Външнотърговската политика е съставна част от външноикономическата политика на държава или на икономически съюз на държави.
Включва мерки и мероприятия за регулиране на външнотърговските отношения на страната„Външнотърговска политика“, в , т. 1, стр. 186 – 187 или на съюза (главно в митническата, валутната, данъчната, кредитната, транспортната политика), както и пряка намеса в тях.
Държавата установява правила във външната търговия, на които се подчиняват резидентите (износители и вносители) в страната и свързаните с тях нерезиденти (партньори и контрагенти) в чужбина.
Средства Държавната политика във външната търговия се провежда посредством: регулиране – чрез правни, икономически и административни мерки като: нормативни актове – двустранни и международни търговски договори, митнически тарифи, закони и др., икономически средства – мита, данъци, субсидии, кредити, гаранции, факторинг и др. административни мерки – нетарифни мерки, лицензии (разрешения) за сделки и др.; пряка намеса – търговски представителства и съдействие в чужбина, пряка търговия и др.
Видове По своите цели се открояват исторически 2 противоположни вида външнотърговска политика: политика на протекционизъм – в защита на местната икономика (като поощрява износа, ограничава вноса), и политика на свободна търговия – без никакви мерки за поощрение и ограничение.
В относително „чист вид“ могат да се наблюдават в докапиталистически епохи. В съвременни условия държавите водят външнотърговска политика, представляваща съчетание от тези противоположности, оптимизируемо в зависимост от нуждите.
Според областите на приложение външнотърговска политика може бъде: импортна (вносна) и експортна (износна).
Вижте също Български търговски агентства в Османската империя
Източници
Външни препратки Външнотърговска политика: типове, форми, принципи
Категория:Външноикономическа политика Категория:Международна търговия