Юлий Маркович Даниел () с псевдоним Николай Аржак е съветски прозаик и поет, преводач, дисидент и политически затворник.

Биография Ранен живот Роден е на 15 ноември 1925 г. в семейството на еврейския писател и драматург Марк Даниел. Майка му е библиотечна служителка. Учи в Москва, а през евакуацията – в Сталинградска област. След завършването на 10-и клас е призован в армията през февруари 1943 г. От есента на 1943 до август 1944 г. е на фронта като телефонист в телефонно-кабелна рота. След тежко раняване е демобилизиран. Получава ордени и медали: „За храброст“, „Отечествена война“ I степен и др. Красноармеец Даниэль Юлий Маркович 1925 – 1988

През 1946 г. постъпва във филологическия факултет на Харковския университет, а по-късно се премества в Москва и завършва филологическия факултет на Московския регионален педагогически институт. Работи като учител по руски език и литература в Калужка област и в московско училище до 1955 г. Същевременно превежда на руски поезия на народите на СССР. От 1955 г. е професионален поет-преводач.

От 1958 г. издава романи и разкази в чужбина под псевдонима Николай Аржак.

Арест и затвор През 1965 г. е арестуван заедно с Андрей Синявски (процесът Синявски – Даниел) по обвинение в антисъветска дейност. И двамата не се признават за виновни и защитават правото си на свобода на изразяване – въпреки съзнанието, че ще бъдат вкарани в затвор за дълги години. В последната си дума Даниел казва: „... Вярвам, че всички членове на обществото са отговорни за това, което се случва, всеки поотделно и всички заедно“; схващането му за лична отговорност е в рязък контраст с наложената колективност. Счита се, че случаят Синявски – Даниел има необратими последици, бележи края на хрушчовското размразяване и от него започва дисидентското движение в Русия.Coleman, Fred. The decline and fall of Soviet empire: forty years that shook the world, from Stalin to Yeltsin. St. Martin's Griffin, 1997. p. 95. ISBN 978-0-312-16816-2.Вайль, П., Ал. Генис. 60-е. Мир советского человека, Москва, 1998, с. 179, 344. (Цитирано у Христова, Наталия. Специфика на българското „дисидентство“, Пловдив, Летера, 2005, с. 46). Започва гласно изразяване на несъгласия с политиката на управляващия елит вместо дотогавашното мълчаливото неучастие, неподдържане на официалната идеологическа доктрина, което дотогава се приемало като норма на благоприличие. В Русия се организират акции в тяхна подкрепа, например на 5 декември 1965 г. е проведен голям митинг в Москва, пишат се писма – знак за ново състояние на обществото, макар и в лицето на малцина. По-късно Даниел споделя, че ако са знаели за този голям резонанс, това би било безценна морална подкрепа за тях.

През февруари 1966 г. са осъдени: Синявски на 7, а Даниел на 5 години.Процесс Синявского и Даниэля, или Как начиналась брежневская эпоха Излежава ги изцяло, в затвори и лагери. През 1967 г. Андрей Сахаров се обръща с призив директно към Юрий Андропов, но въпреки отговора, че и Даниел, и Синявски ще бъдат освободени при обща амнистия за 50-годишнината от Октомврийската революция, това не става за политическите затворници.Sakharov, Andrei (1990). Memoirs. London: Hutchinson. pp. 276 – 277. ISBN 978-0091746360. И в затвора Юлий Даниел не съжалява за постъпките си и не се отмята от принципите си. „Предположението, че моите литературни и други възгледи могат да бъдат опровергани по този начин, – казва той – е унизително. Наистина, понякога имам желание сериозно да говоря с някой умен човек, който е на противоположни позиции, само че наистина умен. Трябва да има такива! Но засега не съм ги срещал. В затвора Даниел пише поезия, чете я на своите близки, които три пъти годишно имат право да го посещават: те научават стиховете наизуст и впоследствие ги записват.

След освобождаването му през 1970 г. е въдворен в Калуга (две години), работи в завод като товарач.

Късни години Юлий Даниел трудно успява да се върне в Москва, вече с разклатено здраве; там заживява с втората си жена и доведения син. Все още под наблюдение на службите, той се препитава с преводи под псевдоними: Юрий Петров и др., но отхвърля категорично евентуален живот в чужбина, какъвто избира приятелят му Синявски.

Умира на 30 декември 1988 г. Погребан е на Ваганковското гробище. За погребението му от Франция пристигат Андрей Синявски и съпругата му Мария Розанова, получили специално разрешение.

С постановление на Президиума на Върховния съд на Руската федерация от 1991 г. присъдата над Синявски и Даниел е отменена и производственото дело прекратено поради отсъствие на престъпление в техните действия.

Семейство През 1950 г. сключва брак с Лариса Богораз, също студентка в Харковския университет, която го завършва и се преместват в Москва. Имат син, Александър Юлиевич Даниел. Лариса Богораз изиграва голяма роля след арестите и процеса срещу Даниел и Синявски за организиране на протести. Тогава започва нейната дейност като защитник на човешките права. През 1968 г. тя организира протест на Червения площад срещу съветското нахлуване в Чехословакия, арестувана е и осъдена на 4 години в Сибир. Когато съпругът ѝ е освободен през 1970 г., тя все още е в Сибир. По-късно те се развеждат.

Втората съпруга на Юлий Даниел е театралният експерт Ирина Уварова.

Творчество Проза „Говори Москва“ (Говорит Москва)«Говорит Москва» е повест антиутопия, издадена през 1962 г. във Вашингтон, под псевдонима Николай Аржак. Разказва за въвеждането в СССР, с Указ на Президиума на Върховния съвет, на Ден на отворените убийства и за реакцията на обществото като цяло и на отделните хора към този чудовищен „празник“. На обвиненията по време на процеса, че с тази ужасна измислица е оклеветил страната, отговаря, че престъпленията по време на култа към личността са много по-страшни от всичко, което той и Синявски са написали. Идеята в повестта е, че убива не властта, а хората се убиват сами един друг, т.е. това е отново идеята за личната отговорност, гражданска, но лична. Според някои това е най-важното за руската проза от средата на XX век произведение на Ю. Даниел и най-характерно за него.

„Ръце“ (Руки), разказ, издаден за пръв път в Париж на полски език през 1961 г., а през 1963 г. във Вашингтон на руски език; Николай Аржак.

„МИНАП-ския човек“ (Человек из МИНАПа), разказ, издаден през 1963 г. на руски език във Вашингтон; Николай Аржак.

„Изкупление“ (Искупление), разказ, 1964 г. на руски език в Ню Йорк; Николай Аржак. В предговора към този разказ и към други негови текстове съветският емигрант в САЩ Б. Филипов го нарича „духовен наследник на идеите на Достоевски“ и „опитен литератор, крупен и разнообразен майстор на разказа“

Стихотворения от робството. Амстердам, 1971 г.

Говори Москва: Проза, поезия, преводи. Москва, 1991. ISBN 5-239-01121-4

„Я всё сбиваюсь на литературу…“ Письма из заключения. Стихи. Състав. А. Ю. Даниел. НИЦП Мемориал. Москва, Изд. Звенья, 2000. ISBN 5-239-01121-4

Преводи Основната част от преводите на Юлий Даниел са на творби на поети от XX век (финландски, латвийски, арменски и др.). На него принадлежат и талантливи преводи на световната поетична класика (Уолтър Скот, Уилям Уърдсуърт, Виктор Юго, Теофил Готие, Бодлер, Аделберт фон Шамисо, Рамон дел Валие-Инклан, Федерико Гарсия Лорка и други), публикувани предимно под псевдонима Ю. Петров. Преводи от Аполинер (Избрани текстове. М, Книга, 1985) поради цензурата от този период, авторът е принуден да подпише с името на Булат Окуджава (по договорка с Окуджава, който по-късно разказва за това). Преводи на стихове от Книгата на песните на Умберто Саба са публикувани под името Д. Самойлов.

Източници

Външни препратки Ю. Даниел на сайта wikilivres.ru Ю. Даниел, публикации от и за него Сайт Век перевода Мемоари на Г. Медведева за Юлий Даниел

Категория:Съветски дисиденти Категория:Лагеристи в ГУЛАГ Категория:Съветски писатели Категория:Руски преводачи Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Евреи в Русия Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Москва