Земната ябълка, още йерусалимски артишок, гулия или топинамбур (Helianthus tuberosus), е вид тревисто многогодишно растение от семейство сложноцветни (Asteraceae). За храна се употребяват грудките на растението, които при добро почистване могат да се консумират и директно.

Ерусалимският артишок е народно средство, което има приложение при диабет и ревматизъм. Името на растението няма нищо общо с Йерусалим. То е резултат от асоциации при разпространението му в различни краища на света.

Разпространение Растението е родом от централните части на Северна Америка.Helianthus tuberosus. County-level distribution map from the North American Plant Atlas (NAPA). Biota of North America Program (BONAP). 2014. Посетен на 26 април 2019 г. Внесено е също в източните и западни части на Северна Америка, освен това се култивира широко в умерената зона заради клубена си, който се използва като кореноплод.

Описание Земната ябълка израства на височина от 1,5 до 3 метра. Листната ѝ маса е покрита с власинки и има груба текстура. В горната част на растението тя е разположена срещуположно, а неговата долна част последователно. По-долу стоящите листа са широки, яйцевидни с дължина до 30 см, а израстващите към върха на ствола са малки и по-тесни.Dickinson, T.; Metsger, D.; Bull, J.; & Dickinson, R. (2004) ROM Field Guide to Wildflowers of Ontario. Toronto:Royal Ontario Museum, p. 170.Gibbons, Euell. 1962. Stalking the wild asparagus. David McKay, New York

Цветовете на гулията много приличат на тези на слънчогледа. Те представляват големи жълти глави, с диаметър от 5 до 10 см. Състоят се от 10 – 20 лъча и около 60 дисковидни формации. Цъфтежът е през месец октомври, а зреенето на семената през ноември.

Грудките на билката на външен вид се оприличава до известна степен на джинджифил и картоф, но на вкус са много по-хрупкави и твърди. Най-често са с неравна повърхност, с дължина от 7,5 – 10 см и дебелина 3 – 5 см. Оцветяването им варира от бледо кафяво до бяло, червено или лилаво.Purdue University Center for New Crops & Plants Products: Helianthus tuberosus

История

В началото на 1600-тната година, грудките на гулията са били широко използвани като храна от индианците и новите заселниците на Америка.Levetin, Estelle and Karen McMahon. Plants and Society: 231. Print. 2012.

Преди пристигането на европейците, местните американци култивират H. tuberosus като източник на храна. Грудките на растението съществуват в продължение на години, след като са били засадени, така то се е разпространило от Централна Северна Америка до Източна и Западна Америка. Ранните европейски колонисти са научили за това и са изпратили грудки в Европа, където гулията е станала популярна, като бива култивирана и натурализирана там. По-късно тя постепенно попада в забвение в Северна Америка, но се опитват да я продават на пазара в края на 1900-те и началото на 2000-те години.

През 80-те години на миналия век топинамбура придобива известност в Средния Запад на САЩ, като зеленчук, който спасява семейните ферми от фалит и от недостиг на хранителни продукти. Това усилие е опит независимите земеделски производители да повишат собствената си производителност. Тогава съществува малък пазар за гулиената грудка в САЩ. Но по същото време се осъществяват контакти с производители на захар, петролни и газови компании. Фруктозата все още не е установена като естествена суровина, нито се е използвала като основна горивна единица, както е днес. Единствената реална печалба от засаждането на големи количества гулия се реализира от няколко производители през първата година от началото на процеса. В резултат на това много от фермерите, които са засадили големи количества от културата, са загубили пари."Jerusalem Artichoke ", Commercial Vegetable Production Guides, Oregon State University, The effort to save the family farm, however, was not a part of our nation's goal to control the farm market, so falsifications and inaccurate understandings forced the closure of this effort. In a phone call from then Sec. of Agriculture, John Block, it was stated, "We don't want to save the family farm, but need to eliminate a certain percentage of them". Later, a book was published,Joseph Anthony Amato, The Great Jerusalem Artichoke Circus: The Buying and Selling of the Rural American Dream, University of Minnesota Press, 1993,

Земната ябълка е лесна за култивиране, което изкушава градинарите просто да я оставят сама да расте и да се размножава. Дори и малко парченце от грудката да остане в почвата, то започва да се развива и размножава. По този начин се стига до неконтролирано размножаване и превръщане на билката в инвазивен вид. Тя бързо заема все по-големи и по-големи площи, като засенчва и унищожава растителността около нея. За да контролират развитието на гулията градинарите започват да използват различни препарати за борба с плевелите. За една година всеки корен може да направи допълнителни 75 до 200 клубена.

Източници

Категория:Слънчоглед