Резидентен град е градски център, който е седалище (резиденция) на монарх или княз. За да пребъде монархическото управление, е било необходимо да се покаже властта над поданиците и легациите. Тази видима показност на силата се отразява в архитектурата (например под формата на замъци и обществени представителни сгради), но и в символични актове, като фестивали, паради и придворен церемониал. Един резидентен град е трябвало да легитимира обществения ред и постоянството на съответното владичество.Hans Ulrich Thamer: Alltag in Berlin. Das 19. Jahrhundert. Elsengold. Berlin 2017. S. 59. ISBN 978-3-944594-75-0.
Значение и функция Значението и функцията на резидентния град се подразбират от самия термин. Резидентният град води своето етимологично начало от средновековния латински термин residentia, което означава „място на пребиваване“. Думата residentia има своя произход от глагола residere, който може да се преведе като „седалище“. Под резидентен град т.е. се разбира официалното седалище на владетел. За разлика от столицата, резидентният град не е задължително да бъде безспорен политически, административен, научен и културен център на държава. Един резидентен град се характеризира единствено с присъствието на монарха. Резидентният град служи предимно за демонстриране на власт и има следователно представителна функция. Икономически погледнато, жителите на един резидентен град може да са зависими от двореца, както и от културните или религиозните институции. Последните характеристики обаче не са задължителни черти на един резидентен град.Mirko Novák: Herrschaftsform und Stadtbaukunst. Programmatik im mesopotamischen Residenzstadtbau von Agade bis Surra Man Ra'a. Saarbrücken 1999, S. 56 – 57.
Според Марк фон дер Хьо един резидентен град се характеризира с „постоянен“ и „фиксиран стационарен придворен антураж“ в един град. Кратко присъствие на владетеля и неговите дворяни не е достатъчно, за да се класифицира едно мястото като резидентен град. Сградите в града трябва да са развили така, че да е очевидно „разграничимо“, кое е седалището на господаря и кои са функционалните сгради за него и неговото дворянство. Също така в икономически, културен и социален план развитието на града и на резиденцията трябва да са тясно взаимосвързано.Marc von der Höh: Zur Einleitung, in: Symbolische Interaktion in der Residenzstadt des Spätmittelalters und der Frühen Neuzeit, hg. von Gerrit Deutschländer/Marc von der Höh/Andreas Ranft, Berlin 2013, S. 9 – 26, hier: S. 11.
Резидентни градове са били и са често срещани във всички култури от Рим до Константинопол/Византия, от Багдад до императорските градове в Китай, Киото и Токио в Япония и също градове като Теночтитлан в Новия свят. Това са били предимно градовете по местоживеене на управляващата династия, обаче понякога са били използвани и от нови владетели, когато империите са били превзети или завладени, за да се изрази по този начин законосъобразност и приемственост на властта, а също и за да се покаже новопридобития по-висок ранг. Преместването на един резидентен град на една империя е било – освен в древен Китай, където е имало религиозна мотивация – най-вече въпрос на понижаване в териториалната йерархия в дадената империя.
През европейското средновековие не са съществували фиксирани резиденции. Владетелят по-скоро е пътувал от един дворец в друг из цялата страна. Кралският антураж, който е отговарял за придворната уредба и за управлението на държавата, се е помещавал в замъци, градове, а кралете са резидирали в така наречените пфлаци. Придворните са обикаляли поверените им територии, за да събират от различните места данъците на селяните в натура както и паричните и данъчни налози на градовете. Също така отчитането на съсловията и правораздаването е трябвало да бъдат направени на място. По-нататъшното развитие на градския живот и възходът на ранната капиталистическа парична икономика през късното Средновековие и началото на Ранното Ново време създават условия за появяване на резидентни градове като Прага, Виена и Дрезден. В допълнение към основната резиденция в града, която често се намира в равнина, се образуват и летни резиденции, посещавани само от време на време, като например двореца Вилхелмщал, ловни дворци като например дворец Морицбург и селски имения като Парец, които се изграждат в околността. Летните, ловните и селските резиденции не принадлежат към резидентните градове, тъй като или е липсвало градско селище, или присъствието на владетеля е било краткотрайно.Новите градски резиденции са били разположени предимно в главните средновековни крепости на градовете (например на територията на Свещена Римска империя: крепостта Храдчани в Прага, замъка Хофбург във Виена, двореца Лувър в Париж) или в градски вили от епохата на Ренесанса.
В ерата на абсолютизма, края на 17-и и 18 век, много князе преместват резиденцията си пред вратите на старата си столица. За разлика от тесните, често средновековно устроени улички на градовете, в землищата на провинцията (извън града) е можело да се строи наволя, без да се налага да се взема под внимание съществуващата архитектурна маса. Имало е достатъчно място за създаването на големи паркове, както и за представителни сгради. Новите архитектурно-строителни инструменти са позволили планираното и последователно разширяване на резидентни градове. Градоустройственият проект за резидентен град във гр. Версай близо до Париж, иницииран от френския крал Слънце Луи XIV, става модел за пример и подражание за всички европейски резидентни градове от това време. От двореца Версай три централни улици водят началото си във формата на лъч и се насочват в посока към града. Тази алюзия към слънцето трябва да изразява, че монархът стои в центъра на държавата. Градоустройственият план на Версай, проектиран според принципите на симетрия, аксиалност и центрираност, изразява претенцията на владетеля уж да представлява един божествено вдъхновен ред (в смисъла на „царуване по божата воля“). Барокови градове построени от нищото по планова скица са се появили също и в Германия – например гр. Карлсруе, Лудвигсбург близо до Щутгарт, Лудвигслуст край Шверин и Потсдам край Берлин.Karin Stober: Sonne, Staat und Spinne. Der Karlsruher Plan vom Jagdstern bis zum Sportpark. In: Karl Wilhelm 1679 – 1738: Markgraf von Baden-Durlach. Hirmer. München 2015, S. 121.
Поради относителната си близост до монарха, неговото правителство и институции, жителите на резидентните градове често са развивали силно политическо самосъзнание. С демонстрации, масови събрания и бунтове те са успявали да повлияят активно на политиката на владетелите.Manfred Gailus, Straße und Brot. Sozialer Protest in den deutschen Staaten unter besonderer Berücksichtigung Preußens 1847 – 1849, Göttingen 1990, S. 96.
Списък на важните резидентни градове в Европа Бивши монархии Територията на днешна България ПериодГрадОписаниеИзображение1878 – 1946 г. СофияФункция: Резиденция на княз Александър I (по време на Княжество България), на цар Фердинанд I и Борис III (по време на Царство България). Преди това дворецър е бил резиденция на софийския мютисериф Мазхар паша (по време на Османската империя)1904 – 1946 г.СофияФункция: Резиденция на цар Фердинанд I, Борис III и Симеон II по време на Царство България. По време на комунистическия диктаторски период, дворецът се използва от различни висши политици на Народна Република България като например Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. След края на комунизма „Врана“ е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска.1882 г.РусеФункция: Планиран като резиденция на княз Александър I Български в Русе, но поради политическата нестабилност непосредствено след завършването на строежа на двореца, той никога не встъпва в употреба като резиденция. Днес там се помещава Регионалният исторически музей в Русе.1885 – 1946 г.ВарнаФункция: Планиран като лятна резиденция на княз Александър I Български във Варна, впоследствие става резиденция и на българските царе на Царство България, а по време на комунистическия период и до днес се използва от правителството на Република България.1898 – 1946 г.СамоковФункция: служи като ловна резиденция за царете Фердинанд I и Борис III от Третото българско царство. Български дворци, които не са имали статус на официална резиденция, а са били частни домове на Царското семейство, не са посочени в тази табела. Пълен списък на дворците от Третото българско царство са предмет на статията: Дворци в България.
Територия на днешна Германия ПериодГрадИзображение286 г. до 392 г. (с прекъсвания)Триер? – 1803 г.Трир? – 1803 г.Майнц? – ?Кьолн739 – 1803 г.Пасау742 – 1803 г.Вюрцбург765 – 855 г.Аахен799 – 1802/1803 г.Падернборн966 – 1803 г.Кведлинбург1007 – 1803 г.Бамберг11 век до 1806 г.Диц11 век до 1503 г.Бургхаузеноколо 1100 – 1231 г.Келхайм1119 – 1864 г.Шлезвиг1131 – 1918 г.Шверин1142 – 1918 г.(с прекъсвания)Брауншвайг1152 – 1680 г.Хале1153 – 1806 г.Вайкерсхайм1163 – 1718 г.Вайда1182 – 1720 г.Хайделберг12 век до 1918 г.Щутгарт12 век до 1793 г.Саарбрюкен12 век до 1628/87 г.Бюдинген12 век до 1726 г.Дахауоколо 1200 г. до 1816 г.Елванген1246 – 1787 г.Тетнанг1255 – 1918 г.Мюнхен1260 – 1422 г. и 1486 – 1547 г.Витенберг1269 – 1378 г.Люнебург? – ?Тангермюндеот 1288 г. до ?Бон1291 – 1596 г.Айнбек1306 – 1918 г.Грайц1347 – 1480 г.Елтвиле? – ?Путбус1355 – 1816 г.Вайлбургоколо 1380 – 1716 г.Дюселдорф1390 – 1918 г.гр. Лихтенщайн1396 – 1918 г.Десау1417 – 1813 г.Клеве1430 – 1753 г.Волфенбютел1433 – 1705 г.Целе1443 – 1482 г.Бад Урах1448 – 1918 г.Берлин-Кьолн/Берлин1470 – 1793 г.Цвайбрюкен1483 – 1601 г.Торгау1485 – 1918 г.Дрезден1491 – 1581 г.Рьомхилд1505 – 1742 г.Нойбург на Дунав1514 – 1545 г.Ландсхут1526/27 – 1809 г.Бад Мергентхайм1526 – 1803 г.Мерзебург1528 – 1918 г.Детмолд1541 – 1803 г.Ашафенбург1552 – 1918 г.Ваймар1556 – 1695 г.Гюстров1561 – 1761 г.Пльон1564 – 1802 г.Гера1565 – 1718 г.Дурлах1567 – 1866 г.Касел1567 – 1918 г.Дармщат1567 – 1604 г.Марбург1567 – 1583 г.Санкт Гоар1586 – 1633 г.Кобург1596 – 1918 г.Айзенах1597 – 1794 г. (официално)Бон1599 – 1918 г.Зондерхаузен1599 – 1918 г.Рудолщат1603 – 1918 г.Алтенбург1603 – 1806 г.Байройт1609 – 1643 г.Буцбах1616 до началото на 18 векОбершлайсхайм1623 – 1849 г.Зигмаринген1623 – 1850 г.Хехинген1629 – 1786 г.Еренбрайтщайн1631 – 1815 г.Офенбах на Майн1636 – 1866 г.Хановер1640 – 1918 г.Гота1647 – 1918 г.Бюкенбург1652 – 1802 г.Ораниенбург1655 – 1918 г.Бад Аролзен1656/57 – 1718 г.Цайц1660 – 1918 г.Потсдам1680 – 1918 г.Майнинген1682 – 1918 г.Кьонигс Вустерхаузен1684 – 1826 г.Хилденбургхаузен1687 – 1806 г.Бюдинген1687 – 1806 г.Меерхолц1688 – 1806 г.Бартенщайн (Шроцберг)1689 г. до края на 18 векШведт1705 – 1771 г.Ращат1709 – 1816 г.Лудвигсбург1715 – 1918 г.Карлсруе1720 – 1778 г.Манхайм1720 – 1803 г.Брухзал1725 – 1801 г.Брюл1733 – 1918 г.Нойщрелиц1736 – 1802 г.Райнсберг1742 – 1803 г.Шветцинген1744 – 1841 г.Бийбрих (днес квартал на Висбаден)1765 – 1837 г.Лудвигслуст1768 – 1806 г.Бад Хомбург фор дер Хьое1769 – 1817 г.Вьорлиц1773 – 1775 г.Блийскастел1774 – 1918 г.Олденбург1786 – 1803 г.Трир1786 – 1794 г.Кобленц1841 – 1866 г.Висбаден
Територия на днешна Австрия ПериодГрадОписаниеИзображениеот началото на 10-и век до 1246 г.ЩайрФункция: Седалището на херцозите на Австрия сред Бабенбергите1278 – 1918 г.ВиенаФункция: Резиденция на римо-германския император (1278 – 1806 г., с прекъсвания), австрийския император (1804 – 1867 г., 1867 – 1818 г.), апостолският крал на Унгария (1867 – 1818 г.), както и ерцхерцогът на Австрия1379 – 1619 г.ГрацФункция: Резидентен град на Вътрешна Австрия1410 – 1665 г.ИнсбрукФункция: Резидентен град на Горна Австрия696 – 1805 г.ЗалцбургФункция: Резиденция на князските архиепископи, след това за кратко седалище на курфюрст
Територия на днешна Франция ПериодИме на градописаниеИлюстрация4 век – 1444 г. 1681 – 1789 г.
1889 – 1918 г.СтрасбургФункция: Столица на принцовите епископи на Страсбург и по-късно краткосрочна резиденция на император Вилхелм II.