Дринополската, Погонианска и Коницка епархия (, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανῆς και Κονίτσης) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в Делвинаки, Южен Епир. Начело на епархията от 1995 година е митрополит Андрей.

История Тази епархия е една от осемте епархии на Стария Епир, които изчезват преди V век. Центърът ѝ е в Дринупол (Δρυνούπολις), античен и средновековен град, срещан и като Дриинупол (Δρυϊνούπολις), Адрианопол (Ἀδριανούπολις) и Андрианопол (Ανδριανούπολις). Разположен е бил на мястото на днешния албански град Дропул. Градът е построен в началото на II век от император Адриан и укрепен в средата на VI век от император Юстиниан I. Християнството идва в областта от Никопол и със сигурност преди средата на V век в Адрианопол има епархия, тъй като епископ Евтихий Адрианополски (Ἀδριανουπόλεως Εὐτύχιος) е участник на Четвъртия вселенски събор н 451 година. Градът е споменат в средата на VI век като един от дванадесетте града на Епир в „Синекдем“ на Хиерокъл.

След разрушаването на града от готите на Тотила, седалището на епархията се мести в укрепеното градче Епископи (Пешкъпи е Сипърме) (558 - 1185). След разгрома на епископи от кръстоносците, се мести в Гардики и Цепенския манастир (Μονής Τσέπου) (1185 - 1318 или 1395). От 1318 година до 1924 година катедрата е в Аргирокастро.

Епархията първоначално е подчинена на Никополската митрополия до унищожаването на едноименния град от българите, а след това на Навпактската до 1020 година, когато е подчинена на Охридската архиепископия. От 1285 до 1835 година е епископия, подчинена на Янинската митрополия.

Спомената е в тактиконите на Лъв VI Философ (866 – 912), Константин VII Багренородни (913 - 959), Йоан I Цимиски (969 - 976), като подчинена на Навпактската митрополия и във Втората грамота на Василий II Българоубиец (976 - 1025) на Охридската архиепископия. В началото на X век Парижкият кодекс 1555Α споменав Адрианополската епископия като първа от шестте епископии на Никополската митрополия в Стария Епир.

Между 1813 и 1821 година и отново от юли 1831 година е обединена с Химарската и Делвинската епархия в Дринополска, Делвинска и Химарска епископия (Επισκοπή Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας) и е под №№ 63 в списъка на Вселенската патриаршия. Делвинската кондика приписва това обединение на трите епископии на благоволението на янинския митрополит и на Али паша Янински към епископ Гавриил Дринополски, но то вероятно се дължи на икономическия упадък на Химара и Делвино и на постепенното намаляване на християнското население след засилването на ислямизацията в XVI век. Икономическата катастрофа на Химарската епископия е спомената в писмо на патрирах Дионисий III Константинополски от 1664 година. Това е и причината изтъкната в патриаршеския томос за обединението: „Епископията (Химарска), далеч от Янина и прекалено покварена и слаба... не може да се издържа и да се грижи за архиерея си.“ Самата Дринополска епископия е в тежка икономическа криза от началото на XVII до средата на XVIII век и много от архиереите ѝ не могат да си плащат дълговете към Патриаршията.

В 1835 година Дринополската, Делвинска и Химарска епископия е повишена в Дринополската, Делвинска и Химарска митрополия (Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας) и предстоятелят ѝ получава и титлата „ипертим и екзарх на цяла Хаония“ (υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Χαονίας). Митрополията е под № 64 в списъка на Вселенската патриаршия.

След създаването на Албания в резултат на Балканските войни в 1913 година, Аргирокастренско е предадено на новата държава. На 17 февруари 1914 година прогръцки сили обявяват Автономната република Северен Епир. Двамата гръцки митрополити Спиридон Веленски и Коницки и Василий Дринополски участват в управлението на самопровъзгласената държава и после подкрепят установилата се през октомври 1914 година гръцка администрация. През октомври 1916 година новата италианска администрация подкрепя албанските сили и изгонва митрополит Василий Дринополски. Василий се установява в Делвинаки, на гръцка територия и оттам управлява остатъка от епархията си. В Аргирокастренско в църквите и училищата е въведен албанският език. Дринуполския църковен окръг в 1923 година, когато е прокарана новата албано-гръцка граница, е ограничен до няколко села от Погони, а основната част влиза в създадената в Албания в 1937 година Аргирокастренска епископия.

През ноември 1924 година, след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война, Вселенската патриаршия създава с Акт № 4427 от 8 ноември 1924 година нови митрополии за архиереите избягали от Мала Азия и Тракия. Така в Епир са създадени митрополиите 1. Мецовска, 2. Филиатеска и 3. Дринуполска и Погонианска. Последната, с катедра в Делвинаки, включва областта Погони, която до голяма степен съвпада с границите на разпуснатата в 1863 година Погонианска архиепископия. Митрополит става Василий Дринополски, изгонен от италианците в 1916 година. Към титлата му се добавя „ипертим и екзарх на цял Северен Епир“ (ὑπέρτιμος καί ἔξαρχος πάσης Βορείου Ἠπείρου).

В 1928 година Дринополската и Погонианска и Веленската и Коницката митрополия заедно с всички епархии на така наречените Нови земи са предадени от Вселенската патриаршия под управлението на Църквата на Гърция, макар формално вселенският патриарх да запазва правата си върху тях.

На 10 март 1936 година с Акт № 961/1070 Светият синод на Църквата на Гърция присъединява Веленската и Коницка митрополия (Βελλᾶς καί Κονίτσης) към Дринополската и Погонианска митрополия (Δρυϊνουπόλεως καί Πωγωνιανῆς) и създава Дринополската, Погонианска и Коницка епархия и титлата Веленска (Βελλᾶς) е загубена. Веленският манастир и 42 околни села, административно подчинени на Янина, минават към Янинската митрополия.

Епископи

Дринополски епископи (Δρυϊνουπόλεως) + Име Име Години Забележка Години Макарий Μακάριος ~1565 Доситей Δοσίθεος 1760 – 1799 Гавриил Сифносец Γαβριήλ ο Σίφνιος 1799 – 1813

Дринополски, Делвински и Химарски епископи (Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας) + Име Име Години Забележка Години Гавриил Сифносец Γαβριήλ ο Σίφνιος 1821 – 1827 Йоаким Кокодис Ιωακείμ Κοκκώδης 1827 – юли 1835 в янински м. 1802 - 1878

Дринополски, Делвински и Химарски митрополити (Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας) + Име Име Години Забележка Години Паисий Византийски Παΐσιος ο Βυζάντιος юли 1835 - 16 септември 1835 † не успява да заеме катедрата ? - 1835 Неофит Кекезис Νεόφυτος Κεκέζης ноември 1835 – 1841 уволнен, по-късно корчански м. ? - 1874 Никодим Акрис Νικόδημος Άκρης ноември 1841 - януари 1848 от чорленски е., уволнен ? - 1857 Пантелеймон Παντελεήμων 17 януари 1848 - септември 1867 от клавдиуполски е., уволнен ? - 1875 Матей Петридис Ματθαίος Πετρίδης 17 септември 1867 – 2 октомври 1876 в пелагонийски м. 1830 - 1901 Антим Гедзис Άνθιμος Γκέτζης 7 октомври 1876 – април 1880 от дебърски и велешки м., в дебърски и велешки м. ? - 1904 Климент Фолан Κλήμης Φολάν април 1880 – 14 март 1888 от стагийски е., в гревенски ? - 1896 Козма Евморфопулос Κοσμάς Ευμορφόπουλος 19 юни 1888 – 14 април 1892 в берски м. 1860 - 1901 Константий Матулопулос Κωνστάντιος Ματουλόπουλος 30 април 1892 – 31 май 1894 от сервийски м., в сервийски м. 1841 - 1910 Григорий Продрому Γρηγόριος Προδρόμου 4 юни 1894 – 22 май 1899 от сервийски м., уволнен 1841 - 1926 Лука Петридис Λουκάς Πετρίδης 22 май 1899 – 27 август 1909 от еноски м., в берски м. 1850 - 1912 Василий Папахристу Βασίλειος Παπαχρήστου 27 август 1909 – 8 ноември 1924 от белградски м. 1858 - 1936

Дринополски и погониански митрополити (Δρυϊνουπόλεως και Πωγωνιανής) + Име Име Години Забележка Години Василий Папахристу Βασίλειος Παπαχρήστου 8 ноември 1924 – 26 февруари 1936 † 1858 - 1936

Дринополски, погониански и концки митрополити (Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανής και Κονίτσης) + Име Име Години Забележка Години Йоан Василикос Ιωάννης Βασιλικός 27 февруари 1936 — 15 март 1939 от веленски и коницки м., уволнен ? - 1941 Димитрий Евтимиу Δημήτριος Ευθυμίου 29 февруари 1940 — 18 април 1956 от левкадски м., в янински м. 1882 - 1958 Христофор Хадзис Χριστοφόρος Χατζής 18 април 1956 — 11 януари 1967 от кариуполски т. е., подал оставка 1883 - 1973 Севастиан Икономидис Σεβαστιανός Οικονομίδης 11 юни 1967 – 12 декември 1994 † 1922 - 1994 Андрей Трембелас Ἀνδρέας Τρεμπέλας 28 януари 1995 – 1939 -

Енории

Митрополитски църкви + Име Име Старо име Църква Църква Година Делвинаки Δελβινάκι „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου 1830 година Коница Κόνιτσα „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου 1842 година

Енорийски църкви в Коницко + Име Име Старо име Църква Църква Година Коница Κόνιτσα „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου 1842 година „Св. св. Константин и Елена“ Ἁγίου Κωνσταντίνου και Ελένης 1954 година Агия Варвара Ἁγία Βαρβάρα Плавали „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Агия Параскеви Ἁγία Παρασκευή Керасово „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου XIX век Аетомилица Αετομηλίτσα Денско „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Аетопетра Αετόπετρα Саново „Свети Атанасий“ Ἁγίου Ἀθανασίου Айдонохори Αηδονοχώρι Останица „Свети Апостоли“ Αγίων Αποστόλων Амарандос Ἀμάραντος Исворос „Свети Георги“ Ἁγίου Γεωργίου 1889 година Армата Άρματα Арматово „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Асимохори Ασημοχώρι Лискаци „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου 1877 година Вурбяни Βούρμπιανη „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου XVI век Ганадио Γανναδιό „Свети Архангели“ Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν Горгопотамос Γοργοπόταμος Турново „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Дистрато Δίστρατο Бряза „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Дросопиги Δροσοπηγή Канцико „Света Параскева“ Ἁγίας Παρασκευῆς Елевтеро Ελεύθερο Грисбани „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Ексохи Εξοχή Зелиста „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Илиорахи Ηλιορράχη Куцуфляни „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Кавасила Καβάσιλα „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Калитеа Καλλιθέα Горица „Свети Георги“ Ἁγίου Γεωργίου Каловриси Καλόβρυση Приовицика „Света Троица“ Ἁγίας Τριάδος Кастаняни Καστάνιανη „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου 1928 Кефалохори Λαγκάδα Лупсико „Свети Архангели“ Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν 1929 година Клидония Κλειδωνιά Литонявиста „Свети Павел“ Ἁγίου Παύλου Лангада Λαγκάδα Блисдяни „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Мази Μάζι „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Мелисопетра Μελισσόπετρα „Свети Георги“ Ἁγίου Γεωργίου Молиста Μόλιστα Месария „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου 1878 година Моливдоскепастос Μολυβδοσκέπαστος Депалица „Свети Апостоли“ Αγίων Αποστόλων 1537 година Монастири Μοναστήρι Боцифари „Свети Атанасий“ Ἁγίου Ἀθανασίου Никанорас Νικάνορας Кортиниста „Света Марина“ Ἁγίας Μαρίνας Оксия Οξυά Селци „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Падес Πάδες „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Палеосели Παλαιοσέλλι „Света Параскева“ Ἁγίας Παρασκευῆς 1864 година Пиги Πηγή Пеклари „Свети Георги“ Ἁγίου Γεωργίου 1819 година Пиксария Πυξαριά Белтуки „Света Параскева“ Ἁγίας Παρασκευῆς Пиргос Πύργος Старичани „Свети Георги“ Ἁγίου Γεωργίου Пирсояни Πυρσόγιαννη „Свети Георги“ Ἁγίου Γεωργίου Плая Πλαγιά Зерма „Свети Димитър“ Ἁγίου Δημητρίου Пликати Πληκάτι „Успение Богородично“ Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου Пурния Πουρνιά Старичани „Свети Архангели“ Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν Трапеза Τράπεζα Враниста „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Фурка Φούρκα „Свети Николай“ Ἁγίου Νικολάου Хионадес Χιονάδες „Свети Атанасий“ Ἁγίου Ἀθανασίου 1866

Енорийски църкви в Погони