Стефания (Фани) Секулис (28 декември 1868 – 26 януари 1926), с варианти на фамилията Секуликс или Секулич, известна със своя творчески псевдоним Букура Думбрава, е писателка, културна и туристическа деятелка, теософка в Румъния, родена в Австро-Унгария.
Нейното литературно творчество, главно на немски език, обхваща романтични истории за легендарните подвизи на хайдукски герои. Те ѝ носят успех както в Немскоезична Европа, така и в Румъния.
Думбрава популяризира множество каузи и участва в няколко културни проекти, но е запомнена най-вече за дейностите си за насърчаване на туризма и опазването на околната среда в Румъния. Думбрава е запален пътешественик и алпинист. Създала е някои от първите туристически клубове в страната.
През цялата си кариера Секулис насърчава включването на жените в румънското масонство. В напреднала възраст нейните есета се фокусират върху темите за спиритуалисти. Като ученичка на Джиду Кришнамурти създава румънската ложа на Теософското общество.
Секуликс умира при връщането си от Британска Индия, след като участва в Теософската конференция в Адяр.
Биография Ранни години Бъдещата писателка е родена в Братислава. Баща ѝ е с унгаро-словашкиMarinescu, p. 29 или със словашко-унгарски произход, а майка ѝ е етническа германка. Възпитана е в германската култура и затова се възприема за етническа германка.Tăslăuanu, p. 326 – 327
Думбрава прекарва най-ранното си детство, движейки се между разни части на Австро-Унгария, посещавайки Виена на 4-годишна възраст. Година по-късно семейството ѝ емигрира в Кралство Румъния като приятели на румънския крал Карол I. Баща ѝ е застрахователен изпълнителен директор, считан от някои историци за ръководител на масонската ложа zur Brüderlichkeit.
Кралското семейство скоро забеляза таланта на Букура като пианистка и в писането на немскоезична поезия, както и страстта ѝ към четене на румънска романтична литература.Marinescu, p. 29, 30 В кралския двор в Синая става довереничка като придворна дама на кралица Елизабет и през юли 1884 г. влиза във висшето общество като гостенка на кралската двойка.Marinescu, p. 29
През 1886 г. Букура Секуликс става филантропка и общественичка, основавайки Тибишоюлското общество и осигурявайки неделно училище за деца от начални класове.Marinescu, p. 29 В по-късните години се проявява като музикален критик, културен популяризатор, изследовател в Румънската академия и лектор по религиозни теми, работейки със скулптора Карол Сторк и музиколога Йон Попеску-Пазарея.Boabe de Grâu, October 1934, p. 633, 634 През 1905 г. създава, заедно с политика Винтила Брътяну, дружество „Чиндия“ за съхранение и обработка на румънския фолклор, по-специално на народни танци.Boabe de Grâu, October 1934, p. 634. See also Marinescu, p. 30 Работата им е документирана във филм от 1913 г. на Николае Барбелян, който записва 10 индивидуални национални танца, преподавани в „Чиндия“.Marinescu, p. 29 – 30
Букура следва масонските вярвания на баща си и се присъединява към оспорваното смесено масонство „Обреди на осиновяването“.
Литературен дебют Първият публикуван труд на Секулис е Der Haiduck („Хайдукът“), отпечатан през 1908 г. Същата година, преведен от Теодор Ника, книгата е отпечатана като „Хайдукул“ с 2-ро и 3-то издание през 1911 г., 4-то издание през 1914 г.Marinescu, p. 30, 35 Книгата, издадена под псевдоним, се радва на примамливостта на загадката и някои предполагат, че всъщност е литературен опит на самата кралица Елизабет.Marinescu, p. 28; Montandon, p. 350
Историческият роман Der Haiduck е описан в литературното списание Mercure de France като стенопис на „първите патриоти на Румъния“, с „напълно адекватна трезвеност“ на тона.Montandon, p. 351 – 352 Критикът Илари Ченди в Трансилвания съобщава, че е приятно изненадан както от книгата, така и от добрия прием, който тя получава в Германската империя. Според Ченди работата е забележителна с емпатичното си изобразяване на румънските селяни, с техния „чист и древен начин на живот“. Критиците са привлечени от историческите изследвания на Секулис. Предполагано е, че е заимствала от семеен ръкопис на хайдутина Янку Джану и затова е подозирана в плагиатство.Marinescu, p. 31 Творбата е критикувана и за разпространяване на негативния мит за Никола Абраш (или „Иабраш“), главен съюзник на Джиану, като предател на хайдушката група.S. Iancovici, „Iancu Jianu și Nikola Abraš“, in Studii. Revistă de Istorie, Nr. 4/1967, p. 683
Der Haiduck изляза 2-ри път през 1912 г., с предговор от Елизабет (с псевдоним Кармен Силва).Marinescu, p. 34, 35 Същата година Думбрава завършва „историята на Влашкото въстание“ от 1821 г. като Der Pandur („Пандурът“). Повествователният център се фокусира върху фолклорния герой Тудор Владимиреску, изобразен като олицетворение на националното пробуждане, но и като безмилостен командир и лош политик.Tăslăuanu, p. 326
Der Pandur е продължение на Der Haiduck. Последната част от тази трилогия, фокусирана върху влашката революция от 1848 г., е изгорена случайно, преди да може да бъде публикувана.Marinescu, p. 30 Думбрава така и не започва да работи отново по нея, но до 1918 г. замисля друг роман, наречен „Книга на Сибила“.
Турист и филантроп През тези десетилетия приятелството между Думбрава и кралица Елисавета е съсредоточено върху техния споделен интерес за туризъм през Южните Карпати, до и от Синая. За Думбрава пътуването вече е седмично забавление. Мнозина се възхищават на физически непривлекателната и късогледа Думбрава заради радостния дух и авантюризма ѝ.Boabe de Grâu, October 1934, p. 632 – 633, 634 – 635
С откриването на тази страст Секуликс насочва вниманието си към пътеписната литература.
До 1914 г. Букура Секуликс помага на благотворителните организации на кралица Елизабет. Освен това е член на Дамския комитет в Поликлиниката „Кралица Елисавета“ в Букурещ и съуправителка на Кариерното училище.Tout-Bucarest. Almanach du high life de l'Indépendance Roumaine, Independența, Bucharest, 1914, p. 151 – 152 С няколко писателки основава асоциацията Româncele Cercetașe,
Скоро след това Карол I почива, оставяйки Елизабет вдовица. Съобщава се, че Думбрава успява да съживи интереса на приятелката си към туризъм и литература дори след това.Boabe de Grâu, October 1934, p. 633 Заедно с кралицата започват работа по книгата за медитация Cartea Îngerilor („Книга на ангелите“), която така и не е завършена.Georgescu, p. 295 – 296
Букура произнася погребало слово за кралица Елизабет при нейната смърт през ноември 1916 г.
Cartea munților и Турингклуб Секуликс възобновява дейността си след Първата световна война. Докато през 1919 и 1925 г. излизат нови издания на Haiducul, Думбрава издава и най-продаваните си нови есета: Cartea munților („Книгата на планините“) и Ceasuri sfinte („Светите часове“).Marinescu, p. 30, 35 Първите ѝ произведения, написани направо на румънски език, затвърждават репутацията ѝ сред консерватори и монархисти. Според М. Драгомиреску „Cartea munților е шедьовър на румънското вдъхновение и език... В нея има толкова много любов към природата, толкова близост с благочестивите красоти на планините..., че това е, без съмнение, едно от най-добрите произведения в нашата литература."Dragomirescu, p. 43 – 44
Новите съчинения смесват културната дейност, социалните идеали и съзерцанието на естествената красота. Cartea munților по този начин се откроява за насърчаване на опазването на околната среда с увещания като: „Изискване за всеки и всички, правото на почивка в лоното на природата, правото на слънчева светлина, на чист въздух, на зелена гора, на трепетите на желанието да се изкачиш по планини“.Marinescu, p. 27 Тя приветства влиянието на западните спиритуалисти, цитирайки в дълбочина възгледите на Емануел Сведборг за пречистената и пречистваща енергия на планините, заключавайки: „Откриването на алпийската красота е победа на душата над материята“.
Активизмът на Секулис води до създаване на съвременни национални туристически асоциации: през 1921 г. Hanul Drumeților (Пътнически хан), последван през 1925 г. от Румънския турингклуб.Marinescu, p. 33 Тя кооптира други местни пешеходни туристи: лекаря Нестор Урехия (споменат в писанията ѝ като „Голямата мечка“„Cronica“, in Boabe de Grâu, March 1931, p. 175), географа Михай Харет и писателя Еманоил Букуца от списание Boabe de Grâu. Според Букуца тя ръководи „школа“ по пешеходен туризъм, който е по-малко дързък и по-достъпен от алпинизма, насърчаван от нейните колеги мъже.„Revista Revistelor. România. Revista Oficiului Național de Turism“, in Revista Fundațiilor Regale, Nr. 8/1937, p. 479 – 480
В разцвета си Турингклубът има 4000 членове, групирани в 12 регионални подсекции, публикувайки специализирани топографски карти, маркирайки туристически пътеки и активно опазвайки околната среда. Marinescu, p. 33
Въпреки напредналата си възраст Секулис възобновява активния си начин на живот. През 1923 г. е в Швейцария, където изкачва Матерхорн, връщайки се през 1925 г.Boabe de Grâu, October 1934, p. 635; Marinescu, p. 33 Отново в Румъния, Секулис установява регионален стандарт за скално катерене при жените, след като достига връх Ому.Marinescu, p. 33 По-късно се установява в село Поарта (община Бран, окръг Брашов, където възнамерява да създаде собствен хостел.Marinescu, p. 28
Теософия и последни години През последната част от живота си Секулис е запалена участничка в модерното духовно движение теософия, съсредоточено върху учението на Елена Блаватска. Според Букуца това е естествена крачка от нейната любов към пътуването до нейната вяра във вечен преход или прераждане.Marinescu, p. 27 Писателката основава в Румъния първия теософски кръг Фратия („Братство“). Разположен в нейната къща в кв. Доробанци на Сектор 1 (Букурещ), първоначално кръгът е в състава на Теософското общество във Франция, но скоро се отделя като самостоятелен клон на Обществото и създава собствена регионална мрежа.
Нейният кръг запознава румънците със съчиненията на Джиду Кришнамурти, с колекцията от 1924 г. La picioarele învățătorului („По краката на учителя“), преведена от самата Секулис.Marinescu, p. 33
В резултат от нейното теософско преобразуване Секуликс е очарована от концепциите на индийската философия и мечтае да пътува до Британска Индия.Marinescu, p. 34 Получава своя шанс в края на 1925 г., когато е поканена на конференцията на Теософското общество в Адяр.
След като се заразява с малария, Секуликс се разболява сериозно на път за вкъщи. Корабът, на който се прибира, я остави в Порт Саид, Египет, където бързо е транспортирана до болница.Marinescu, p. 34 Здравословното ѝ състояние се влошава и тя почива на 26 януари с.г. Според легенда тя се е надявала да види Карпатите, вярвайки, че само те могат да я излекуват. Тялото ѝ е кремирано и пепелта ѝ е транспортирана обратно в Румъния във ваза от Египет.
Завещания Последната ѝ книга, групираща всичките ѝ писма, излиза през 1927 г. като Pe drumurile Indiei. Cele din urmă pagini („По пътищата на Индия. Най-последните страници“). Освен това през 1928 г. Der Haiduck вдъхновява румънски филм с режисьор Хория Игиросану. Част от имението на Секуликс е предадено на Румънския институт за социални изследвания.
Кръг „Приятели на Букура Думбрава“ периодично се събира в памет за нейната смърт и през 1934 г. публикува книгата Când trec anii („Като минават години“).Boabe de Grâu, October 1934, p. 632
Книгите ѝ преминават през няколко препечатки преди, по време и след Втората световна война.Marinescu, p. 30, 35 – 36 През 1942 г. Der Haiduck е използван като основа за игралния филм Iancu Jianul.Marinescu, p. 30