Бялата мура, още молика или морика (), е вид в рода Бор (). Балкански ендемит.
Описание
В България бялата мура достига височина 35 m и диаметър около 50 – 60 cm. Короната е тяснопирамидална, с къси, слабо възходящи клони, разположени в прешлени. До около 40 – 50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, а след това се напуква плочковидно.
Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, събрани по 5 в снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са жълтеникави макро спорофити и се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите – жълтокафяви, цилиндрични по форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Бялата мура има ядрова дървесина, с плътност 430 kg/m³.
Разпространение Открита е от Аугуст Гризебах през 1839 година в Пелистер. По-късно този вид е намерен и от Виктор Янка в Пирин, в Рила и на други места.
Ендемит на Балканския полуостров. В България се среща в горите на Рила, Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Славянка и Витоша, при надморска височина от 1400 до 2100 m.
Бялата мура е често срещана в паркове и големи градини и не се разпространява бързо на големи площи. Това растение може да издържи на -45 °C, както и при излагане на силен вятър.
Природозащитен статут Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt)
Други На бялата мура е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Бележки
Външни препратки Pinus peuce – снимки Снимки на Бяла Мура от България База данни за Голосеменни – Бяла Мура
Категория:Бор Категория:Дървесни видове Категория:Флора на България Категория:Флора на Европа