Пелàджо Палàджи (или Пеладжи, също и Филѝпо Пелàджи Палàджи) (на италиански: Pelagio Palagi, anche Pelagi o Filippo Pelagi Palagi) е италиански художник, скулптор, архитект, дизайнер на мебели, интериорен декоратор и колекционер на антики.
Биография Болоня Паладжи е роден на 25 май 1775 г. в Болоня, Папската държава. Той е син на Микеле Франческо Балдасаре и Джулиана Рафанини.
Доста млад започва да изучава архитектура, перспектива, фигурна и портретна живопис, и да развива колекционерска страст благодарение на своя покровител и меценат – граф Карло Филипо Алдрованди, колекционер и ерудит.
Паладжи се занимава с изучаването на гравюрите на Джовани Батиста Пиранези и си служи умело с перспективата, за което е свидетелство ранното му темперно платно Сцена с арка над вода от около 1790 г.
От 1798 до 1799 г. следва в Свободната школа на голата човешка фигура (Scuola libera del Nudo) към Художествена академия „Клементина“ в Болоня. Печели на два пъти Награда „Фиори“ с две рисунки с червен молив, изобразяващи Херакъл в покой и Аполон, все още запазени там.
През 1802 г. присъства на срещите на т. нар. „Академия на мира“ (Accademia della Pace), основана от Феличе Джани около 1789 г. и замислена не като школа, а като тайна вечеря на художници.
През 1803 г. е избран за член на Консултативната комисия за обновяване на сградите за обществено образование заедно с други художници от района на Болоня като Франческо Розаспина, Джакомо Роси, Джакомо Де Мария и Джован Батиста Мартинети.
Същата година е назначен за академик във възстановената Национална художествена академия на Болоня – наследница на Клементиновата академия, затворена по време на наполеоновата окупация. По желание на Алдрованди – член на Сената и представител на временното правителство на Болоня Паладжи създава проекти на униформи на Директорията, на медали и емблеми със символите на Свободата и Равенството, на карти и визитки.
След като получава поръчки от нововъзникналата класа, той проектира погребалните паметници на Едоардо Пеполи (1801 г.) – първата му обществена поръчка, на Джироламо Болонини Аморини (1803 г.) и на Луиджи Сампиери (1804 г.) за Монументалното гробище на Чертога на Болоня.
През 1805 г. украсява чрез платна и фрески интериора на различни благороднически къщи в Болоня като тези на семействата Коспи, Алдини и Годацини.
Рим Паладжи се мести в Рим през 1806 г., за да завърши обучението си в Академия „Сан Лука“ през 1815 г., където се доближава до Неокласицизма. По онова време в града пребивават творци като Антонио Канова и Жан Огюст Доминик Енгър, които, заедно с Томазо Минарди, главен герой на бъдещото Пуристко движение, оказват влияние върху творчеството му през следващите години.
В Рим той се сдружава и с различни художници, особено с Джузепе Гуицарди и Луиджи Ричардели, с които в края на 1806 г. заминава за Гротаферата, за да изследва стенописния цикъл на Доменикино на стените на параклиса Фарнезе в гръцкото абатство на Св. Нил.
Също през същата година получава поръчка от Алдрованди да нарисува голямо маслено платно със Сватбата на Ерос и Психея, представено на годишната изложба на Академията за изящни изкуства в Болоня през 1808 г.
В Рим Паладжи вероятно е ученик на Винченцо Камучини. Това не е потвърдено от всички съвременни текстове, но няма съмнение, че героичният историцизъм на римския художник повлиява дълбоко на неговия стил, както в портретната живопис, в който Паладжи прави внимателен анализ на физиономичните характеристики на моделите, така и в изобразяването на историята и в пейзажната живопис, което го кара да провежда внимателни проучвания на източниците на древната история и да изучава природата. Израз на това са картините Портретът на Джузепе Гуицарди в антична дреха (1807), Леонид осъжда Клеомброт (1807 – 1810), Сватбата на Ерос и Психея (1808), Марий в Минтурно (1809 – 1810), Ила и нимфите (1810 – 1811) и важните творби за Топографския кабинет в Двореца Куиринале (1811 – 1813), сред които платното Цезар диктува на 4-ма секретари и за Галерията на Тезей в Палат Кастелези в Рим (1813 – 1815).
Между 1808 и 1809 г. той рисува маслено платно с прегърнатите Сафо и Родопа, което разкрива как влиянието на римската живопис върху Паладжи се проявява и в един произхождащ от Микеланджело Буонароти Маниеризъм, очевиден в анатомията и позите на фигурите; към това трябва да се добави и вкусът към Енгър, разпространяващ в Рим след пристигането на френския художник през 1806 г.
В онези години Паладжи създава фантастични гледки на Рим и неговата провинция (като напр. Клоатър с красиви хълмове, езеро и малък гръцки храм, ок.1807 – 1810), в които главният герой е природата в хармония с класическата архитектура, а човешките фигури са на заден план.
През 1810 г. рисува портрета на нумизматика Гаетано Катанео, негов приятел и печели златен медал на Парижкия салон с масленото си платно Марий в Минтурно.
През 1812 г. Пеладжи заедно с други художници като Винченцо Камучини, Феличе Джани и Жан Огюст Доминик Енгър участва в декорацията на залите за настаняване на Наполеон I и неговото семейство в Палацо дел Куиринале. За работния кабинет на Наполеон Паладжи рисува платното Цезар, който диктува на 4четиримата си секретари, което към 2019 г. се намира на свода на Музикалната зала на двореца.
През 1813 г. става член на Академия Сан Лука и инспектор на Италианската академия на палат Венеция със задачата да следи дейността на младите пансионери на Академиите на Кралство Италия в Рим. Заедно с президента на Академията Антонио Канова успява да събере най-представителните млади художници на италианския неокласицизъм като Феличе Джани, Гаспаре Ланди и Винченцо Камучини. Римският опит му служи за задълбочаване на археологическите и колекционерски му интереси, узрели в Болоня през младежките му години благодарение на енциклопедичната културна среда на Карло Филипо Алдрованди.
През същата година му е възложено да нарисува стенописите, изобразяващи Подвизите на Тезей и Алегориите (загубени) за варелния свод на Галерията на палат Джовани Торлония на пл. „Венеция“, разрушен през 1901 г. Цикълът е завършен през 1814 г. от Франческо Айец, който казва, че е научил за употребата на перспективата именно от Паладжи.
Болоня През 1815 г., по време на краткия си престой в Болоня, Пеладжи рисува Портрет на сем. Инсом, което бележи прехода от портрета на Неокласическата епоха към буржоазния портрет, характерен за епохата на Реставрацията.
Милано През 1815 г. Паладжи се мести в Милано, където работи до 1832 г. През същата година той става член на Етруската академия в Кортона.През 1819 г. е назначен за член на Академията за изящни изкуства в Милано, известна като Академия за изящни изкуства „Брера“, където излага почти ежегодно творбите си от 1820 до 1831 г. и през 1834 и 1840 г. През 1821 г. е назначен за член на Академията за изящни изкуства в Карара.
В Милано Паладжи се среща с Франческо Айец, най-големият интерпретатор на романтичния обрат на ломбардското изкуство. През 1823 г. двамата довършват незавършените стенописи на Андреа Апиани в Зала дела Лантерна в Кралския дворец в Милано с епизоди от римската история. Те са унищожени по време на англо-американската бомбардировка през 1943 г. Срещата с Айец го кара да търси компромис между историко-романтичната живопис и уроците на неокласицизма и така се появяват картините Джан Галеацо Сфорца, посетен в Павия от Шарл VIII, Густав Адолф, крал на Швеция, който получава клетвата за вярност от Генералните щати към дъщеря му Кристина, Сикст V не припознава семейството и Защитата на Матео Висконти, изложени в Пинакотека „Брера“ между 1821 и 1830 г., както и Отвличането на сабинянките (1823 – 1825). Айец въвежда Паладжи в нов романтичен стил и така се раждат картини със средновекна тематика като Оромбело и Беатриче ди Тенда в замъка на Бинаско (1845 – 1850) и реалистични пейзажи като Брегът на езерцето на градината на Дезио (1828).
През 20-те г. на 19 век Пеладжи основава своя частна академия в Милано в бившата църква на Св. Винченцино на ул. Камперио, която остава отворена до 1834 г. Сред учениците му са Витале Сала от Чернуско Ломбардоне, Карло Белозио от Беладжо, Сиджизмондо Напи, Чезаре Боромео, Рафаеле Антонджина, Луиджи Фонтана, Джовани Батиста Айраги, Амброджо Рива, Карло Джероза, Джовани Пагани, Луиджи Дзуколи и Гаетано Барабини.
В центъра на Ломбардия поръчките от частни клиенти са по-големи и по-стимулиращи от тези в Рим и това го кара да се отдаде на портретната живопис и по-специално – на рисуването на портрети на Джузепе Боси и на Андреа Апиани. Сред частните и обществените си клиенти се утвърждава като портретист на главните герои на Реставрацията. Сред произведенията му от 20-те год. на 19 век се причисляват Портрет на полковник граф Франческо Арезе Лучини в кабинета му (1817), Портрет на граф Луиджи Аркинто (1817), Портрет на Франц I Австрийски (1817), Портрет на майор Пиетро Латуада (1822), Портрет на Кристина Аркинто Тривулцио (1824), Нютон наблюдава пречупването на светлината в сферичните тела на сапунени мехури (1824 – 1827) и Портрет на балерината Карлота Шабер като Диана (1828 – 1830).
В Мадоната с Младенеца, изложена в Пинакотека „Брера“ през 1825 г., и в картината Св. епископ на Новара Адалгиз, който дарява имотите си на канониците на катедралата (1830 – 1832), разположена над олтара на църквата на Св. Гауденций в Новара, Паладжи се позовава по-категорично на Гуидо Рени.През 1828 г. той става почетен член на Университета в Бреша и академичен професор във Академията за изящни изкуства във Флоренция. През 1831 г. е избран за член-кореспондент в класа по рисуване на Академията за изящни изкуства в Милано. През същата година граф Франческо Теодоро Арезе.
През 30-те г. Паладжи получава две поръчки за архитектурни, декоративни и скулптурни интервенции в благороднически имения: палат Арезе-Бетлен в Милано и Вила „Кузани Титони Траверси“ в Дезио. През 1828 г. граф Франческо Теодоро Арезе закупува част от бувшия манастир на Св. Агостин Неро и голямата му градина и моли Паладжи да ги превърне в благородническо имение, което той прави в неокласически стил.
В периода 1834 -1846 г. Паладжи създава монументалните фасади на вила Тритони Траверси, разделени на три реда с колонада и фронтон с тимпан към парка. Паладжи се старае да запази непокътнато централното жилищно тяло на вилата, от което само пренарежда няколко стаи на приземния етаж. Все пак напълно събаря страничните крила, като ги реконструира по-удължено и в по-задно положение, така че да увеличи размера на двора в сравнение с чугунената ограда. Той се възползва от помещенията на съседния бивш манастир на Св. Франциск за музейни цели и построява неоготическа кула, вдъхновена от камбанарията на абатството на Киаравале, в която се е помещавала важна колекция от антични надгробни паметници, скулптури и др., започната от маркиз Куизани и продължена от адвокат Траверси.
Торино Славата му на архитект, интериорен декоратор, скулптор, дизайнер на мебели и художник достига до крал Карл Алберт, който през 1832 г. го моли да оглави проекта за декорация на Кралския замък в Ракониджи и Паладжи се мести в Торино.
През 1834 г. Карл Алберт го назначава за директор на изобразителните и декоративни програми на кралските резиденции, както и за директор на Орнаменталната катедра на Академията за изящни изкуства „Албертина“. Той се занимава с археологически и нумизматични колекции и култивира интереса си към древната култура (Древен Рим, Древна Гърция, Древен Египет и етруските). От 1835 г. се посвещава на художествените и декоративните проекти за реставрация на Кралското имение Поленцо и за модернизацията на Кралския дворец в Торино, продължили до сред. на 40-те год. на 19 век.