Алфиери (род)

Родът Алфиери () е едно от главните благороднически семейства на Асти, принадлежащи към онази група семейства, чийто социален възход не се дължи на патрициански произход, а на даване на парични заеми и на търговия.

Този род присъства непрестанно в обществения живот на Асти от 1176 г., и дава на света през 1274 г. летописеца Оджерио Алфиери – кредендар (общински съветник) и мъдрец на града, през 1315 г. – блажения Енрико Алфиери, викарий и Генерален министър на върховното правителство на Францисканския орден през XIV век, през 1699 г. – архитекта на Савойския дом Бенедето Алфиери и през 1749 г. – поета Виторио Алфиери.

Произходът на рода между историята и легендата

В „Исторически сборник на град Асти“ (Compendio historiale della Città di Asti) на Гуидо Антонио Малабайла от 1638 г. се разказва, че при отбраната на Рим срещу готите от Асти са изпратени около 300 конника и 800 пехотинеца, предвождани от Феручо Камило. Почти всички загиват в трудната съпротива на Вечния град. Сред тях се отличава Аричино Монета, който по време на бойна акция взима обратно от варварски ръце флага на Рим с орел. От онзи момент в знак на отличие Аричино заедно с всичките му потомци може да се окичи с този символ и получава името „Знаменосец“ ).Gabiani Nicola, Asti nei principali suoi ricordi storici vol 1, Tip.Vinassa 1927, с. 173 – 174.

Италианските историци Луиджи Чибрарио и Джакомо Горини също смятат, че началото на фамилното име Алфиери идва от „сигнифер“ – знаменосецът, който в периода на средновековните комуни има честта да носи знамето на града в битка или по време на официалните церемонии.

Установено е, че много от новините, събрани от Гуидо Малабайла, са измислици и мистификации, създадени с цел даването на по-голям престиж на града.

Първата сигурна новина за присъствието на семейство Алфиери в Асти е свързана с Уберто Алфиери, споменат на 12 март 1149 г. Следва Томазо Алфиери, споменат сред оцелелите от разрушаването на града, подпален от Фридрих I Барбароса по молба на епископ Анселм и на маркграфа на Монферат Рене през 1155 г.

Синът на Томазо – Мануеле Алфиери е един от капитаните (заедно с Алберто Соларо ди Говоне) на кавалерията, която Асти праща на Петия кръстоносен поход през 1214 г.Malfatto V., Asti antiche e nobili casate. Il Portichetto 1982, с.15

Възход На 9 март 1240 г. в Говоне синовете на Мануеле – Гулиелмо и Алферио Алфиери, натрупали богатство чрез създаването на заложни къщи в цяла Европа, купуват част от феода Маляно, принадлежащ на епископа на Асти, и стават феодали.

Търговският обхват на рода се простира от Бургундия до Савоя и Фрибур. През XIV век се разширява в Ниделандия със заложни къщи в Льовен и Брюксел.Bordone R., Araldica astigiana, Allemandi C.R.A. 2001, с. 101 Тази търговска и икономическа експанзия увеличава влиянието и възхода на рода върху управлението на града и на съседните територии:

Гуала Алфиери е консул на Комуна Асти през 1176 г. Гулиелмо Алфиери заема длъжността общински съветник (кредендар) през 1221 и 1232 г., както и кмет на Комуна Асти в периода 1250 – 1256 г.; на 28 юли 1252 г. е един от 4-та ректора, взели участие в споразумението между Комуна Асти и регент-графа на Савоя Томас II Савойски; през 1255 – 1256 г. е един от кметовете на Асти, сключили мир с графа на Савоя и с Комуна Торино. Синът на Гулиелмо – Енрико Алфиери става подест на Киери през 1263 г. В Савоя Джовани Алфиери, в партньорство с рода Бергонини, държи банка в Беле от 1343 до 1352 г.A.M. Patrone, Le Casane astigiane in Savoia, Dep. Subalpina di storia patria, Torino 1959, с. 53 Братовчедът на Гулиелмо – Оджерио Алфиери, автор на известната „Хроника на град Асти“, е на няколко пъти общински съветник на град Асти и участник в Съвета на мъдреците.В началото на XIII век „sapientium consilium“, може би наследство от по-старата „credentia“, се появява в документацията като консултативен орган, консултиран от консулите, когато те се срещат като съдебни трибунали (Caretta 1978). В конституционното законодателство в края на XIV век съветът на мъдреците – „conscilium duodecim sapientium“ – е органът, отговарящ за обикновеното управление на общността: избиран в рамките на Общинския съвет, 12-те съветника на възраст на минимум 25 г. заемат длъжността за 2 месеца и могат да бъдат преизбирани едва след 2-месечен период. Consiglio dei sapienti sec. XIII – sec. XV През 1274 г. Бертрамино Алфиери става един от 14-те мъдреци на Военната общност. Мартино Алфиери е назначен за касиер на граф Амадей V Савойски през 1300 г. като компенсация за заема от 2000 флорина, предоставени на графа по случай пътуването му в Рим за Универсалния юбилей на Римокатолическата църква.

От Гражданската война до господството на Савоя

След гражданските размирици, избухнали в Асти между гвелфите и гибелините, Алфиери се присъединяват към консорциума „De Castello“, включващ основните благороднически родове гибелини, но непрекъснатите вътрешни борби в града принуждават Комуната да поиска помощ и намеса от чужди господари. Градът минава първо под управлението на Анжуйците, а след това на Орлеаните. Борбите между отделните родове приключват едва в края на XV век, но до този момент градът е загубил свободата и икономическия си просперитет.

През 1531 г., с преминаването на града под властта на Савоя, родът Алфиери е в период на упадък, видим и в почти пълното изчезване на представителите му като заемащи длъжности в градската управа.

През XVII век херцог Карл Емануил I Савойски назначава Урбано Алфиери за свой Кавалерийски полковник на феода на Сан Мартино заради неговите забележителни заслуги по време на военните кампании.

Родът се дели на три основни клона:

Господари на Маляно и на Кастаньоле деле Ланце, с Алферио Господари на Сан Мартино, впоследствие маркизи на Состеньо, с Лудовико Господари на Кортемилия, с Антонио.

Графове на Маляно и на Кастаньоле деле Ланце Произхождат от Алферио (* 1228, † 1248) – първороден син на Мануеле († 1214): Оджерио Алфиери (* ок. 1230, † ок. 1294) – най-старият и един от най-знаменитите летописци на Асти, чиято дейност процъфтява през втората половина на XIII век. Той и неговите роднини допринасят за установяването на семейното наследство и феод, и се ползва с голям авторитет в Комуната, която му дава важни задачи. Лоренцо Алфиери (* XIII, † XIV век) – участва активно в управлението на Асти. Бартоломео Алфиери († 1470) – богат банкер с много имоти във Фландрия. Теобалдо Алфиери (XV век) – син на предишния, през 1470 г. е в Германия и се занимава с обмяна на валута. Алферио Алфиери (XV век) – банкер, прекарал по-голямата част от живота си в Германия. Урбано Алфиери ди Маляно († 1615) – управител на Алба и на Виланова д'Асти, кавалерийски полковник на Савойското херцогство. Каталано Алфиери (* ок. 1602, † 14 септември 1673 в Торино), син на предходния, ръководи Савойските войски при завладяването на крепостта Чева през 1635 г., Кавалер на Висшия орден на Светото Благовещение (1660); Карло Емануеле Алфиери (* 1643, † 1691) – син на предходния, полковник от армията, който воюва във Фландрия и е министър в Мадрид, Виена, Париж, и посланик в Лондон. Карло Джачинто Алфиери ди Маляно († 1797) – син на предходния, рицар на Малтийския орден, от 1754 г. трети съпруг на Моника Маяр дьо Турнон и втори баща на поета Виторио Алфиери. Има няколко деца: Анна Мария Джузепина Барбара, Джузепина Франческа, Пиетро Лодовико Антонио, Джузепе Франческо Агостино и Франческо Мария Джовани, но с него мъжката линия изчезва.

Господари на Сан Мартино и маркизи на Состеньо Произхождат от Гулиелмо (* 1236, † 1284) – второроден син на Мануеле († 1214):

Енрико Алфиери (* 1263, † 1290) – играе голяма роля в управлението на Комуна Асти. Има шест сина, от които Джорджо е богат обменител на валута, Гулиелмо е един от водачите на гибелините и участва в движенията, които разрушават Асти в нач. на XIV век; Федерико, комуто остава палатът в Маляно, е кредендар (общински съветник) в Асти при компромиса от 5 август 1309 г. между граф Амадей V Савойски, Комуната и изгнаниците; Мартино има голямо участие в политическите фракции и е касиер на графа на Савоя от 1300 до 1302 г., участва в управлението на Комуната, като на 13 ноември 1310 г. се заклева с братята си във вярност на император Хайнрих VII Люксембургски; Симонино Алфиери – внук на Федерико, комуто маркиз Джан Джакомо Монфератски взима замъка на Маляно, но на 12 март 1435 г. е принуден да го върне от Миланския херцог Филипо Мария Висконти; Лудовико Алфиери (XVI век) – правнук на предходния и първороден син на Мануеле, съветник на Херцога на Савоя Емануил Филиберт; Чезаре Алфиери ди Сан Мартино (XVII век) – правнук на предходния, купува феода на Сан Мартино в провинция Асти (1665 – 1671) и става прародител на господарите на Сан Мартино; Карло Антонио Масимилиано Алфиери ди Сан Мартино (* 1661, † 1773) – син на предходния, започва сторителството на Замъка на Сан Мартино и е военен, който е начело на войските на Асти във войните срещу Франция; Чезаре Джустиниано Алфиери ди Сан Мартино (* 1710) – син на предходния, заема висши длъжности в Кралство Сардиния и за пръв път въвежда своя клон в двора; на 29-годишна възраст, през 1739 г. става Савойски съветник и член на Магистратурата за реформа на Кралския университет, а през 1743 г. е назначен за викарий и надзирател на политиката и на полицията на град Торино, през 1753 г. е назначен за губернатор на Бенедето Маурицио – херцог на Шабле. След като през 1745 г. закупува някои права върху Состеньо и Ка 'дел Боско в Провинция Верчели, през 1747 г. му се дава титлата „Маркиз“; Роберто Джироламо Алфиери ди Сан Мартино (* 1733 в Сан Мартино, † 15 март 1814 в Торино) – син на предходния, посветил живота си в служба на краля; Карло Емануеле Алфиери ди Состеньо (* 17 септември 1764 в Торино, † 8 декември 1844 пак там) – син на предходния, участва в кампаниите срещу Франция от 1792 до 1799 г., пленен и изпратен като заложник в Дижон, освободен през 1808 г.; посланик в Париж от 1814 до 1828 г., приятел с краля на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян; Чезаре Роберто Алфиери ди Состеньо (* 13 август 1799 в Торино, † 16 април 1869 във Флоренция) – син на предходния, кавалер на Висшия орден на Светото Благовещение; след някои дипломатически постове в Париж, Берлин и Флоренция става държавен съветник, а след това – Председател на Министерския съвет, Сенатор и Председател на Кралския сенат; Костанца Алфиери ди Состеньо (* 27 януари 1793 в Торино, † 23 април 1862, пак там) – сестра на предходния, писателка, омъжена за сенатора Роберто Тапарели д'Адзельо, брат на Масимо д'Адзельо; Карло Алберто Алфиери ди Состеньо (* 30 септември 1827 в Торино, † 18 декември 1897 във Флоренция), син на Чезаре Роберто, става сенатор през 1870 г. след 13 г. като заместник в колегиите Алба, Калузо, Аоста и Порто Маурицио; последният мъжки представител на клона Сан Мартино и Состеньо.

Господари на Кортемилия Произхождат от Антонио († 1520), брат на Лудовико († 1554) и второроден син на Емануеле (XV век): Джовани Батиста Алфиери ди Кортемилия (* 15 януари 1697 в Асти, † 1 април 1763 в Каляри) – кмет на Асти през 1639 г., политик и военен, ветеран офицер от Войната за австрийското наследство. Между 1762 и 1763 г. заема поста вицекрал, лейтенант и генерал-капитан на Кралство Сардиния. Той е чичо и опекун на Виторио Алфиери. Антонио Алфиери ди Кортемиля (XVII век) – син на предходния, през 1655 г. продава на Каталано Алфиери феодалните си права върху Маляно; Алесандро Николò Амедео Алфиери ди Кортемилия (XVII – XVIII век) – син на предходния и баща на арх. Бенедето Алфиери; Бенедето Алфиери (* 8 юни 1699 в Рим, † 6 декември 1767 в Торино), син на предходния, архитект на крал Карл Емануил III Савойски и кмет на Асти; Антонио Амадео Алфиери Бианко ди Кортемилия (* 9 април 1698, † 5 декември 1749) – племенник на предходния, поет, администратор на община Асти през 1743 г. и граф на Казабианка и Кортемилия;