Гърция в Първата световна война запазва първоначално неутралитет, но въпреки това гръцки части окупират през октомври 1914 година Северен Епир, откъдето се изтеглят в края на Балканските войни. Неразбирателството между крал Константинос I, който поддържа неутралитета, и просъюзническия министър-председател Елевтериос Венизелос, довежда до Национален разкол, т.е. разделянето на държавата на две враждуващи правителства. В крайна сметка Гърция се обединява и се присъединява към Антантата през лятото на 1917 година.Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 4, 4 юли 1917, стр.3
Предистория
Гърция излиза като победител от Балканските войни, като удвоява територията си почти двойно, но въпреки това се намира в сложна международна ситуация. Статутът на окупираните от Гърция източни егейски острови остава нерешен, а Османската империя продължава да предявява претенциите си над тях, което довежда до военноморско превъоръжаване и масови експулсации на гърци от Анатолия. На север, Царство България, победена в Междусъюзническата война, подготвя планове за реванш срещу Гърция и Кралство Сърбия.
Гърция и Сърбия са обвързани от съюзен договор, подписан на 1 юни 1913 година, според който двете страни си обещават военна поддръжка в случай на нападение от трета страна, имайки предвид България. Въпреки това, през пролетта и лятото на 1914 година, Гърция се конфронтира с Османската империя за източните егейски острови, допълнително с надпревара в превъоръжаването на двете страни и преследването на гърци в Мала Азия. На 11 юни гръцкото правителство изпраща официална протестна нота до Високата порта, заплащвайки със скъсване на дипломатическите връзки или дори с война, ако преследванията не се преустановят. На следващия ден Гърция изисква помощ от Сърбия, но на 16 юни сръбското правителство отговоря, че не може да изпълни договора заради изтощеността си от Балканските войни и заради враждебното отношение на България и Албания спрямо нея и препоръчва на Гърция да избегне военните действия. На 19 юни 1914 година Гръцкия военен щаб под командването на лейтенант-полковник Йоанис Метаксас представя изследване за възможни военни действия срещу Османската империя. Според него единствената успешна маневра, десант на цялата гръцка армия в Мала Азия, е невъзможна поради враждебността на България. Вместо това Метаксас предлага внезапна окупация на полуостров Галиполи без да е обявена война, прочистване на Дарданелите и окупация на Цариград, което да принуди Османците на преговори. Въпреки това, на предния ден Османското правителство предлага съвместни разговори и положението се уталожва дотолкова, че гръцкият премиер Елевтериос Венизелос и османският велик везир Саид Халим Паша да се срещнат в Брюксел през юли.
Дългоочакваната война започва на друго място, а именно с убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд на 28 юни, което води до обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия и началото на Първата световна война месец по-късно, на 28 юли 1914 година.
Между война и неутралитет: август 1914 – август 1915 година Политически съображения: Венизелос и Крал Константинос I
Срещайки перспективата за първоначално локализирана Австро-Сръбска война, гръцките управляващи са единодушни, че страната трябва да остане неутрална, въпреки взаимните клаузи за сътрудничество на договора със Сърбия. Гърция се подготвя да влезе във война само в случай на българска намеса, когато целият баланс на силите на Балканите бъде застрашен. Още повече, както скоро става ясно, че конфликтът няма да остане изолиран, но се разраства до Европейска война, всички предишни оценки на Балканските страни са de facto обезценени. Такъв е случаят главно за Гърция и Румъния, и двете опитващи да поддържат status quo на Балканите, но с различни интереси; така Румъния обявява неутралитет и отказва да поеме каквито и да е ангажименти в случай на българска атака над Сърбия, Гърция не може да разчита на подкрепа срещу България и Османците, и в очите на Венизелос е ефективно оставена в дипломатическа изолация в региона.
Въпреки това, Гръцкото политическо ръководство е раздвоено в гледищата си за очаквания изход на войната и за най-подходящата гръцка политика, отнасяйки се до сражаващите се коалиции. Министър-председателят Венизелос вярва, че макар Германия и нейните съюзници от Централните сили да надделяват в Централна Европа, Великобритания с нейната военноморска мощ, ще излезе победител поне в Близкия изток, където са основните гръцки интереси. Венизелос също така смята, че основните гръцки противници България и Османската империя най-вероятно ще се присъединят към Централните сили, тъй като техните интереси съвпадат с тези на Германия. Конфликтът с Османците за източно егейските острови, или погромът на гърците в Османската империя конкретно, са пресен спомен за него. Още повече, това че Османците видимо влизат в орбитата на германския лагер, възможността за съвместно действие с Антантата срещу тях не трябва да се пропуска. Макар за момента Венизелос да е готов да запази неутралитет като най-добър начин за действие, неговата крайна цел е да влезе във войната на страната на Антантата в случай на българска атака над Сърбия или в случай, че Антантата му предложат условия, които да задоволят Гърция.
Крал Константинос I от друга страна, подкрепян от външния министър Георгиос Стреит и генералния щаб, са убедени в евентуалната германска победа и повече симпатизират на германската милитаристична политическа система. Тъй като Гърция е силно уязвима от флотовете на Антантата и заради това в невъзможност да влезе открито в Централните сили, Константинос и неговите поддръжници отстояват „постоянен“ неутралитет. Мисленето на Стреит, като главен кралски политически съветник, е повлияно от страха му от пан-славизма (представян от България, но най-вече от Русия), срещу който Германия предполагаемо се бори, а също така и от вярата му, че традиционно европейския баланс на силите не ще се наруши от войната, оставяйки малко място за териториални разширения на Гърция в случай на нейното участие в конфликта. Конкретно, и в противовес на Венизелос, Стреит вярва, че дори да спечелят войната, Съюзниците ще уважат интегритета както на Австро-Унгария, така и на Османската империя.
В допълнение, кралят и военните му съветници гледат на германската армия като непобедима, докато техните различия с Венизелос изваждат наяве по-дълбоки идеологически различния също така: Венизелос представлява средната класа, либералната парламентарна демокрация, която възниква след 1909 година, докато кралят и неговите поддръжници представляват традиционните елити. Константинос е дълбоко впечатлен от Германския милитаризъм, Стреит е убеден защитник на роялистките и консервативни идеи, докато много влиятелният ръководител на Генералния щаб Йоанис Метаксас развива прото-фашистки идеи.
Това неразбирателство става ясно най-рано на 6 август, когато външният министър Стреит влиза в сблъсък с Венизелос и подава оставка. Венизелос отказва да я приеме, за да избегне политическа криза, докато кралят също призовава Стреит да я оттегли, страхувайки се че неговата смяна ще позволи на Венизелос да тласне правителството дори повече в про-съюзнически курс. Така, когато на 25 юли сръбското правителство изисква от Гърция помощ съгласно техния договор, в случай на австрийска или българска атака, Венизелос отговаря на 2 август, че Гърция ще остане приятелски неутрална. Гръцкият министър-председател твърди, че основна клауза в съюзническия договор става невъзможна: Сърбия да се наеме да осигури 150 000 войници в района на Гевгели, които да възпрат евентуално българско нападение. Още повече, ако Гърция изпрати армията си да се сражава с австрийците на Дунав, това ще подбуди българско настъпление срещу двете страни, които нямат достатъчен ресурс да и се противопоставят. От друга страна, Венизелос и Крал Константинос са единодушни, когато отклоняват германското настоявате страната им да се присъедини към Централните сили на 27 юли.
Ранни преговори между Гърция и Антантата На 7 август вече Венизелос известява Съюзниците, изпращайки им предложение за Балкански блок срещу Австро-Унгария с широки териториални отстъпки и заменки между Балканските страни. Планът не довежда до нищо, главно заради руската намеса в политиката на България и Сърбия, но дава сигнал да изостави принципа за териториален status quo стига гръцките интереси да са защитени. На 14 август 1914 година Венизелос изпраща прошение до Великобритания, Франция и Русия дали Гърция да подпомогне Сърбия срещу България и Османската империя. Последва формално предложение за съюз на 18 август. Инициативата на Венизелос е противоположна на намеренията на Съюзниците по това време, които са съсредоточени към привличане на България към тяхната кауза, предлагайки дори териториални отстъпки за сметка на Сърбия, Румъния и Гърция. Срещайки подобна възможност и конкретно Съюзническо изискване за гръцки отстъпки спрямо България, Венизелос е принуден да заплаши Антантата с подаване на оставката му, което евентуално би отворили перспектива на власт в Атина да дойде прогерманско правителство. Русия конкретно, която оказва натиск за повече отстъпки спрямо България, отчита за своите геополитически интереси Гърция да остане неутрална. Гръцко участие на страната на Съюзниците би могло да доведе до включване на Османската империя на страната на Централните сили, перспектива нежелана от британците, които се опасявали от неблагоприятното въздействие върху милионите мюсюлмани в колонииите на империята. Единствено Великобритания отговаря на запитването на Венизелос, че докато Османската империя остане неутрална, Гърция трябва да прави същото, докато Турция влезе във войната, то Гърция ще бъде приветствана като съюзник.
Тези инициативи задълбават разрива между Венизелос и лагера около краля. Венизелос убедено очаква българско нападение срещу Сърбия или като част от Централните сили или самостоятелно; тъй като това би било против гръцките интереси, то включването на Гърция на страната на Антантата би било въпрос на време. За кралят и неговите съветници обаче, всяко враждебно действие срещу Германия трябва да бъде избегнато и това включва противопоставяне на каквато и е да е българска офанзива спрямо Сърбия, ако тя е извършена от името на германски съюзник. Крал Константинос и Стреит обсъждат отстраняването на министър-председателя, но се разколебават заради голямото парламентарно мнозинство на Венизелос; вместо това на 18 август, в деня когато Венизелос изпраща своето предложение на Съюзниците, Стреит подава оставка.
В началото на септември протичащите преговори между Гърция и Османската империя се прекратяват, тъй като османците приближават още повече до включване във войната, въпреки настояването на Берлин да не правят действия, които да предизвикат гръцкото присъединяване към лагера на Съюзниците. По това време Великобритания предлага общи разговори за възможна съвместна атака срещу Османската империя в Дарданелите. Предложението е почти веднага отхвърлено, тъй като Съюзниците продължават да настояват за отстъпки спрямо България, но се стига до голям сблъсък между Венизелос и краля, тъй като последният въпреки препоръките на министър-председателя отказва да участва в съюзническо нападение срещу османците, освен ако те не атакуват първи. На 7 септември Венизелос подава оставката си заедно с меморандум очертаващ геополитическите му съображения; прекланяйки се към популярността и парламентарната подкрепа ма Венизелос, кралят отхвърля оставката му.
На 2 декември Сърбия повторя заявлението си за гръцка подкрепа, което е подкрепено от правителствата на Съюзниците. Венизелос се допитва до Метаксас за оценка на ситуацията от Генералния щаб; мнението на последния е, че без своевременното включване на Румъния във войната на страната на Съюзниците, гръцкото положение би било твърде рисково. След твърдия отказ на Румъния да бъде въвлечена в конфликта по това време, предложението бива отхвърлено.