серията, той е построен от фирмата „Ансалдо“ (Генуа). Корабът е заложен на 24 юни 1910 г., спуснат е на вода на 15 октомври 1911 г. и влиза в строй на 14 май 1914 г. Получава девиза „За да издържа всеки удар“.

На 27 юни 1909 г. Италия приема Морски закон, предвиждащ построяването на 4 дредноута, 3 крайцера-разузнавачи, 12 подводни лодки, 12 разрушителя и 34 миноносеца. Законът е одобрен на 2 декември и тогава е санкционирано построяването на три линкора по проекта от 1908 г. – бъдещите „Джулио Чезаре“, „Леонардо да Винчи“ и „Конте ди Кавур“ („Данте Алигери“ вече се строи). Средствата за строителството им започват да постъпват през следващата финансова година. Поръчката за построяването на два от тях получават частните корабостроителници „Ансалдо“ и „Одеро“ от Генуа, а третия е заложен в държавната корабостроителница в Специя. Главен става „Чезаре“, който първи и влиза в строй.

Новостта на проекта, неговите постоянни подобрения, трудностите с производството на броневите плочи, механизмите, оръдията на главния калибър и кулите за тях силно проточват строителството на корабите, като го правят зависимо от помощта на чуждестранни (основно английски) фирми, а със своите контрагенти частните корабостроителници винаги работят по-бързо, отколкото държавната. За това „Кавур“, спуснат на вода най-рано от другите, влиза в строй с една година по-късно, като изоставането се дължи именно поради забавяне на доставките.

В процеса на построяването си „Джулио Чезаре“ е претоварен с 2000 тона, което увеличава неговото газене с 0,9 м. Това води до намаляването на пълната скорост на хода в сравнение с проектната с 1 възел; освен това, от 2,5 м височина на главния брониран пояс над водолинията остават едва 0,75 м.

Италианските корабостроители надценяват своите възможности – техните първи серийни дредноути се строят цели пет години. Проектирани като едва ли не най-мощните в света по въоръжение, те влизат в строй, вече безнадеждно изоставайки спрямо новите кораби от този клас с 343—381-мм артилерия. Време за съществени промени в проекта от 1908 г. вече няма, за това и заложените през 1912 г. „Андреа Дория“ („Andrea Doria“) и „Кайо Дуилио“ („Caio Duilio“) се отличават от предшествениците си само с разположението на средната си кула – с палуба по-надолу (за подобряване на устойчивостта) и с увеличен до 152 мм калибър на средната артилерия с по-мощна защита. 152-мм оръдия са разместени от централния каземат към краищата, което увеличава тяхната ефективност при отблъскването на торпедните атаки.

Служба в италианския флот Ноември 1913 г. – май 1915 г. Строителството на „Чезаре“ е завършено в края на ноември 1913 г., и до официалното си въвеждане в строй той преминава различни изпитания, влизайки, заедно с „Леонардо да Винчи“, в състава на Бойната ескадра на вицеадмирал Амеро д’Асте Стела, който държи своя флаг на „Данте Алигери“.

Италия не веднага влиза във войната, дълго пресмятайки, чия страна е по-изгодно, за нея, да заеме. Макар в навечерието на бойните действия тя да влиза в състава на Тройния съюз, заедно с Германия и Австро-Унгария, дипломатите на Антантата успяват да постигнат нейния неутралитет. Влизането на Италия на страната на Германия би поставило положението на съюзниците в Средиземно море под заплаха: прекъсва се прехвърлянето на войски от Африка и британските доминиони към Франция, поставя се под удар целия десен фланг на Западния фронт. В края на краищата, обещанията да се удовлетворят всички претенции на Италия в Адриатика за сметка на Австро-Унгария я подтикват да влязат във войната на страната на Антантата.

Към момента на обявяването на войната, на 24 май 1915 г., всички дредноути от типа „Чезаре“ се намират в главната база Таранто, влизайки в състава на 1-ва дивизия линейни кораби на контраадмирал Корси (флаг на „Данте“), като най-новият „Кавур“ (командир – капитан 1 ранг Е. Солари) става флагмански кораб на главнокомандващия, вицеадмирал Луиджи ди Савойя принц Абруцки. Командир на „Чезаре“ вече е капитан 1 ранг Лобети, а на „Леонардо“ – капитан 1 ранг С. Писенарди. Ден преди това, на борда на „Кавур“, се състои среща между командващия английския Средиземноморски флот, адмирал Д. Гембъл, с началника на италианския главен морски щаб, вицеадмирал Паоло ди Ревел и главнокомандващия, херцог на Абруцо, на която се обсъждат въпроси за взаимодействието между флотовете. На 27 май в Таранто има среща на всички командващи на флотове – Гембъл, Абруцки и Лаперейра (Франция), а също на командващия ескадрата британски линкори, контраадмирал Тернсби.

Италианския флот представлява внушителна сила, но страда от недостиг на съвременни леки кораби, способни да противодействат на прекрасните австрийски крайцери от типа „Сайда“ и разрушителите от типа „Татра“. Освен това, англичаните се придържат към мнението, че „италианците много по-добре строят кораби, отколкото умеят да воюват на тях“. За това те вземат решение да насочат в италиански води свои корабни съединения.

Първа световна война През август 1914 г., с началото на войната, е приписан към 1-ва Бойна дивизия на контраадмирал К. Корси, в командване на капитан 1-ви ранг Марцоло. Към момента на влизането на Италия във войната (24 май 1915 г.) се намира в главната Таранто, вече под командването на капитан 1-ви ранг Лобети. Линкорите в Таранто се намират в тричасова готовност, провеждайки в залива еволюции и стрелби. Тяхна главна задача е бой с дредноутите на противника. При никакви други обстоятелства не е разрешено да се рискува с тях.

На 13 март 1916 г., прикривайки операцията по завземане на ВМБ Курцола на полуостров Сабионцела, в състава на дивизията, преминава във Валона, а след това се връща в Таранто.

През декември 1916 г., в състава на дивизията, се намира на рейд на остров Корфу. Обаче заплахата от подводни атаки принуждава командването да отведе линкорите в залива.

През март 1917 г., заедно с останалите линкори, се намира в района на южна Адриатика и Йонийско море, подсигурявайки операциите на островите от Йонийския архипелаг.

Края на войната линкорът посреща в Таранто. За цялото време на бойните действия той има 31 часа в бойни задания и 387 часа на учения, без нито веднъж да се срещне с противника.

През 1920 г. девизът на кораба е сменен с „Цезар е тук!“

Междувоенен период Към 1922 г. линкорът преминава първата си модернизация: изменена е формата на фокмачтата. Тогава линкорът се лишава от носовото си украшения – огромен орел, държащ в ноктите си лента с девиза на Цезар: „Дойдох. Видях. Победих“.

През август 1923 г. линкорът участва в операциите на остров Корфу.

През 1925 г. претърпява по-значителна модернизация: заменена е системата за управление на артилерийския огън, поставен е катапулт за пускане на хидросамолет от тип „Маки“ М18. За качването на самолета от повърхността на вода и поставянето му на катапулта на горната палуба се появява кран.

През 1928 г. става артилерийски учебен кораб.

В периода 1933 – 1937 г. претърпява основна модернизация, по проект на инженер-генерала Франческо Ротунди. Проектът предвижда разпробиване на стволовете на 305-мм оръдия до 320 мм (според други данни – промяна на обема на телената намотка и вкладна цев с по-голям диаметър), замяна на лафетите, за да се увеличи далечината на стрелба, усилване на бронирането и противоторпедната защита, замяна на котлите и механизмите, удължаване на корпуса с промяна на обводите. „Чезаре“ преминава модернизацията си в корабостроителницата Кантиери дел Тирено в Генуа от 25 октомври 1933 г. до 1 октомври 1937 г.

Втора световна война На 6 юли 1940 г., след влизането на Италия във Втората световна война, линкорът излиза за стратегическо прикритие на конвоя от Неапол за Бенгази (флаг на контраадмирал Иниго Кампиони, командир – капитан 1 ранг П. Вароли). На 9 юли, на обратния път, от Бенгази за Таранто, ескадрата се среща при нос Пунто Стило с английския Средиземноморски флот. В 16:00 381-мм снаряд от английския линкор „HMS Warspite“ пада в средата на корпуса на „Чезаре“ и предизвиква пожар. Дима, от вентилаторите, е засмукан и вкаран в котелните отделения, и четири котела излизат от строя, предизвиквайки спадане на скоростта от 26 до 18 възела. Под прикритието на димна завеса и разрушители, флагмана, в 16:45, успява да се откъсне от противника. В Таранто той влиза за ремонт: разрушени са леките оръдия, част от надстройките, изискват поправка четири котела. 115 члена на екипажа са убити или ранени.

След ремонта, на 30 август, в състава на мощно съединение излиза в открито море, за прехващане на поредния английски конвои от Александрия. Обаче британското авиоразузнаване успява да открие противника и конвоя се насочва на юг. Силен щорм и недостатъчно гориво в разрушителите карат италианците да се върнат в Таранто.

В нощта на 11 към 12 ноември 1940 г. около 20 самолета от британския самолетоносач „HMS Illustrious“ атакуват италианските линейни кораби в залива на ВМБ Таранто. „Чезаре“ оцелява и отплава за Неапол, а след това в Сицилия.

На 27 ноември, в състава на ескадра под командване на вицеадмирал Кампиони, отплава към Сицилианския канал за прехващане на поредния английски конвой за Малта. В резултат на боя с обединените сили на англичаните, под командването на адмирал Съмървил, двете страни получават незначителни повреди. Когато в небето се появяват самолетите от самолетоносача „HMS Ark Royal“, Кампиони издава заповед за отстъпление.

През декември 1940 г. италианският флот е реорганизиран. „Чезаре“ влиза в 5-а Бойна дивизия.

През нощта на 8 – 9 януари 1941 г. английската авиация от Малта и гръцките бази провежда нападение над Неапол. Намиращият се там „Чезаре“ получава повреди от близки разриви на три бомби и в съпровождане на „Венето“ отплава за Специя, за едномесечен ремонт.

На 9 февруари 1941 г. „Чезаре“, в състава на ескадра, излиза в прихващане на британския флот, който е обстрелял Генуа, но безрезултатно.

Към август в Италия започват проблеми с доставките на гориво и в операциите по море започват да се включват само новите линкори. В бой им е разрешено да влизат само при чувствително превъзходство над противника. Обаче към края на 1941 г., когато корабите за прикритие на конвоите започват да не достигат, „Чезаре“ извършва две плавания в морето.

На 3 – 5 януари 1942 г. „Чезаре“ излиза за последния си боен поход, прикривайки конвой за Северна Африка, след което е изваден от действащия флот. Освен дефицита на гориво става ясно, че поради слабости на конструкцията линкорът може да загине само от едно торпедно попадение. Използването му в условията на господството на съюзническата авиация във въздуха е рискувано. По-голямата част от екипажа е преместена на други кораби и в щабовете на ескортните конвойни групи.

До края на 1942 г. „Чезаре“ се намира в Таранто, а през януари 1943 г. преминава в Пола, където остава до края на войната превърнат в плаваща казарма. Всичко за кампанията 1940 – 1943 г. „Чезаре“ извършва 38 бойни излизания в морето, изминавайки 16 947 мили за 912 ходови часа, изразходвайки 12 697 т нефт.