Надежда Чернова е съветска казахска поетеса, журналистка, литературна критичка и преводачка.
Биография и творчество Надежда Михайловна Чернова е роден на 15 януари 1947 г. в Баянаул, Павлодарска област, Казахска ССР, СССР. Фамилията ѝ се е преселила от Украйна в Казахстан по време на Сталипинската аграрна реформа за оземляване на селяните. Прекарва детството си в Семипалатинск. Насочва се към поезията под влияние на баща си, който е почитател на Александър Пушкин. Започва да съчинява стихове на 10-годишна възраст, а на 15-годишна възраст стихотворението ѝ „Слънцето“ е публикувано във вестниците „Ленинска Смена“ и „Казахстанская правда“.
Завършва Факултета по журналистика на Казахския държавен университет. След дипломирането си работи на различни позиции в Семипалатинската комисия по радио и телевизия, и като редактор на издателство „Жалин“ и в републиканския младежки вестник „Ленинская Смена“. После, продължение на 25 години до 2006 г., работи и ръководи отдела за проза на списание „Просто́р“. В него активно допринася за откриването на нови имена в казахската литература. Там се запознава с известни личности в областта на литературата: писателите Морис Симашко, Виктор Василиев, Анатолий Ким, поета Илияс Есенберлин, изкуствоведа Михаил Пак, и др. Заедно с работа си започва да пише поезия.
Първият ѝ сборник с поезия „Возраст августа“ е публикуван през 1978 г. Той е нейна своеобразна декларация за любов към родината, към Иртиш, към степта с нейната особена красота, с детството прекарано в планината Баянаул, с дъха на живота, радостта от срещите и приятните спомени.
Вдъхновена от успеха, тя търси изразителни средства, за да предаде мислите и настроението си на читателя. В следващите години излизат сборниците „Цветущий саксаул“, „Скалы Баянаула“, „Помню“, а през 1996 г. и колекцията от стихотворения и проза „На два голоса“ посветен на руския поет Олег Постников.
Темата за историята и паметта е една от основните теми в творчеството ѝ. Тя включва мотиви от народни приказки, стари песни, и легенди. Цикълът „Джейранья степь“ включен в сборника „Помню“ от 1982 г. изцяло е базиран на исторически фолклорен материал. Стиховете ѝ има живоутвърждаваща нотка, оптимизъм – от очарованието на боровете, от вкусът на узряващите пъпеши, от слънчевата топла вода. Успява да намери много източници на красиви моменти и човешки радости.
Стиховете ѝ са преведени на много езици по света. Тя прави преводи главно от казахски, български, френски и други езици.
Член е на Съюза на писателите на Казахстан. За 15-годишнината от независимостта на републиката е удостоена с орден „Курмет“.
Произведения Сборници поезия Возраст августа (1978) Цветущий саксаул (1979) Скалы Баянаула (1979) Помню (1982) Кочевница-жизнь (1986) Бродячие сюжеты (1988) Только о любви () На два голоса (1996) Солнцеворот (2002) – ретроспективен сборник Огнецвет (2004) Картины Бытия (2009)
Проза Я знаю – мир нежен и вечен... () – за казахстанския поет Алексей Брусиловски Небесный дом (2006) Мороз-трава (2009) Кудыкины горы (2016)
Повести Великие скитания ()
Източници
Биография и библиография в Павлодарската областна универсална научна библиотека Биография в „Объектив Восток“ Биография в Източно Казахстанска регионална универсална библиотека Биография и библиография в „ҚазАқпарат“
Външни препратки „Кудыкины горы“ – цикъл с разкази на Надежда Чернова, в списание „Простор“ „Мороз-трава“ – цикъл с разкази на Надежда Чернова, в списание „Простор“
Категория:Казахстански поети Категория:Казахстански журналисти Категория:Казахстански преводачи