Императрица Мария () са серия руски линейни кораба. Те са проектирани в периода 1910 – 1911 година на основата на линкорите от типа „Севастопол“ и са предназначени за обстрел на турските укрепления и подсигуряването на стоварването на десант на Босфора през бъдещата война в Черно море. В периода 1911 – 1917 година са построени три кораба от този тип. Четвъртият, „Император Николай I“, е заложен през 1914 г. по преработен проект, отличаващ се с усиленото брониране, но неговото построяване не е завършено поради започналата революция. Черноморските линкори от дредноутен тип, аналогични на балтийските по принципната си схема и водоизместимост, им отстъпват по мощност на силовата установка и скорост на хода, но ги превъзхождат по мощност на противоминната артилерия и степента на защита с броня.
Във връзка с решението да се оборудва „Императрица Мария“ като флагмански кораб, всички кораби от серията, с разпореждане на морския министър И. К. Григорович, е заповядано да се наричат кораби от типа „Императрица Мария“ независимо от това кой кораб ще бъде спуснат на вода.
„Императрица Мария“ потъва на 7 октомври 1916 г. поради взрив на погребите при неизяснени обстоятелства. „Императрица Екатерина Великая“ е потопена в Новоросийск на 18 юни 1918 г., за да не се допусне пленяването му от Германия. „Император Александр III“ нееднократно преминава от ръка на ръка, в крайна сметка попадайки в ръцете на Доброволческата армия и отплава в състава на Руската ескадра през 1920 г. в Бизерта, където той, през 1924 г., е предаден на СССР и впоследствие е пуснат на скрап.
История на създаването Стратегически предпоставки До 1910 г. в Черно море Русия съхранява пълното си превъзходство над Турция по остарели ескадрени броненосци (от 1907 г. линейни кораби). През януари 1910 г. Турция закупува в Германия два линейни кораба от додредноутния тип „Бранденбург“ построени в края на XIX век и четири нови миноносеца, а във Франция закупува още четири разрушителя. По такъв начин през 1910 г. турския флот вече се явява реална заплаха за руския Черноморски флот. През 1910 г., в разгара на дредноутната треска, Турция започва преговори с Англия за построяването на линкори. През 1911 г. в Англия е подписан договор за построяването за Турция на три дредноута: „Решад V“, „Султан Осман“ и „Фатих“. Първият се предполага да влезе в строй през април 1913 г., а към лятото на 1914 г. Турция разчита да има минимум два дредноута английска постройка. Това обстоятелство се явява основната причина за ускореното проектиране на руски линеен кораб дредноутен тип за Черно море. Впоследствие Турция не получава обещаните ѝ дредноути, тъй като, поради началото на Първата световна война, Великобритания ги реквизира.
Перспективата от усилването на ВМС на Турция обезпокоява Морското министерство на Русия, морският министър И. К. Григорович по този повод, в своя дневник пише: „Периода време от 1914 до 1915 година ще бъде за нас критичен, в смисъла на война с Турция, ако последната получи поръчаните от нея два дредноута по-рано от готовността на нашите линейни кораби…“. На 23 септември 1910 г., в Съвета на министрите, е изслушан доклад за спешните мерки за усилването на Черноморския флот. Според мнението на Морското министерство, за да се съхрани господството в Черно море, в допълнение към разполаганата там бригада в състав на трите броненосеца: „Евстафий“, „Иоанн Златоуст“, „Пантелеймон“, е необходимо срочно да се въведат в строй още три нови линкора, девет паротурбинни ескадрени миноносеца и шест подводни лодки.
Проектиране Технически условия за проектирането За да се ускори разработката на проекта и построяването на черноморските дредноути, в качеството на прототип, е решено да се разгледа (вземе за основа) проектът за строящите се балтийски дредноути от типа „Севастопол“.
В основата на концепцията за проектирането на черноморския дредноут е заложен същият, както и при балтийските кораби, конструктивен тип, с усилване на защитата в ущърб на неговата проектна скорост в пределите на непроменена водоизместимост.
Подобен подход позволява значително да се ускори процеса на разработка на заданието за новите линейни кораби за Черно море, но заедно с това изначално залага в новия проект недостатъците, присъщи на балтийските дредноути, в т.ч. и линейно-монотонното разположение на кулите на главния калибър. Подобрение е увеличеният развал на шпангоутите по носа и неголемия праволинеен подем от носовата кула към форщевена на височина около 0,6 м. В резултат на това носовите кули при значително вълнение много по-малко страдат от опръскване и заливане.
Ескизно проектиране На 9 юни 1911 г. утвърдените ТУ за предпроекта за черноморския дредноут са изпратени за поправки на следните заводи: „Руссуд“, „ОНЗ и В“, Балтийския, Адмиралтейския, а също и на завода на Круп в Германия, за разработката на варианти за предпроекти за черноморски дредноут на конкурсна основа. На конкурса предпочитание, при равни други условия, се дава на проектите, в които се предвижда усилване на артилерията на противоминния калибър в сравнение с балтийския прототип. Разглеждайки представените на конкурса проекти за дредноути, морския технически комитет дава предпочитанието си на вариантите представени от заводите на „Руссуд“ и „ОНЗиВ“, които и са положени в основата на разработката на окончателен ескизен проект, предвиждащ изпълнението на куполните установки на главния калибър такива, като на балтийския дредноут, но с усилване на бронирането. При това проектът на завода „Руссуд“ предвижда използването в качеството на противоминен калибър на най-новите 130-мм оръдия с дължина на ствола 55 калибра, производството на които вече е усвоено от Обуховския завод в Санкт Петербург.
На основата на утвърдения окончателен ескизен проект заводите на „ОНЗиВ“ и „Руссуд“ пристъпват към конкурсната разработка на своите варианти за техническия проект на дредноута.
Администрацията на ОНЗ и В, при съставянето на своя вариант за пълен проект на дредноута, привлича фирмата „Викерс“. Артилерийският отдел на ОНЗиВ запитва Морското министерство с предложението самостоятелно да проектира и произведе артилерийските кули за главния калибър за всичките три дредноута. Морското министерство решава да обяви за това нов конкурс.
На 11 октомври 1911 г. в списъците на Черноморския флот са предварително зачислени три дредноута, с названията: „Императрица Мария“, „Император Александр III“ (планирани за залагане в завод на „Руссуд“) и „Екатерина II“ (планиран за залагане в завод на ОНЗиВ). На 17 октомври 1911 г. се състоят тържествените церемонии по залагането на тези кораби.
През октомври 1911 г. към проектирането на куполните установки на главния калибър за черноморските дредноути на конкурсна основа са привлечени заводите: Металически, Обуховски, Путиловски и „Навал“.
Предлаганият от ОНЗ и В проектен вариант за кули на главния калибър по всичките си параметри отстъпва на работния проект на Путиловския завод.
В резултат на това, в пълния ескизен проект за дредноута от ОНЗ и В при три валова енергетична установка главните размери и главното натоварване по повечето отделни елементи надвишават тези на балтийския прототип, а по останалите елементи натоварването е необосновано занижена, при това проектната водоизместимост превишава зададеното и съставя 25 100 тона.
Работно проектиране, построяване и конструктивни особености
Трите дредноута са официално заложени в един ден – 17 октомври 1911 г., в завода на Руссуд („Императрица Мария“ и „Император Александр III“) и в завода на ОНЗиВ („Императрица Екатерина II“). Следва да се отбележи това, че първоначално при зачисляването в списъците на флота, на 11 октомври 1911 г. с „Височайш“ указ, на третия черноморски дредноут е присвоено названието „Екатерина II“. Обаче в завода на „Навал“ (ОНЗиВ) изначално изначално цялата конструкторска документация за строящия се дредноут е обозначавана с името „Императрица Екатерина II“. В Адмиралтейството това несъответствие в названията на дредноута не се коригира до 14 юни 1914 г.Р. М. Мельников. Линейные корабли типа „Императрица Мария“. – Санкт-Петербург. „Гангут“. 1993 г. (според други данни до 27 юни 1915 г.И. Ф. Цветков. Линкор „Октябрьская Революция“. Ленинград. „Судостроение“. 1983 г.Айзенберг Б. А. Костриченко В. В. „Дредноуты Чёрного моря“. „Пъедистал“. Новороссийск. 1998 г.), когато корабът получава названието „Императрица Екатерина Великая“.
Разработката на работния проект (разработката на всички детайлни чертежи) трябва да се направи от завода „Руссуд“, а на останалите е предписано да използват светокопия на тези чертежи. За ускоряването на процеса на разработка на работните чертежи завода на „Руссуд“, по сключено с Морското министерство особено съглашение, получава в свое разпореждане от управите на Балтийския и Адмиралтейския заводи всички строителни чертежи на балтийските дредноути. В тази връзка проектирането на всички корабни системи, устройства, помещения и различното оборудване се свежда до налагането на тези чертежи към „черноморския“ вариант.
Сравнителни контрактни тактико-технически елементи (ТТЕ) за дредноутите построени от „Руссуд“ и „Навал“: Контрактни ТТЕ „Императрица Мария“ и „Император Александр III“ „Императрица Екатерина II“ Водоизместимост (нормална), тона 22 600 23 873 Дължина по КВЛ, м 168,00 169,46 Максимална ширина с бронята, м 27,43 28,07 Газене, м 8,36 8,36 Метацентрична височина, м 1,76 1,66 Скорост (320 об/мин), възела 21 21 Максимална обща мощност (320 об/мин) към валовете, к.с. 26 000 27 000 Контрактна стойност за построяването на корпуса с механизмите и устройствата, златни рубли 19 милиона 720 хил. 20 млн. 804 хил. Обща контрактна стойност за построяването на кораба, златни рубли 27 млн. 780 хил. 29 млн. 804 хил.
През лятото 1912 г., по инициатива на артилерийския отдел на ГУК и С, от Морското министерство е прието решение за провеждането на изпитания с обстрел на системата на брониране за намиращите се в процес на построяване балтийски дредноути от типа „Севастопол“. Съвсем скоро време резултатите от тези изпитания оказват съществено смущаващо въздействие върху процеса на работното проектиране и построяване на черноморските дредноути.
Надвисващата война води, независимо от печалния опит в миналото, да се води разработката на работните чертежи едновременно с построяването на корабите. Поради това самите кораби в серията имат множество разлики помежду си, и за това за серийно строителство може да се говори само условно. Влияние върху хода на работите има и това, че заводите за първи път строят такива големи кораби. Всичко това води до видим диферент към носа (свинско газене) при пълна водоизместимост, но поради подема на корпуса към носа и седловатостта на палубата това практически не влошава тяхната мореходност.
На 19 октомври 1913 г. Руссуд спуска на вода „Императрица Мария“. На 2 април 1914 г. към него се присъединява линкорът „Император Александр III“. На 24 май 1914 г., малко преди началото на Първата световна война, ОНЗиВ спуска на вода линейня кораб „Императрица Екатерина Великая“, и, без да дочака подписването на съответстващия контракт, на 9 юни залага на опустевшия стапел четвъртия линейн кораб, който получава името „Император Николай I“.
Конструкция Корпус Корабът има гладкопалубен корпус с незначителен подем в носовия край на 0,7 метра (от тях от носовата кула към форщевена са 0,6 м).
Корпусът има горна палуба с неголяма седловатост и подем, две гладки пълни палуби, средна и долна, и по две платформи по краищата извън пределите на машинните и котелните отделения.
По цялото си протежение корпусът има двойно дъно, а в подкуполните отсеци (освен кърмовия) – и трето. Корпусът е с набор по надлъжната схема.
Напречната метацентрична височина съставлява 1,76 м.
При производството на корпуса са използвани три марки стомана: мека корабостроителна с пределно съпротивление 42 кГс/мм² и с еластичност минимум 20%; с повишено съпротивление до 63 кГс/мм² и еластичност поне 18%; с високо съпротивление до 72 кГс/мм² и еластичност не по-малко от 16%.