Мореновият амфитеатър на Ивреа (на италиански: Anfiteatro morenico di Ivrea, накратко AMI) е обширен моренов релеф с ледников произход, разположен в района на Канавезе, регион Пиемонт, Северна Италия.Североизточният пояс на AMI, съсредоточен върху общинските райони на Сала Биелезе и Дзубиена, по принцип не се счита за част от Канавезе, а от провинция Биела. Той е един от най‑големите и най‑добре запазени моренови амфитеатри в света, оформен от мощните ледникови движения на древния ледник Балтеа през Кватернера.

Уникалност и мащаби Амфитеатърът е определян като геоложки паметник с уникална стойност, тъй като неговата заоблена морена е запазена почти напълно непокътната — рядкост в световен мащаб. Основните му параметри са: Площ на вътрешния басейн: над 600 km² Дължина на арката от хълмове: около 80 km Степен на запазеност: сред най‑високите в света за подобни структури

По площ в Италия AMI е надминат единствено от мореновия комплекс около езерото Гарда.

Произход и геоложка история AMI датира от Кватернера и е резултат от натрупването и транспортирането на огромни количества седименти от ледника Балтеа, който е следвал долината на река Дора Балтеа и се е разширявал като ветрило към Паданската низина.

Характерната елиптична форма, дала името „амфитеатър“, е ясно видима на географските карти.

Административно разположение Територията на AMI обхваща: Метрополен град Торино – около 80% от площта Провинция Биела – около 16% Провинция Верчели – около 4%

Към декември 2019 г. в границите на амфитеатъра попадат 85 общини.

Орография

Релефът на Мореновия амфитеатър на Ивреа е формиран от ледника на Балтеа (на италиански: Ghiacciaio Balteo) през Кватернера – най-новият период от дългата геоложка история на Земята. Гигантският ледник, оформил днешна Вале д'Аоста, е бил 5 km широк и около 600 m дебел. След почти 100 km движение по алпийската долина той излиза на равнината и продължава още над 25 km, разширявайки се с повече от 20 km и отлагайки огромни количества седименти по пътя си.

Между 1 млн. и 730 хил. години назад ледникът на Балтеа напредва на няколко последователни етапа в Паданската низина. Тези ранни пулсации оформят релефите при Торацо, Сала Биелезе и Дзубиена, които днес съставляват част от лявата страна на амфитеатъра, и вероятно други релефи по десния фланг (видими по краищата на Руельо) и по ледниковия фронт, оставени с последвалото му оттегляне.

Между 730 и 130 хил. год. назад следва ново, по-мощно ледниково напредване, което унищожава голяма част от морените, свързани с него, и изгражда вмушителния релеф на Сера (района на Андрате, Торацо, Маняно) и хълмовете на Каваля, Маце, Монкривело, Кучельо, Торе Канавезе и Колерето Джакоза, т.е. по-голямата част от съществуващия днес моренов амфитеатър.

Между 130 хил. и 10 хил. години назад последва трета голяма ледникова фаза, която оставя мореновите структури при Буроло, Албиано д'Ивреа, Тина (част от Вестиние) и Сан Мартино Канавезе. Тези форми принадлежат към най‑младите моренови отлагания в рамките на амфитеатъра и се разполагат във вътрешността на по‑старите моренови кръгове.

В рамките на Мореновия амфитеатър на Ивреа се наблюдават множество ледникови пулсации, чиито последователни напредвания и оттегляния са оставили сложни и впечатляващи моренови струпвания. Сред тях най‑значима е лявата странична морена, известна като Сера ди Ивреа, определяна като най‑голямата структура от този вид в Европа. Тя произхожда от южните склонове на планината Колма ди Момбароне (2371 m) и върви в почти права посока на югоизток в продължение на около 25 km, за да се „разбие“ в хълмовете около езерото Вивероне. Състои се от поредица от паралелни хребети, най-високият от които достига максимална височинна разлика от 800 m в сравнение с равнината вътре в Мореновия амфитеатър в района на Андрате. На изток височината постепенно намалява, достигайки около 280 m близо до Дзимоне.

Десният „двойник“ на Сера ди Ивреа е по‑неправилен по форма и е представен от поредица хълмисти релефи, разположени между Байро и устието на потока Киузела в равнината.В зоната, където морената се „свързва“ с Алпите, се достигат най‑големите височини: около 800 m надморска височина в близост до Бросо. Между Страмбинело и Балдисеро Канавезе непрекъснатостта на хълмистата верига е прекъсната от дефилето, с което потокът Киузела се отклонява на изток, насочвайки се към мястото си на вливане в река Дора Балтеа.Carta Tecnica Regionale raster 1:10.000 (vers.3.0) della Regione Piemonte 200

Челната морена представлява поредица от хълмове, които се простират между Алие и Вивероне, прекъснати между Маце и Вилареджа чрез коридора, отворен от река Дора Балтеа. Акцентът в този сектор на морената е Брик Винядома с неговите 520 m надморска височина в близост до Виалфре.

В рамките на амфитеатъра се простира обширна равнинна площ с надморска височина между 210 и 270 m, в която са разположени множество селища, сред които и Ивреа.Carta Tecnica Regionale raster 1:10.000 (vers.3.0) della Regione Piemonte – 2007 Непрекъснатостта на тази равнина се прекъсва тук-там от изолирани релефи и от някои малки хълмисти хребети, един от които съдържа Малкия моренов амфитеатър (Piccolo Anfiteatro Morenico) при Страмбино и Скарманьо. Общините в този район – Страмбино, Романо Канавезе, Мерченаско и Скарманьо са обединени в Хълмистата общност на Малкия моренов амфитеатър на Канавезе (Comunità collinare Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano). Водосборният басейн на езерото Вивероне се определя не само от външния моренов кръг на AMI, но и от по‑малките вътрешни моренови отлагания, които оформят локални затворени депресии. Общините в този район са групирани в Хълмистата общност „Около езерото“ (Unione di Comuni Comunità collinare Intorno al Lago).

Според SOIUSA (Международно унифицирано орографско подразделение на Алпийската система) релефите в рамките на Мореновия амфитеатър на Ивреа се разпределят между две големи алпийски подструктури: Дясно от река Дора Балтеа – хълмовете и мореновите форми принадлежат към Грайските Алпи, по‑специално към групата Роза дей Бианки. Ляво от река Дора Балтеа – мореновите хълмове се отнасят към Алпите на Биела, които са част от Пенинските Алпи.

Хидрография

AMI е пресичен в посока север-юг от река Дора Балтеа, която приема водите на Киузела и на други по-малки водни потоци. Част от нейния воден обем се събира в Канала на Ивреа, използван за напояване на оризищата на Верчели, след което водата преминава към басейна на Сезия. Външните склонове на хълмовете на AMI са притоци на басейните на Орко (на запад) и Елво (на изток).

Между мореновите хребети на AMI са разположени множество езера, чието възникване е пряко свързано с ледниковата история на района: Вивероне е най‑голямото езеро (трето по площ в Пиемонт). На север от Ивреа се намират Петте езера на Ивреа: Сирио, Лаго Неро, Сан Микеле, Пистоно и Кампаня. В дясната странична морена лежат езерата Аличе и Меуляно. В челната морена се разполагат езерата Кандия, както и по‑малките Мальоне и Монкривело

Най-големите от тези водоеми принадлежат към категорията на междумореновите езера, образувани в затворени депресии между мореновите кордони, натрупани при различните ледникови пулсации. Други езера имат ерозионен ледников произход – сред тях са Аличе и Петте езера на Ивреа, чиито котловини са издълбани директно от движението на ледника Балтеа.

Езеро Водна повърхност (км²) Водосборен басейн (км²)Надморска височина (м) Произход Вивероне 5,72 25,7 229 междумореново Кандия 1,35 7,5 227 междумореново Сирио 0,29 1,4 266 ледникова ерозия Бертиняно 0,09 0,6 377 междумореново Кампаня 0,1 4,1 238 ледникова ерозияЛаго Неро 0,1 1,3 299 ледникова ерозия Аличе 0,096 1,05 575 ледникова ерозия Монкривело 0,03 0,3 263 междумореново Сан Микеле 0,07 0,7 239 ледникова ерозия Пистоно 0,12 2,8 280 ледникова ерозия Меуляно 0,029 0,18 717 междумореново Мальоне 0,05 2,7 251 междумореново

Геология

Още преди възникването на модерната геология в Канавезе се разпространяват разкази за огромно езеро, заемало района на днешния AMI, макар геолозите да поставят под съмнение неговото реално съществуване. Съвременни геолози като Франческо Караро (Francesco Carraro) в проучванията си от 80-те год. на XX век отричат съществуването на един единствен езерен басейн на цялата територия на AMI, поне що се касае до периода, последвал ледниковата експанзия през Късния плейстоцен. Според легендите водите били отведени чрез тунел, изкопан близо до Маце по заповед на митичната царица‑жрица Ипа от племето саласи, за да се изпразни езерото извън мореновия кръг, който някога служел като южна дига. Следи от това предание се срещат и в хрониката De bello canepiciano на Пиетро Адзарио от XIV век, където наличието на древно голямо езеро се представя като сигурен факт.

Произходът на AMI започва да се изучава систематично през втората половина на XIX век от пиемонтски геолози. Първите класически трудове са на Луиджи Бруно (1877), Карло Марко (1892–1893) и географа Джовани Де Агостини (1894–1895). През 70‑те години на XX век изследванията се задълбочават и са обобщени в синтетичните трудове на геолога Франческо Караро.

Субстрат Скалната основа на Мореновия амфитеатър на Ивреа принадлежи към три отделни геоложки единици, разделени от linea insubrica, важен тектоничен разлом. В района на Биела и Канавезе това прекъсване се раздвоява на два почти паралелни разлома: Вътрешна канавезка линия (по‑южна) Външна канавезка линия (по‑северна)

Северно от Външната канавезка линия се намира зоната Сезия–Ланцо, изградена главно от слюдести шисти и други силно метаморфни скали. Тя включва: Момбароне (ляво от Дора Балтеа) Монте Грегорио (дясно от Дора Балтеа)

Между двете канавезки линии се разполага геоложки разнородната зона на Канавезе, където на повърхността излизат различни литологични типове. Тази зона е видима особено около Монталто Дора и Петте езера на Ивреа.

Южно от Вътрешната канавезка линия субстратът принадлежи към геоложката единица Ивреа–Вербано, известна с присъствието на базални гранулити – редки скали, произлезли от най‑дълбоките части на континенталната кора, близо до границата ѝ с мантията. Част от Ивреа е построена върху този субстрат, което ясно се вижда в района на светилището Монте Стела.

Ледникови фази

В края на Плиоцена морето, заемало тогавашния Падански басейн и достигащо навътре в долините на Аоста и Орко, постепенно се запълва с утайки, донесени от ерозията на Алпите. Това създава основата, върху която по‑късно ще се формира Мореновият амфитеатър на Ивреа.

AMI се оформя през Плейстоцена, когато понижените температури и увеличените валежи водят до натрупване на големи ледникови маси. Ледникът на Балтеа многократно изпълва дъното на днешната Вале д’Аоста, следвайки траектория, подобна на тази на река Дора Балтеа, и излиза на Канавезката равнина. В периодите на най‑силно заледяване ледниковият фронт достига районите на Калузо и Алие, разширявайки се като ветрило.

Традиционно плейстоценските заледявания са разделяни на Миндел, Рис и Вюрм, а в миналото имената на трите основни моренови кръга на AMI са били заимствани директно от тези подпериоди. Тази схема обаче се оказва недостатъчно точна за райони южно от Алпите, където локалната геоложка еволюция не съвпада напълно със северноалпийските модели. Поради това днес мореновите кръгове на AMI се подразделят според Геоложката карта на Мореновия амфитеатър на Сера, която предлага по‑прецизна локална периодизация. Период Начало на периода (преди милиони години) Моренов кръг Остаряла класификация Горен плейстоцен 0,13 Група Боленго-СтрамбиноВюрм Среден плейстоцен 0,73 Група Сера ди ИвреаРис Долен плейстоцен 1,65 Група Сан Микеле  – БоргоМиндел