Калмарите (Teuthida) са разред главоноги мекотели, включващ около 300 вида.
Устройство и начин на живот Както всички други главоноги, калмарите имат отделна глава, двустранна симетрия, мантия, и ръце, т.е 8 къси и 2 обикновено по-дълги пипала, всички със смукала по тях. Дълбоководните видове имат по кожата си светещи петна. Те сграбчват жертвата с дългите си пипала. После я придърпват към късите си пипала, с които я държат здраво, докато я изядат. Калмарите са силни плувци и някои видове могат да „летят“ на кратки отстояния от водата. Имат и отлично зрение, което им помага да ловуват успешно. Когато биват нападнати, те изхвърлят облак мастилоподобно вещество, за да объркат нападателя. Ректумът на животното има торбичка с мастило, което позволява на калмарите бързо да освобождават черно мастило в мантийната кухина.
По тялото на калмара има отвори към мантията – кухина, в които се намират хрилете и отворите на отделителната и половата система. В предната част на мантийната кухина се крие сифонът, който се използва за придвижване чрез прецизен реактивен двигател. При тази форма на придвижване водата се всмуква в мантийната кухина и минава през сифона в по-бърза силна струя. Посоката на сифона може да бъде променяна, за да отговаря на посоката на движение. Вътре в мантийната кухина, извън сифона, се намира висцерална маса, която е покрита с тънък, ципест епидермис. Като главоноги, калмарите показват относително висока интелигентност сред безгръбначните. Например групи от хумболтови калмари ловуват в сътрудничество, като използват активна комуникация.
Основното тяло, затворена в мантията, разполага с плувна перка от всяка страна. Тези перки, за разлика от други морски организми, не са основния източник на придвижване при повечето видове. Черупката на предците е била загубена, оставяйки калмара само с вътрешна писалка. Тя е съставена от хитин и представлява перо-образна вътрешна структура, която подкрепя мантията на калмара и служи като място за мускулна привързаност.
Както всички мекотели от клас Главоноги, калмарите имат сложни храносмилателни системи. Мускулът на стомаха се намира приблизително в средата на висцерална маса. Оттам болусът (хапката) се придвижва в сляпото черво за храносмилането. Червото, дълъг бял орган, се намира в непосредствена близост до яйчниците или тестисите. В зрелите калмар, по-голям приоритет се дава на възпроизвеждането, така че стомахът и сляпото черво често се сбръчкват през по-късните етапи от живота. Накрая храната отива в черния дроб (или в храносмилателна жлеза), намиращ се в края на сифона, за усвояване на хранителните вещества. Твърдите отпадъци преминават през ректума.
Големина Най-едрият вид калмар – колосалният калмар, достига до 14 m дължина. През февруари 2007 г. риболовен кораб от Нова Зеландия хваща колосален калмар с тегло 495 килограма и дължина около 10 m край бреговете на Антарктида. Този екземпляр представлява най-големият представител на главоногите, документиран някога.
Вижте също Гигантски калмари Сепии Наутилуси
Източници