Арменската миниатюра е изкуство на живописната украса на ръкописните книги и свитъци на средневековна Армения. Традицията възниква с появата на арменската азбука и възможност за превод на църковните писания, евангелия и библии. Книжната живопис се развива на историческите територии на арменците на няколко етапа, всеки от които се представя с определена художествена школа. Най-големия разцвет постига в Киликийското царство, последният изтъкнат средновековен миниатюрист е художникът Акоб Джугаеци от арменската диаспора в Исфахан.
Описание Съхранени са почти 25 хиляди средновековни арменски ръкописи, около 10 хиляди от тях са илюстрирани, пълноценни миниатюри се съдържат в приблизително 5 – 7 хиляди. Най-много живописна украса има в църковните книги, евангелия и библии. Ръкописите са създавани в скрипториите на църквите и манастирите, като се различават два художествени клона: източен с центрове в манастирите Татев, Гладзор, Ахпат и др. и западен с центрове в Скевра, Румкале, Дразарк, Акнер.M. Chahin. The kingdom of Armenia, Routledge, 2001, p.269.
Сред арменските рукописни книги най-богато са украсени четвероевангелията. Техните тематични миниатюри представят каноническите сюжети от живота на Христос. Библиите и други манускрипти се илюстрират по-рядко.
Живописният декор на евангелията се променя с времето. В основния и пълния си вид той се състои от 8 – 10 орнаментални структури, оформени като арки – хорани. Хораните символизират входа в евангелие и в тях се вписват таблиците на „Каноните на съгласие“ (Евсевиевите канони), разработени и въведени от Евсевий Кесарийски в 4 век. Таблиците съдържат номерата на откъсите от евангелия, за съдържание на които евангелистите са в съгласие или дават близки свидетелства. Таблиците с „Каноните“ се използват за намиране на търсения фрагмент във всяко едно от четирите евангелия.Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике Изд. дом ЯСК, Языки славянской культуры, Москва 2017, ISBN 978-5-94457-313-1
По-късно горната дъгова част на арката се заменя с правоъгълна заставка, която се запълва с пищен орнамент, с изображения на човешки фигури, на реални и митични животни и птици, а колоните се превръщат в декоративни ленти. Първото тълкование на тези изображения се дава от арменския богослов Степанос Сюнеци през 8 век. Те се свързват с християнската символика, макар че имат и езически елементи. Съдържат също така образи от реалния живот – актьори в маски, дресировчици с животни, жонгльори, сцени от представления и портрети на исторически лица. С течение на времето към украсата на хораните се добавят нови мотиви, които вече не съответстват на тълкованието на Степанос Сюнеци. Новото тълкование се дава през 12 век от католикос Нерсес Шнорали.
Миниатюрите в ръкописите със светско и култово съдържание са свързани с бита на арменците. Рисунките изобразяват селскостопанските дейности, земеделските инструменти, впрегатни животни. Срещат се рисунки на овощни градини, лозя, ловни и риболовни сцени, ветроходни кораби. Има изображения на строителни дейности, занаяти, различни ритуали и представления. По рисунките в миниатюрите могат да се изучават многобройните видове оръжие, доспехи, оръдия. Показани са също техниките и инструментите, свързани със създаването на ръкописи.
История
Първите илюстрирани евангелия вероятно се появяват още през 5 век, когато започва техният превод на арменски език. Най-древните запазени миниатюри са от 6 – 7 век.
Иллюстрациите от периода 9 – 10 век се разполагат в началото на книгата и представляват каноничен ред от символични миниатюри. От това време в арменската миниатюра се проследяват две основни стилистически направления – академично и народно. Първото е присъщо на произведения, създадени по поръчка на княжеските фамилии – те се отличават с великолепие, живописност, богат орнамент и изобилие от злато. Така са украсени „Евангелието на царицата Мълке“ (862 г.), „Ечмиадзинското евангелие“ (989 г.). Второто направление се характеризира с графичност, лаконичност, изразителност на образите и близост към народното изкуство. Armenian Museum of Moscow and Culture of Nations. Fine Arts in the Middle Ages: Armenian Miniature
Миниатюрите от първата половина на 11 век са линейни, с акварелно оцветяване, евангелистите се изобразяват като изправени фигури, по двама или четирима. При някои от ръкописите илюстрациите съдържат сцените от земния живот на Исус Христос, събрани в една тетрадка. Всяко едно от евангелия започва с образа на евангелиста, появяват се и първите текстови илюстрации. През втората половина на 11 век се откроява анийската школа на ръкописната книга, образецът на която е „Евангелието на Могни (Мугни)“. Ръкописите на тази школа са богато илюстрирани с флорални мотиви и изображения на реални и митични същества. В тях се установява иконографският тип портрет на седнал евангелист и се оформя титулната страница. Тематичните миниатюри се разполагат след хораните по двойки – на разгърнати листа или една над друга, с което наподобяват някои византийски образци. Представителният характер на илюстрациите се подчертава в текста чрез златните главни букви на заглавията и оформяне на окончания във вид на кръст или геометрична фигура.
Експансията на Византия и Селджуките кара арменските царски и княжески фамилии да се местят в западните провинции на Армения. В ръкописите от тази среда се проявява нов подход към илюстрирането. При него в хораните се използва по-широк кръг от символичните изображения, тематичните миниатюри се разпределят в съответствие с текста, въвеждат се много маргиналии. При по-нататъшното развитие на миниатюрата появилата се нова тенденция намира своето продължение в киликийските ръкописи. Създадените в този регион миниатюри съдържат орнаменти и фигури, в които се проявява влиянието на византийското и сирийско изкуство, но арменската художествена традиция остава запазена.Лазарев В. Н. VI. 10. Искусство Армении // История византийской живописи. Москва, Искусство, 1986.
Украсата на евангелията от 12 век е опростена и съдържа сравнително малко тематични (сюжетни) миниатюри. По това време титулната страница на книгите придобива своя окончателен вид със специфични миниатюрни орнаменти. През втората половина на 12 век се развива изкуството на илюстрирането на църковните сборници. Тези големи ръкописи имат в началото си изображение на героя или автора на Житието, а текстът в тях започва с живописна начална буква.
Първата половина на 13 век, до нахлуването на монголските нашественици, бележи нов период в развитието на миниатюрната живопис с център в Ани. В средата на века се активизират скрипториите в редица манастири, през последната четвърт на столетието се развиват художествените школи на Гладзор и Васпуракан. През 13 век най-голям разцвет има школата в Румкале. През същия период появяват се и миниатюри със светско съдържание.
През 14 век миниатюристите развиват свой индивидуален стил, илюстрациите на ръкописите стават разнообразни по отношение на образи и орнаменти. Продължават се традициите на Гладзорската школа, запазва се влиянието на Киликийската школа, възраждат се темите на сюжетните миниатюри. По-късно през 14 век, поради загуба на арменската държавност, изкуството на миниатюрата се развива главно в арменската диаспора в Крим, Константинопол и др. В самата Армения ценни ръкописи продължават да се създават в западните области, принадлежали някога на Велика Армения. При тях е забележимо влиянието на палеологовия стил. Изкуството на средновековната арменска миниатюра завършва своето развитие през 17 век. Последният голям арменски миниатюрист е представителят на Джулфинската художествена школа, Акоб Джугаеци.
Художествени школи Ръкописите отпреди 11 век са твърде малобройни, за да се определят художествените направления. Систематизирането на миниатюрите в съответствие с живописната традиция и стил става по-достъпно при произведенията от 12 век.Армянская миниатюра
Киликийска школа
Киликийската школа се формира през 12 век и съществува до 80-те години на 14 век. По-голямата част на киликийските ръкописи са изработени от пергамент, боите са по-маслени и създават впечатление на пастелни. През ранния период на школата миниатюрите се изработват в скрипториите на манастирите Дразарк, Скевра, Акнер. Най-древните рукописи на тази школа са предимно от Дразарк. Скевра става център на киликийската школа през втората половина на 12 век и там се формират основните принципи на художествения стил. Сред специфичните му характеристики са симетрията на човешкото тяло, правилното възпроизвеждане на отделните фрагменти на орнамента, стремежът към индивидуалното следване на изобразителните правила и използване на оригинална графична техника. След относителния упадък през първата половина на 13 век школата се възражда през втората половина на века и център на нейното развитие стават скрипториите на Румкале.Рукописная книга и миниатюраКиликийская школа миниатюрыМонастырь Акнер – Один из главных монастырей Киликии
През 1149 г. в Румкале се мести престолът на католикоса. Скрипториите на Румкале започват своето развитие през 60-те години на 12 век. Най-старият илюстриран ръкопис на тази школа е евангелието от 1164 г. През първата половина на 13 век художниците от Румкале украсяват киликийските евангелия от 12 век. Характерната черта на техните илюстрации е променената визия на хораните – те губят своята архитектоничност, тяхното горно поле заприличва на орнаментен килим, а капителите и базите се превръщат в животински маски. Фауната и флората, богато представяни и по-рано, придобиват по-реалистична интерпретация. Символичните маргиналии изцяло запълват полетата в хораните. Текстовете на титулните листове и началните текстове на писанията се изписват със злато или смес от злато и боя, при което всяка буква, подобно на мозайка, се разделя на малки разноцветни парченца и се обрамчва с червени точки и завъртулки. Използва се повече злато – то или запълва празното пространство на рисунката и служи като фон, или се постила под рисунката, добавяйки своя цвят.
Разцветът на школата в Румкале през втората половина на 13 век е тясно свързан с дейността на католикоса Костандин I Бардзрабердци – по-голямата част от ръкописите в Румкале се създават по негова поръчка. От това време са запазени голям брой ръкописи. Системата на илюстрирането на евангелията при тях има незначителна промяна, а тематичният и орнаментален обхват е съществено разширен.
От средата на 13 век скрипториите на Гърнер, Акнер, Машкевор, Тарс, Бардзраберд се обединяват в школата на архиепископ Ованес Аркайехбайр, брат на киликийския цар Хетум I. Тя е близка до Придворната школа, която функционира през 13 – 14 век. Стилът на нейните художници се развива по посока към по-голяма драматизация на образите и експресивност на украсата.
Сред известните имена на киликийските миниатюаристи са: Григор Мличеци – работи в Скевра, автор на илюстрациите на „Книгата на скръбните песнопения“ (1173 г.) и на Лвовското (Скеврско) евангелие (1198 г.). Киракос – първият художник на школата в Румкале. Ованес Аркаейхбайр – основател на школата в Гърнер. Торос Рослин – един от най-изтъкнатите миниатюристи. Работи основно в Румкале, представител е на Придворната школа. Миниатюрите на Рослин се смятат за върхово постижение на арменското книжно изкуство. Саркис Пидзак – последният голям киликийски художник, работи до 1375 г. В своите миниатюри използва плосък геометричен стил, симетрични композиции, ярки локални багри, типови фигурни изображения. Някои негови орнаменти, заставки и маргиналии се използват като образци при оформянето на първите печатни книги в Армения в началото на 16 век.
Гладзорска школа