Медийна грамотност е способността да се идентифицират различни видове медии и да се декодират съобщенията, разпространявани чрез тях. Отнася се до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на потребителите да използват медиите ефективно и безопасно и е призната за една от ключовите компетентности на XXI век. В Нидерландия се борави и с израза медийна мъдрост [mediawijsheid], разбирана като „съзнателна и активна употреба от страна на гражданите на всички налични медии – цифрови и аналогови – за да участват оптимално в днешното общество и да оптимизират качеството си на живот“.
През 60-те години на ХХ век медийният теоретик Маршал Маклуън синтезира ефекта на медиите с прочутата си сентенция „средството е съобщението“ (medium is the message). С това твърдение Маклуън иска да каже, че различните видове медии предават съобщения по различен начин и че медията, предаваща съобщението, играе фундаментална роля върху формата на съдържанието. Експертът по компютърни науки Алън Кей отбелязва: „Всяко средство се отличава по специфичния начин, по който представя идеи, които акцентират върху определени начини на мислене и пренебрегват други“.
Според германския философ Юрген Хабермас съвременното общество зависи не само от технологичния напредък, но и от способността да критикува и разсъждава колективно за собствените си традиции, които не са непременно в интерес на отделните индивиди. За да могат да променят определени традиции, хората трябва да разсъждават заедно в публичната сфера, което води до консенсус, носи промяна и засилва обществото. Разумът, смята Хабермас, лежи в сърцевината на всекидневната комуникация, говорейки за комуникативен разум или комуникативно действие – той не е свързан с откриването на абстрактни истини, а с нуждата на човека да се аргументира пред другите, с вътрешните импулси на дискурса. През 60-те и 70-те Хабермас прави извода, че има връзка между комуникативния разум и това, което нарича публична сфера – действителна или въобразена общност, която не съществува непременно в никое подлежащо на идентифициране пространство. Според него успехът на публичното пространство се основава на рационално-критичен дискурс – всеки е равен участник, a върховното комуникационно умение е силата на аргумента.
„Носещата конструкция“ на дефиницията за медийната грамотност като способността за „достъп, анализ, оценка и производство на печатни и електронни медии“, която е валидна и днес, е завършена през 1992 година от National Leadership Conference on Media Literacy (NLCML) в САЩ. С малки различия тези елементи също се прилагат от щатския Център за медийна грамотност (CML), Националната асоциация за медийно образование (NAMLE) и Коалицията за действие за медийно образование (ACME) – три от основните двигатели за развитието на медийната грамотност и медийното образование в САЩ.
Дефиниции Съществуват десетки дефиниции на медийната грамотност. В своя анализ на състоянието на медийната грамотност към 2010 година The State of Media Literacy американският изследовател в областта на медиите У. Джеймс Потър (професор във факултета по комуникации в Калифорнийския университет в Санта Барбара) включва повече от 40 дефиниции и помества данни от различни търсения в Google по ключова фраза „media literacy“.
Отсъствието на универсално възприета дефиниция за медийната грамотност е причина за различията в нейното концептуализиране, отбелязано е и в доклада на Европейската аудиовизуална обсерватория към Съвета на Европа от 2016 година „Картографиране на практиките и действията в сферата на медийната грамотност в EU-28“, изготвен по поръчка на Европейската комисия. Въпреки че е почти невъзможно да се обхванат всички съществуващи дефиниции за медийната грамотност, има опити за организирането, класифицирането и синтезирането им и У. Потър е сред изследователите със сериозни заслуги за това. Той извежда няколко основни теми, застъпени в различните дефиниции, а именно:
Масмедиите имат потенциала да упражняват широк спектър потенциално негативни ефекти върху отделни личности Целта на медийната грамотност е да помага на хората да се предпазват от потенциално негативните ефект Медийната грамотност трябва да бъде развивана – никой не се ражда медийно грамотност. Развиването на медийна грамотност е безкраен процес, тъй като никой никога не достига до етап на абсолютно завършена медийна грамотност. Медийната грамотност е пространство с много измерения, в т.ч. когнитивни, емоционални, естетически и морални.
В The State of Media Literacy самият Потър дефинира медийната грамотност като средство, чиято основна цел е „да диагностицира потенциално негативен медиен ефект и или да имунизира хората срещу изявата на такъв ефект, или да му противодейства, ако такъв вече се е проявил.
Сред експертите по медийна грамотност липсва единомислие по някои от нейните фундаменти. Така например мнозина отхвърлят протекционистката философия и схващането, че основата роля на медийната грамотност трябва да бъде да предпазват децата от лоши послания, като в процеса омаловажават и заклеймяват любимите им телевизионни програми, музикални видеоклипове и видеоигри. Протекционизъм оказва по-голямо влиянието върху социологическата литература, касаеща ролята на медийна грамотност, и не толкова върху учените, чиито трудове обхващат дисциплинарния пейзаж на реториката, английското образование, филмовите изследвания, технологичното образование и други области – повечето от тях отхвърлят изрично протекционисткия подход към образованието по медийна грамотност.
Експертът по медийно образование и взаимодействие с електронните медии Дейвид Бъкингам не отхвърля изцяло концепцията за медийната грамотност като вид имунизация, но вярва преди всичко в подхода, съсредоточен върху критичното мислене и демокрацията на участие. В статия, озаглавена The State of Media Literacy: A Response to Potter, Рене Хобс – професор по комуникационни изследвания в Harrington School на Университета на Роуд Айлънд, основател и директор на Media Education Lab и пионер в медийното образование, отличена през 2018 година с Research Excellence Award, изтъква едностранчивия подход на Потър. Тя твърди, че концептуализирайки медийната грамотност като средство за противодействие на негативните ефекти на масмедиите и популярната култура, той не успява да улови дълбочината и комплексната природа на нейното поле, като при това застъпва визия за медийна грамотност, отхвърлена от Националната асоциация за обучение по медийна грамотност (националната организация за членство в областта). Той също така неглижира многото новаторска и важна работа, свършена от учените в областта на комуникациите, образованието и публичното здраве през последните десет години и не споменава нищо за развитието на редица инициативи, свързани с медийната грамотност на преподаватели както във формалното, така и в неформалното образование. Хобс подчертава, че онези, които виждат образованието по медийна грамотност просто като противоотрова срещу експозицията на масмедиите, може неволно да не успяват да видят по-широкия спектър от цели на това образование. Така те пропускат важни доказателства и информация, които допринасят за развитието на цифровата и медийната грамотност както в САЩ, така и навсякъде другаде.
В рамките на едно кратко изречение медийната грамотност е формулирана в комюникето на Европейската комисия от 2006 година във връзка с провеждането на публична консултация за медийната грамотност в информационното общество като способността да се съди за истинската стойност на медийното съдържание и да се правят съзнателни избори.
При разработването на политики от първостепенно значение е да се гарантира, че терминът „медийна грамотност“ и неговите еквиваленти съдържат като съставна част и в допълнение на техническите аспекти ядрото на медийната грамотност, а именно способността за критично мислене (оценка) и културата на участие (създаване и комуникация).
История Началото на научното изследване на средствата за масова информация и тяхното въздействие върху познанието и поведението е поставено през 30-те години на XX век, като днес медиите се изучават от всякакви теоретични и емпирични ъгли – от психологията и социологията до комуникационните и медийните изследвания.
През първите десетилетия на XX век първата съществена непечатна форма на масова медия – радиото – придобива повсеместна популярност по начина, по който след това го прави телевизията, а на границата на новия век – интернет. Радиото, което струва по-малко от телефонния апарат и става широко достъпно през 20-те години на XX, притежава нещо, на което никоя медия дотогава не е била способна – позволявай на неограничен брой хора да слушат едно и също нещо по едно и също време. Сатурацията на разпространение на радиото в САЩ води до това, че под влиянието на тази медия регионалните различия между отделните общности в страната се заличават за сметка на усещането за един и същи начин на живот – американския. Навлизането на телевизията в американските домове е също толкова стихийно – през 1946 година в цялата страна има около 17 000 приемника. Седем години по-късно две трети от домакинствата притежават поне по един телевизор. Към средата на 50-те години на миналия век само в САЩ има около 36 млн. телевизионни приемника, докато в Европа броят им е едва 4,8 млн.
Френският лингвист, литературен теоретик, семиотик, философ и критик Ролан Барт започва да изследва и анализира масмедиите през 50-те години на миналия век, а сборникът му с есета „Митологии“ от 1957 година е смятан от някои за ключов труд в полето на медийните изследвания и основополагащ за медийната семиотика. Според Барт съвременният мит е начин на означаване, форма, комуникативна система, послание, реч, но не и понятие или идея, нито само устна реч – тъй като митичната реч е послание, тя може да се състои и от писма или изображения: писменият дискурс, както и фотографията, киното, репортажът, спортът, спектаклите, рекламата също могат да служат за основа на митичната реч. Реч е всяка значеща единица или всеки значещ синтез, независимо от това дали са словесни или визуални, които „опростяват“ света, като карат хората да вярват, че на знаците е присъщо едно или други значение. Според Барт митът спада към обширната наука за знаците и формите, която изучава значенията независимо от съдържанието им и в началото на XX век е определена от Сосюр под името семиология
Подобно на семиотичната интерпретация на понятието реч като всяка значеща единица или всеки значещ синтез, независимо от това дали са словесни или визуални, медийната грамотност, необходима за възприемането и критичното осмисляне на отделните послания (или митичната реч, за която говори Барт), приспособени за някаква социална употреба според средството, чрез което се комуникират, не се ограничава до определена медия или медиен формат.