Едмънд I () е английски крал от 939 до 946 година, син е на Едуард Стария.
Управление След смъртта на крал Етелстан през 939 година Едмънд I поема кралската корона. Същата година норвежката войска се връща начело с Олаф от Гутфритсон (Олаф III).История на Великобритания. лорд Кенет Морган. издателство „Кама“ 2005 г, 92 стр.Mawer, Allen (1911). „Edmund I“. In Chisholm, Hugh.(ed). Encyclopedia Britannika. 8 (11 ed). Cambridge University p. 948 Той завладява Нортумбрия и нахлува дълбоко в английските земи. Новият крал Едмънд е принуден да признае Олаф за крал на Йорк.
Олаф умира през 941 г. и през следващите четири години Едмънд си връща Дайнло и завладява Стратклайд. В този смисъл особен интерес представлява една поема от онова време, която представя крал Едмънд като освободител на датчаните от норвежките потисници: правнуците на Алфред се индентифицират повече с английската корона, отколкото със своите братя скандинавци.
През 947 година само година след смъртта на Едмънд, Йорк попада отново в ръцете на норвежки крал – Ерик, Кървата брадва.
Източници
Категория:Монарси на Англия