Черноморец е град в Югоизточна България. Градът получава името Черноморец през 1951г. Той се намира в община Созопол, област Бургас.
География
Черноморец се намира на 25 км на югоизток от областния център гр. Бургас, на южния бряг на Бургаския залив. Разположен е в своеобразна падина край брега. Заливът Свети Никола е дал името си на селището, тъй като до 1951 г. Черноморец се нарича Свети Никола. По идеологически съображения името е сменено, но след политическите промени в края на 1980-те години не е възстановено. На изток от Черноморец са общинския център Созопол и остров Свети Иван. В близост се намира заливът Вромос. Климат Черноморец се отличава с мек и влажен климат, мека зима, късна пролет и приятно топло лято. Слънчевото греене в годината е 2100 – 2200 часа, летните температури на водата са 20 – 26 C, а на въздуха достигат до 32 C. Флора и фауна
Растителността във и около Черноморец е характерна за южното черноморско крайбрежие. В близост са странджански гори от предимно дъб и габъри по-рядко от ясен, бряст, клен и сребриста липа. Срещат се и множество храсти – дрян, глог, трънка, шипка и много видове декоративни растения. До края на миналия век в горите са се развъждали вълци, чакали и лисици. Голямо е разнообразието от птици: орел лешояд, египетски орел, сокол, ястреб и още някои по-дребни грабливи птици. В низината има яребици, бекаси, полски чучулиги, а от пойните птици – косове, славеи и синигери. През района на Черноморец минава Via Pontica, известен още като Пътят на птиците.
Защитени територии В района на Черноморец има една защитена местност – „Нос Червенка“ (2 ха) – обявена през 1973 г. с цел запазване скални образувания и опазване естествените местообитания на защитени и редки видове.www.sozopol.bg
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 2059Българи 1851Турци 19Цигани 16Други 28Не се самоопределят 5 Неотговорили 140
Икономика
Основният крайбрежен път, обслужваща главно туристическият поток в общината и селата от източната ѝ част е второкласният II – 99 (Бургас – Черноморец – Созопол – Приморско – Царево – Малко Търново).
Туризмът е основен за икономическото развитие на града. Има местен музей, храм „Свети Никола“, прилежащите параклиси и реставрираната ранновизантийска крепост Акра. Градът предлага и морски познавателни пътувания до островите Света Анастасия и Свети Иван. В непосредствена близост до града са двата къмпинга „Градина“ и „Черноморец“. История
Археологическите проучвания на територията на съвременния град Черноморец доказват, че най-ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късния неолит. Свидетелство за са локализираните в района праисторически селища в местностите „Аклади Чеири“ и „Гармица“. През 2008 – 2009 г. са проведени теренни археологически проучвания в м. „Аклади“, разположена на западния бряг на Созополския залив. От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на неолита, халколита и раннобронзовата епоха. Открити са множество керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда и статуетки. Според сведенията на древногръцкия историк Херодот през ранножелязната епоха (края на II хил. пр. Хр. – началото на I хил. пр. Хр.) Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмиади, които били известни като много опитни рудари, заемащи полетата на Медни рид, обграждащ залива от нос Атия на север до Маслен нос на юг. Друга късноантична крепост е изградена на нос „Хрисосотира" с цел защита на Созополския залив, осигурявала сигурността на пристанището. Селището просъществувало до първата половина на VII век, когато вследствие на варварски нашествия е опожарено.
За историята на град Черноморец през Средновековието липсват все още достатъчно ясни данни. Според мнението на някои изследователи средновековното селище „Свети Никола" е основано през XII в. на полуостров Хрисосотира (в превод „Христос Златен Спасител“ или по-точно „Спасител на златото“) около манастира „Свети Николай Чудотворец“. Сведения за селището и манастира се съдържат в златопечатната грамота на Йоан VIII Палеолог от август 1437 г., в която се споменава, че императорът дарява на манастира „Свети Йоан Кръстител" земите на манастира „Свети Николай Чудотворец“. През 1626 г. селището и разположеният близо до него манастир са опожарени от върлуващите през този период по целият Бургаски залив запорожки казаци (пирати). Като голямо селище с пристанище село Свети Никола е отбелязано в план на Бургаския залив от 1830 г., изготвен от холандския морски офицер на руска служба Едуард Тетбу дьо Марини. В своето пътуване из района писателят Антон Страшимиров пише: „Село Свети Никола е чисто българско село докато Созопол е една от крепостите на гърцизма по нашето крайбрежие, която е погълнала до днес не по-малко българи отколкото биха били взети в купом всички гръцки поколения живели тук преди идването на българите на полуострова“. До Освобождението с. Свети Никола принадлежало към Созополската кааза и е част от владенията на Сюлейман бей.
След Освобождението на България с. Свети Никола се числяло към село Мехмечкьой (дн. с.Росен) до 1892, а от 1892 г. до 1896 г. – към Созополската община. През 1896 г. селото се обособило като самостоятелна община. От 1936 г. до 1939 г. отново било като самостоятелна община, а от 1939 г. наново било отделено като самостоятелна община. В същата година била пусната първата пътническа лодка, която поддържала редовен рейс Бургас – Созопол. След административното деление на страната през 1957 г. Черноморец става централна община, която включва съседните села Росен, Равна гора и Равадиново.
Християнството прониква в земите на Южното Черноморие още в самото си зараждане. Едни от първите християнски общини са създадени в Деултум (дн. с. Дебелт) и Аполония (дн. Созопол) в средата на II в. сл. Хр. Оскъдни данни за съществуването на християнството за периода II – IV в. дават многобройните светилища на християнски мъченици – мартириуми, които се използват за поклонение пред светите мощи. След приемането на християнството за официална и единстевна религия в Източната Римска империя със столица Константинопол започва изграждането на самостоятелни епископски центрове в големите градове по Южното Черноморие. Созополската епископия и митрополия се смятат за най-старите и най-дълго просъществували институции, както в България, така и в Европа. Созополската епископия е включена в Адрианополската архиепископия, в провинция Хемимонт, диоцез Тракия. При археологически разкопки е открит в югозападната част на полуострова манастирски кладенец. Сведения за предполагаемия манастир се съдържат в препис на гръцки документ, открит в личния архив на созополския гражданин Яни Хрисопулос, в който се споменава, че манастирът св. Йоан Предтеча и някои други негови поделения („метоси“) в това число и манастирът „Хрисосотира“, през 1626 г. бил запален и изгорен до основи. Останки от църкви и параклиси на територията на съвременния град за периода XVI – XIX в. са намирани в местностите „Димитриюрт“, „Вънкашната чешма“, „Хуння“, с. Ченгене скеле и с. Отманлий.
Археология Първите археологически проучвания в района на град Черноморец са проведени в м. „Аклади Чеири“ през 2008 – 2010 г. от екип на НАИМ с институт към БАН с ръководител ас.д-р Петър Лещаков. При археологическите проучвания е разкрито енеолитно праисторическо селище, което е било разположено на площ от 10 дка земя с голям култов център с дълъг период на съществуване от края на неолита (5400 -5200 г. пр. Хр.) до халколита, култови ями и гробове от раннобронзовата епоха (началото на III хил. пр. Хр.). Резултатите от археологическите проучвания са публикувани в списание „Българска археология“ 2009 г. и Каталог към изложба, София 2010 г. През 2012 г. в рамките на правителствена програма „Виа Понтика“ са проведени спасителни археологически проучвания на ранновизантийска крепост при нос Акра, разположена северозападно от гр. Черноморец. Археологическите разкопки са осъществени от екип на НИМ под ръководството на доц. д-р Иван Христов с консултант доц.д-р Людмил Вагалински (НАИМ при БАН). Същата година през септември месец са проведени и подводни археологически проучвания в западната акватория на нос Акра, в залива Вромос, където е локализирано антично тържище (емпорион) с пристанище, част от територията на древногръцкия полис Аполония Понтика. Обобщаващите резултати от вторите археологически проучвания са поместени в първите фундаментални научни публикации, свързани с историята на град Черноморец – „Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Никола при град Черноморец“, том 1, „Акра между Анхиало и Созопол“ и „Подводни археологически проучвания в залива Вромос, акваторията на град Черноморец – Емпорион в хората на Аполония Понтика“, том 1. През 2014 – 2015 г. разкопките в землището на град Черноморец продължават при полуостров Хрисосотира, където се разкрити археологически структури и находки от късноантична крепост. Настоящите резултати са поместени в поредната книга със заглавие „Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец“. През 2014 – 2015 г. при преустрояването и модернизирането на пристанището на Централния плаж в града са проведени подводни археологически проучвания, проведени от екип на Центъра по подводна археология със седалище в град Созопол с ръководител д-р Драгомир Гърбов. При проведените археологически проучвания е локализиран корабокруширал италиански тежкотоварен дървен кораб тип „бриг", построен през втората четвърт на XIX в. в италианската фабрика Stabilimento Tecnico Triestino, създадена през 1837 г. в гр. Триест, Италия. Според мнението на археолозите корабът е разбит в скалите, вследствие на щорм по време на Руско – турската война през 1877 -1878 г.Статия, Драгомир Гърбов – морски археолог: корабокрушението от Черноморец влиза в музейна сбирка . Посетен на 13 май 2016 г.
Забележителности Музей „Свети Никола“