Афаг Масуд () е азербайджанска журналистка, драматург, преводачка и писателка на произведения в жанра драма, получател на Личната пенсия на Президента на Азербайджанската Република.
Биография и творчество Афаг Масуд гизи Валиева е родена на 3 юни 1957 г. в Баку, Азербайджан. Израства в семейство от творци, заобиколена от поети и художници. Увлича се по писането от ранна възраст и пише първия си разказ. През 1979 г. завършва журналистическия факултет на Държавния бакински университет. През 2000 г. защитава докторската дисертация във Виенския университет с дисертация на тема творчеството на Масуди.
В периода 1979 – 1986 г. работи като редактор, член на редакцията на филмовото студио „Азербайджанфилм“, а в периода 1986 – 1988 г. е директор на „Азербайджантелефилм“. От 1989 г. до 2014 г. е председател на Републиканския център за превод и литературни връзки и главен редактор на списанието за световна литература „Хазар“. От 1991 г. е председател на Републиканския център за превод и литературни отношения. На 16 май 2014 г. Афаг Масуд е назначена за директор на Центъра за преводи към Кабинета на министрите на Република Азербайджан.
Първият ѝ разказ е публикуван през 1973 г., а първата ѝ новела „Gargish“ е издадена през 1978 г.
Известна е главно като авторка на романи и разкази. Творбите ѝ са преведени и публикувани на много езици, вкл. руски, английски, френски, немски, персийски, арабски, турски и узбекски език. В България не е издавана.
Започва да пише пиеси през 1977 г. Авторка е на пиесите „Can üstə“ (На всичко отгоре), „O məni sevir“ (Той ме обича), „Yol üstə“ (На пътя), „Qatarın altına atılan qadın“ (Жената, хвърлена под влака), „Kərbala“ (Кербала) и „Mənsur Həllac“ (Мансур Халлай). Пиесата „Жена, хвърлена под влака“ е поставена в Азербайджанския държавен академичен театър за опера и балет, а пиесите „На всичко отгоре“ и „Тя ме обича“ са поставени в държавния театър „Юг“.
Прави преводи на творбите на автори като Франц Кафка, Ги дьо Мопасан, Томас Улф и Габриел Гарсия Маркес, и на древни суфистки ръкописи на Насифи, Газали и Ибн Араби, на азербайджански език.
Член е на Съюза на писателите в Азербайджан от 1981 г. През 2003 г. е обявена за „заслужил писател“, а през 2019 г. получава почетното звание „народен писател“ на Република Азербайджан за развитието на азербайджанската култура. През 2017 г. е удостоена с Ордена „Слава“ от президента на Република Азербайджан Илхам Алиев за заслугите ѝ за развитието на превода в страната.
Афаг Масуд живее със съпруга си в Баку.
На 16 януари 2025 г. от президента на Азербайджанската република, Илхам Алиев, те бяха удостоени с Личната пенсия на президента на Азербайджанската република за техния принос към развитието на азербайджанската литература.
Произведения Üçüncü mərtəbədə (1979) Şənbə gecəsi (1984) Keçid (1988) – повести и разкази Tək (1992 İzdiham () Azadlıq (1997) Roman, esse, hekayə (1999) Yazı (2004) II İohan (2009) Suiti (2011) Üzü işığa (2015) Şənbə gecəsi və digər hekayələr (2018)
Пиеси Can üstə (2005) Aktrisa (2006) O məni sevir (2006) Qatarın altına atılan qadın (2010) Kərbala (2012) Mənsur Həllac (2016)
Екранизации Sərçələr () Qonaqlıq () Gecə (2014) Cəza (2014) Dovşanın ölümü (2015)
Източници
Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в официалния сайт „Афаг Масуд: В гладенето има мистика”, биография и интервю, „Стандарт“, 10 януари 2017 г. Биография в „Baku.ru“
Външни препратки на Афаг Масуд
Категория:Азербайджански журналисти Категория:Азербайджански белетристи Категория:Азербайджански драматурзи Категория:Азербайджански автори на разкази Категория:Азербайджански писателки Категория:Азербайджански преводачи Категория:Родени в Баку