Висок е гранична котловина между България и Сърбия, разположена между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север. През Висок тече река Височица, която извира под връх Камара.
География Западната част на областта е вододелът между Топлодолска и Църновръшка река, а южната – планината Видлич и вододелът между Градашничка река и Калугерски поток.
Котловината се разделя на две части Горни и Долни Висок (). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от Берлинския договор 1878 година, като по-голямата част от Горни Висок е в България, а Долни е в Сърбия. Някои автори пишат и за Средни Висок, в който включват селата Пъклещица, Бела, Велика Луканя, Гостуша, Мала Луканя, Завой, Покровеник и Копривщица.
История В Поменик на Зографския манастир в Света гора от 16 – 17 век "мѣсто Висо̀к" е посочено като "Блъгарска земля", при град Пирот.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500. Сравни и с. 513.
Феликс Каниц посещава района след разделянето му през 1878 година между Княжество България и Кралство Сърбия. Той приема, че река Височица е част от Темска и описва жителите му по следния начин:
След промяната на българо-сръбската граница през 1920 г. по Ньойския договор на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата Бърля, Губеш, Комщица и Смолча. Останалата част на Горни Висок е в Западните покрайнини и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – Славиня, Болев дол, Брачевци, Вълковия, Горни Криводол, Долни Криводол, Изатовци, Каменица и Сенокос.
Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.
Културни забележителности В района на Висока има няколко забележителни български църкви и манастири. Предполага се, че църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Болев дол е построена на мястото на съществувала по-ранна църква от X-XI век. На източната и южната стена на църквата изследователите са намерили три слоя, за които има основания да се смята, че датират от XVII-XIX век.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.39
Други такива църкви са „Св. Панталеймон“ в село Сенокос и „Св. Георги“ в Славиня, и двете строени преди Освобождението и пазещи интересни и ценни икони и богослужебни книгиЗденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.40, както и „Св. Богородица“ в Каменица, опожарена от турците след потушаването на Чипровското въстание, защото в нея се укривали бежанци от Чипровци.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.41
В миналото в село Изатовци е функционирал манастирът „Св. Архангел Михаил“.
Вижте също Забърдие Бурел
Литература Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955 Маринков, Јордан. Стара планина. Горњи Висок. Привредни потенцијали, Димитровград 1996
Бележки
Категория:Котловини в България Категория:Община Цариброд Категория:Южна Сърбия Категория:Историко-географски области в България