Антон Ажбе () е словенски художник реалист и учител по живопис. Освен че Антон и брат му остават сираци още от деца, Ажбе има и сериозни физически проблеми. Въпреки това се научава да рисува под ръководството на Янез Волф, както и в Академиите във Виена и Мюнхен. На 30-годишна възраст Ажбе основава собствена школа по рисуване в Мюнхен, която се превръща в популярно място за източноевропейските студенти. Обучава „големите четирима“ словенски импресионисти (Рихард Якопич, Иван Грохар, Матей Стернен, Матия Джама) и цяло поколение руски художници (Иван Билибин, Мстислав Добужински, Игор Грабар, Василий Кандински, Дмитрий Кардовски и Кузма Петров-Водкин).Барановски и Хлебникова са събрали 42 биографични записа за руските възпитаници на училището и 42 записа за техните собствени ментори. Методите му на обучение са възприети и използвани повторно от руски художници както в Русия (Грабар, Кардовски), така и в емиграция (Билибин, Добужински).Baranovsky and Khlebnikova, p. 9.
Безспорното художествено наследство на Ажбе ограничено до едва двадесет и шест графични произведения, повечето от които се намират в Националната галерия на Словения.Само три от творбите му са част от постоянната експозиция там – Baranovsky and Khlebnikova, p. 36. Дългопланираните му шедьоври никога не се реализират и според Питър Селц той „никога не е влизал в себе си като художник“.Selz, p. 176 Ажбе води тъжен и монотонен живот, съчетан с алкохолизъм, тютюнопушене, самота. Освен всичко друго, той е и бохемски социалист, който защитава личните си тайни до края на живота си, оставайки загадка дори за своите ученици и колеги. Твърди се, че смъртта му е причинена от рак.
Биография Близнаците Алоис и Антон Ажбе са родени в селско семейство в близост до Шкофя Лока в Австрийската империя (днес в Словения). Баща им почива от туберкулоза на 40-годишна възраст, когато момчетата са едва на седем години.Baranovsky and Khlebnikova, p. 11. Това води до изпадането на майката в тежко психическо страдание, като има ненадежни доказателства, че по-късно се самоубива. Близнаците са настанени в приемна грижа. По това време е очевидно, че докато Алоис се развива нормално, брат му Антон страда от сериозни вродени здравословни проблеми: изоставане във физическия растеж и деформиран гръбначен стълб. Законният му настойник решава, че Антон не е годен за работа в селското стопанство и след завършване на основно училище изпраща Антон да учи търговия в Клагенфурт.
След пет години живот и работа в хранителен магазин, Ажбе бяга от Клагенфурт и се установява в Любляна.Baranovsky and Khlebnikova, p. 11. В края на 70-те години той се срещна със словенския художник Янез Волф, който ръководи множество църковни стенописни комисии.Baranovsky and Khlebnikova, p. 12. Малко се знае за взаимоотношенията между двамата, с изключение на факта, че през 1880 г. Ажбе помага на Волф със стенописите на църквата Загорие об Сави, а през 1882 г. – с фасадата на Францисканската църква „Благовещение“ в Любляна.
През същата година Волф помага на Ажбе да постъпи в Академията за изящни изкуства във Виена, където той учи две години.Baranovsky and Khlebnikova, p. 12. Недоволен е от остарялото, невдъхновяващо виенско обучение и едва успява да премине. През 1884 г. Ажбе се премества в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, „либерална“ и „модерна“ школа за разлика от консервативната Виенска академия.Baranovsky and Khlebnikova, p. 14. Там той прави превъзходно впечатление на своите учители Габриел Хакъл и Лудвиг фон Льофц и си спечелва стипендия за неплатено обучение. За да си изкарва прехраната, Ажбе си партнира с Фердо Весел, продавайки класни произведения и сцени за кич на търговци на едро.
До края на този период Ажбе е признат за професионален художник на портрети и редовно е излаган в Стъкления дворец в Мюнхен.
Волф умира в бедност през 1884 г. Ажбе често говори, че малко преди смъртта си Волф му продиктувал последната си воля – че трябва да обучи наследник на неговото изкуство, етнически словак, който ще „завладее света със своя гений“. Не е ясно колко голяма част от „мита за Волф“ е истина; „великият словенски художник“ не се появява, а Ажбе се оплаква, че всички словенски ученици, освен верният Матей Стернен, напускат училището твърде рано.
През 1892 г. Весел и Рихард Якопич предлагат на Ажбе да разглежда и коригира картините на студентите.Baranovsky and Khlebnikova, p. 15. Седемте клиента наемат учебна стая и плащат на Ажбе да оправи домашните им работи. Само два месеца по-късно притокът от нови клиенти позволява на Ажбе да наеме помещения, където основава собственото си училище. След кратък престой в Тюркенщрасе училището се премества в Георгенстрасе (сградата е разрушена от съюзнически самолет през юли 1944 г.). По-късно Ажбе наема друга сграда за училищните класове и се премества в частния си цех.Baranovsky and Khlebnikova, p. 37.
Училището никога не е страдало от липса на ученици. Нормалната бройка достига 80Baranovsky and Khlebnikova, p. 15., а общият брой на възпитаниците на Ажбе е около 150.Baranovsky and Khlebnikova, p. 38. Някои посещават школата близо десетилетие. Ажбе е единственият инструктор, с изключение на кратък период през 1899 – 1900 г., когато наема Игор Грабар като асистент.Baranovsky and Khlebnikova, p. 43. Дори Мюнхенската академия и Императорската художествена академия в Санкт Петербург признават школата и я препоръчват като подготвителен курс.
През 1904 г. Ажбе развива рак на гърлото и до пролетта на 1905 г. трудно поглъща храна.Baranovsky and Khlebnikova, p. 19. Ажбе се съгласява на операция, която преминава без усложнения. Въпреки това обаче на 5 или 6 август 1905 г. Антон Ажбе умира.
Публиката превръща тъжното, но очаквано събитие в мелодраматична градска легенда. Леонхард Франк, съученик на Ажбе през 1904 г.Heisserer, p. 189, пише: „Никой никога не видя картините. Никой не знаеше дали изобщо някога рисува. Никой не знаеше миналото му. Една мразовита декемврийска нощ, опиянен от коняк, той заспал в снега и беше намерен мъртъв на сутринта. Никой не знаеше, откъде е дошъл."Citing Russian translation in Baranovsky and Khlebnikova, p. 19. Подобна история е разказана от Михаил Шемякин.Baranovsky and Khlebnikova, p. 19.
Училището на Антон Ажбе оцелява и просъществува до началото на Първата световна война.Baranovsky and Khlebnikova, p. 91.
Стил на живот и лични отношения
Съвременното разбиране на личността на Антон Ажбе се основава на интерпретацията на противоречиви твърдения, направени от неговите възпитаници.Baranovsky and Khlebnikova, p. 19. Самият Антон Ажбе никога не е писал за обществеността. Писмата му до Алоис са унищожени според волята на семейството; останалата част от архива му съдържа само бизнес документи. Единственото доказателство за собствения почерк на Ажбе е ограничено до три пощенски картички и писмо.
Ажбе споменава, че е бил сгоден два пъти, но и двата опита са се провалили.Baranovsky and Khlebnikova, p. 18. Според Стърнен, Ажбе е бил погълнат от раздвояване на личността, което го е вкарало в пиянство.
Физически Ажбе е човек с много нисък и неправилен ръст.Baranovsky and Khlebnikova, p. 15. Краката му са описвани като необичайно къси и слаби, а гръбнакът му е с усукана горна част. Главата му е съчетание от голям череп с непропорционално тясно лице, а челото му е покрито с мрежа от червени пулсиращи вени, останалата част лицето на Ажбе е зачервена, сякаш в треска. Винаги носи черно и от най-добрата марка.
Странният преподавател, бавно мъкнещ се с бастун и винаги пушещ, става мишена на карикатуристи.Baranovsky and Khlebnikova, p. 16. Момчета му се присмиват на улицата и се провикват: „Ацбе! Ацбе!“ (Неправилно произношение на името му на немски).Grabar, chapter 6. Немският език на Ажбе също далеч не е съвършен; той злоупотребява с думата nähmlich („именно“, „тоест ...“)Baranovsky and Khlebnikova, p. 18. и е наречен „професор Nähmlich“.Leonhard Frank used the alias Professor Nähmlich in his autobiographic fiction Links, wo das Herz ist.
Ажбе никога не е имал подходящо жилище – спи на неудобен диван в ателието си, пълно с картини на неговите ученици.Baranovsky and Khlebnikova, p. 18. Винаги рисува в своето ателие и никога на открито.Baranovsky and Khlebnikova, p. 23. Често говори за планираните си бъдещи шедьоври, нито един от които не преминава през стадия на скица. Напуска Мюнхен само веднъж, посещавайки Венеция през 1897 г. Животът му се върти между училището и местните кръчми.
Ажбе поддържа контакт с брат Алоис, но в крайна сметка прекъсва всякакнва връзка с него, след като съпругата на Алоис го порицава, че е изхабил твърде много кибрит, за да пали пурите си.Baranovsky and Khlebnikova, p. 18. Понятието пестеливост е напълно чуждо на Ажбе, който никога не се поколебава да предложи безплатно обучение за студенти, изпаднали в нужда.Кузма Петров-Водкин и братята Бурлюк например са приети без такса - Baranovsky and Khlebnikova, p. 19.
Творчество
Учениците Игор Грабар и Дмитрий Кардовски отбелязват, че портретите на Ажбе са превъзходни рисунки, помрачени от сухата техника на боядисване.Baranovsky and Khlebnikova, p. 22. Само четири картини, от общо двадесет и шест запазени, могат да се смятат за зряло изкуство, повлияно от Мюнхенския сецесион.Baranovsky and Khlebnikova, p. 27. Най-голямата и сложа от тях, Селският хор, бива необратимо повредена от несполучлива реставрация.Baranovsky and Khlebnikova, pp. 23 – 24.
Франц Стив (1962) и Пег Вайс (1979) подробно проучват връзките на Ажбе с възникващото авангардно изкуство и зрелия импресионизъм и смятат Ажбе за предшественик на модернистичното изкуство, връзка между Сезан и Кандински.Baranovsky and Khlebnikova, pp. 54 – 56.
Ажбе като педагог
Привържениците (Игор Грабар) и противниците (Мстислав Добужински) на тренировъчната система на Ажбе са единодушни, че тя разчита, поне в класовете за начинаещи, на две първостепенни идеи: основната линия и принципа на топката (на немски: Kugelprinzip). Ажбе обезкуражава начинаещите да се съсредоточават върху незначителни детайли, като вместо това ги принуждава да изграждат изображението около една удебелена „основна линия“.
Принципът на топката: човешката глава е просто сфера, а възпроизвеждането на осветлението на главата следва същите правила като възпроизвеждането на светлина върху гипсова топка.Baranovsky and Khlebnikova, p. 47. Чертите на лицето са просто изпъкналости и кухини. След като студентът усвои тези техники, Ажбе му преподава различна интерпретация, тази на главата като многостен съставен от плоски повърхности и остри хребети.
Ажбе, самият той майстор на човешката анатомия, налага строго обучение по тази тема, от рисуване на гола фигура до посещение на аутопсии.Baranovsky and Khlebnikova, p. 46.
Рисуването в цвят е далечна цел за учениците на Ажбе, която изисква предварително усвояване на линия, форма и анатомия. Ажбе е отвратен от смесването на бои върху палитра, като вместо това той препоръчва боядисване със сурови бои и широки четки.Baranovsky and Khlebnikova, p. 48. Ажбе често сравнява подходяща маслена боя с диамант: суровите бои трябва да запазят своята независимост, като границите на скъпоценен камък.
Забележителни възпитаници В хронологичен ред, по година на приемане:По години, следвайки Baranovsky and Khlebnikova, pp. 91 – 206.
Рихард Якопич (1892 –) Лудвик Куба (1895 – 1904) Иван Грохар (1896 –) Игор Грабар (1896 – 1901) Алексей фон Явленски (1896 – 1905) Дмитрий Кардовски (1896 – 1900) Мариан фон Верефкин (1896 – 1905) Matija Jama (1897 –) Василий Кандински (1897 – 1899) Елена Маковская (1897 – 1899) Павел Шмаров (1897 – 1898) Матей Стернен (1897 – 1905) Надежда Петрович (1898 – 1901) Иван Билибин (1899) Олга Дела-Вос-Кардовская (1899 – 1900) Михаил Шемякин (1900 – 1902) Мстислав Добужински (1899 – 1901) Олександър Мурашко (1901) Кузма Петров-Водкин (1901) Давид Бурлюк и Владимир Бурлюк (1903) Карл Фридрих Липман (1903 – 06) Евгениш Чак (1903 – 1904) Хакоб Койоян (1903 – 1905) Леонхард Франк (1904) Оскар Херман (1904) Йосип Рачич (1904 г.)