Тезисът съществуването предшества същността (на френски език: l'existence précède l'essence) е централно твърдение в екзистенциализма, което обръща традиционното философско схващане, че същността (природата) на едно нещо е по-фундаментална и неизменна от съществуването му (самия факт на съществуването).Plato, Timaeus; Aristotle, Metaphysics; St Thomas Aquinas, Summa contra Gentiles, Pars 3:1, Summa Theologiae, Pars 1:1, etc. Analysis of "existence before essence" in Etienne Gilson, The Christian Philosophy of Saint Thomas Aquinas, Introduction.
Идеята може да бъде намерена в творбите на Сьорен Киркегор през 19 векKierkegaard, Søren. Philosophical Fragments, 1844., но е изрично формулирана от философа Жан-Пол Сартр през 20 век. Формулата с три думи възниква в неговата лекция от 1945 г. „Екзистенциализмът е хуманизъм“, макар и предшествуващи понятия могат да бъдат открити в „Битие и време“ на Хайдегер.Sartre, in Being and Nothingness (1943), credits a slightly longer version of the claim to Heidegger: "Now freedom has no essence. It is not subject to any logical necessity; we must say of it what Heidegger said of the Dasein in general: 'In it existence precedes and commands essence.'" However, Sartre gives no page reference for this citation. In Being and Time, Heidegger writes: "The 'essence' of human-being lies in its existence." ("Das 'Wesen' des Daseins liegt in seiner Existenz", Sein und Zeit, p. 42.) За екзистенциалистите човешките същества, чрез тяхното съзнание, създават свои собствени ценности и сами определят смисъла на своя живот, защото човешкото същество не притежава никаква присъща идентиченост или стойност. Тази идентичност или стойност трябва да бъде създадена от индивида. Поставяйки действията, които ги съставят, те правят своето съществуване по-значително."L'existencialisme" – see "l'identité de la personne"Encyclopédie de la jeunesse, 1979, p. 567
Сартърово виждане Сартъровото твърдение се разбира най-добре в контраст със схоластичната теза, която гласи, че същността предшества съществуването, т.е. типично твърдение за тази традиционна теза би било, че човекът в основата си е егоист или рационално същество.
За Сартр „съществуването предшества същността“ означава, че личността не е изградена върху предварително проектиран модел или точно определена цел, защото именно човекът е този, който решава да се занимава с такова начинание. Макар да не отрича ограничителните условия на човешкото съществуване, той отговаря на Спиноза, който потвърждава, че хората се определят от това, което ги заобикаля. Следователно за Сартр потисническа ситуация сама по себе си не е непоносима, но веднъж считана за такава от тези, които се чувстват потиснати, ситуацията става нетърпима.
Вижте също Метосиосис Социален конструкционизъм Табула раза
Външни препратки Албер Камю, Митът за Сизиф, 1948. Джоузеф С. Каталано, A Commentary on Jean-Paul Sartre's Being and Nothingness, University of Chicago Press 1985. Сартр, Екзистенциализмът е хуманизъм (L'existentialisme est un humanisme), лекция 1946 Станфордската философска енциклопедия, Existentialism Wilhelmsen, Frederick (1970). The Paradoxical Structure of Existence. Irving, Texas; University of Dallas Press.
Източници
Категория:Философски концепции Категория:Екзистенциализъм Категория:Модернизъм