Холокостът ( – „напълно“ и „изгаряне“) е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия.Niewyk, Donald L. The Columbia Guide to the Holocaust, Columbia University Press, 2000, p.45: „The Holocaust is commonly defined as the murder of more than 5 000 000 Jews by the Germans in World War II.“ Also see „The Holocaust“, Encyclopaedia Britannica, 2007: "the systematic state-sponsored killing of six million Jewish men, women, and children and millions of others by Nazi Germany and its collaborators during World War II. The Germans called this „the final solution to the Jewish question.“ Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.
Други етнически, политически и социални групи – цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, масони, съветски военнопленници, политически затворници и инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим. Много изследователи не включват тези групи в определението за Холокоста и го определят само като геноцид спрямо евреите (Хана Прайс и др.), или както нацистите го наричат „окончателно решение на еврейския въпрос“ („Die Endlösung der Judenfrage“). Ако се вземат предвид и нееврейските жертви на нацистките репресии, общият брой на загиналите обикновено се оценява на девет до единадесет милиона, в по-крайни оценки – до 26 милиона души. Това се обяснява с факта, че броят на загиналите съветски военнопленници (около 5 – 10 милиона) е по-голям от този на избитите евреи (6 милиона). Освен това на геноцид са подложени и други националности от окупираните от Германия страни, според някои изследователи. Това се обяснява с факта, че броят на убитите съветски военнопленници (около 5 – 10 милиона) е по-голям от този на избитите евреи (6 милиона)Gilbert, Martin. Atlas of the Holocaust 1988, pp. 242 – 244„Holocaust“. Освен това на геноцид са подложени различни социални групи от хора от окупираните от Германия страни.
Истинността на доказателствата за Холокоста, както и най-често соченият брой на жертвите – шест милиона, системата на масови екзекуции с газови камери и т.н. се оспорват от някои историци и публични личности, известни като „историци-ревизионисти“.
В редица европейски страни, предимно тежко засегнати от идеологията на националсоциализма като Германия, Австрия, Франция и др. отричането на Холокоста се счита за престъпление. Например в Германия, която е най-засегната от нацизма, отричането на Холокоста се преследва от „закона за публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото спокойствие“.§ 130 от германския Наказателен кодекс забраняващ оспорването на Холокоста § 185 относно обидата въобще. Немското правосъдие счита за обида спрямо жертвите отричането на газовите камери и целенасоченото масово изтребление (абз. 9 и 43 от реш. на 1. Senats BVerfGE, 13.4.94), която, съгл. § 194 се преследва без тъжба. Според едно доста оспорвано решение на германския Конституционен съд по този въпрос: „Дори такива твърдения да са част от научно изследване или хипотеза, те могат да обосноват наказуемост, защото защитата на свободата на словото не е валидна за съзнателно изнасяне на факти, определени като „доказано лъжливи“ от германското законодателство“.Решение на германския Конституционен съд по този въпрос (т.2 b) [Според КС службата по събранията може да направи предписание (абз. 14) на организаторите да не се нарушават наказателноправни норми (абз. 4). Достатъчно е, че е поканен е дясноекстремистки ревизонистичен историк (теза за „Лъжата Аушвиц“), макар и да е обещал да не използва точно думата „Аушвиц“ (абз. 5, 10).
Според жалбоподателите практиката използвала правен инструмент за предотвратяване на нежелани исторически дискусии (абз. 19, 20), макар че подобна поправка в НК била отхвърлена. Отхвърлени били обаче само по-високи санкции (абз. 47). КС квалифицира спора по същество не толкова до свободата на събиранията, колкото до свободата на словото (абз. 25). Защитата се отнася до мненията (оценъчни твърдения) и фактите, на които се основават, но не и до неистинската информация (абз. 28, или смес от мнения и факти, абз. 48), когато това е съзнавано (абз. 50). Свободата на словото трябва да се съпоставя с други правнозащитени ценности като личността, младежта и човешката чест (абз. 30, 31).
Препоръката не е засегнала правото на изразяване; жалбоподателите по-скоро твърдят, че имат право на такива изказвания (абз. 33). Отричането на преследванията на евреите е твърдение за факт, многократно доказано като неистинско, докато определянето на вината за Втората световна война – комплексно изразяване на мнение (абз. 34)].
Етимология на името Терминът Холокост идва от гръцки език и означава животинско жертвоприношение, предлагано на боговете, при което holos (цялото животно) изгаря напълно (kaustos).The Century Dictionary and Cyclopedia, vol.4, p.2859 латинската му форма holocaustum за първи път е употребена през 1190-те при описание на масови убийства на евреи.Simon Schama, A History of Britain, episode 3, 'Dynasty'; BBC DVD, 2000 Дълги години думата е използвана за означаване на масови жертвоприношения или масови убийства.The Oxford English Dictionary, Clarendon Press, 2nd ed.Oxford 1989, vol.VII p.315 sect c.'complete destruction, esp. of a large number of persons; a great slaughter or massacre' citing examples from 1711, 1833 and 1883 onwards.
От 1960-те години насам значението на думата е геноцид над евреи."„The Holocaust: Definition and Preliminary Discussion“ , Yad Vashem. Посетен на 8 юни 2005.Berenbaum, Michael & Peck, Abraham J. The Holocaust and History: The Known, the Unknown, the Disputed, and the Reexamined. Bloomington 1998, pp. 75 – 98. Алтернативни наименования, ползвани в Германия са геноцид над евреите (der Völkermord an den Juden) и шоа (Shoah).
Периодизация Съгласно показанията пред Международния трибунал на сътрудника от СС Дитер Вислицени, преследването и унищожаването на евреи е разделено на три етапа: до 1940 г. – решение на еврейския въпрос в Германия и заетите от нея области с помощта на планирано изселване. Втората фаза започва по това време: концентрация на всички евреи в окупирана Полша и другите заети от Германия източни области под формата на гета. Този период продължава приблизително до началото на 1942 г. Третият период е така нареченото „окончателно решение на еврейския въпрос“, тоест планомерното унищожение на еврейския народ. Вислицени потвърждава, че под термина окончателно решение се е разбирало именно физическото унищожение на евреите и той е видял заповедта за това, подписана от Хайнрих Химлер.nurnbergprozes
Кратката еврейска енциклопедия разделя Холокоста на 4 етапа:.Михман, 2001, с. 71 Януари 1933 – август 1939 г. – от момента, в който Хитлер става райхсканцлер на Германия, до нападението над Полша. Септември 1939 – юни 1941 г. – от момента на включването на западна Полша в състава на райха и създаването на Генерал-губернаторството до нападението над СССР. Юни 1941 – есента на 1943 г. – от момента на нападението над СССР до пълното унищожение на гетата на територията му. Зимата на 1943 – май 1945 г. – от началото на масовата депортация на евреите от Западна Европа в лагерите на смъртта до края на войната.
Предистория От края на 19 век, в средите на германските и австрийските пангерманисти получават развитие идеите на расовия антисемитизъм, в чиито рамки евреите се разглеждат в качеството на носители на някои биологично вродени недостатъци, и затова всеки евреин представлява за расистите опасност за съществуването на нацията. Германските националсоциалисти, начело с Адолф Хитлер правят расовия антисемитизъм крайъгълен камък в идеологията си. Въпросът за това, как да се избави от евреите, занимава Хитлер още от младостта му. Идвайки на власт, Хитлер започва да превръща идеите си в реалност.
Положение на евреите по време на войната С началото на Втората световна война, нацистите завладяват региони с компактно еврейско население – Полша, Прибалтика, Украйна, Беларус.
Изследователят Соломон Шварц, автор на излязлата през 1966 г. в Ню Йорк книга „Евреите в Съветския съюз от началото на Втората световна война“, доказва, че в СССР нищо не е било направено за своевременната евакуация и спасения на евреите от нацистите.
Изолация на евреите Всички евреи подлежат на регистрация и са задължени да носят на дрехите си отпред и отзад специални отличителни знаци – така наречените лати. Най-често те се правят под формата на шестовърха звезда.
Инфраструктурната изолация на евреите се осъществява най-вече в гета, концентрационни лагери и лагери на смъртта.
Създавайки места за принудително изолиране на евреи, нацистите преследват следните цели: Облекчаване на предстоящата им ликвидация. Предотвратяване на потенциалната им съпротива. Получаване на безплатна работна сила. Получаване на симпатиите на останалото население.
Гета В големите градове (по-рядко – в малки) се създават еврейски гета, където се прогонва цялото еврейско население на града и околностите. Най-голямото гето е създадено във Варшава – в него са държани до 480 000 евреи.
На територията на СССР най-големите гета са тези в Лвов (409 хиляди души, просъществувало от ноември 1941 до юни 1943 г.) и Минск (около 100 хиляди души, ликвидирано на 21 октомври 1943 г.).
Масови разстрели Еврейското население на СССР е унищожавано, по правило, непосредствено на местоживеенето му от т.нар. айнзацгрупи () на СС, както и от украински и прибалтийски колаборационисти. С унищожаването на евреите в окупираната Одеска област се занимават румънските войски. По цяла Прибалтика, в Украйна, Беларус, почти до всеки град, и в близост до много села се намират т.нар. „ями“ – естествени оврази, където са събирани и разстрелвани мъже, жени и деца. Първата масова акция е на 24 юни 1941 г.: членовете на зондеркомандата „Тилзит“, състояща се от полиция от Източна Прусия, разстрелват около 100 евреи в литовското селце Кретинга.
В края на юли 1941 г., в Каунас са убити от немците и литовските им поддръжници хиляди евреи; от 60-те хиляди евреи във Вилнюс, около 45 хиляди загиват в хода на масовите разстрели в оврази около Понари, продължили до края на 1941 г. Вълната от масови убийства преминава през цяла Литва. Към началото на 1942 г. остатъци от еврейските общини са съхранени само в градовете Каунас, Вилнюс, Шауляй и Швенчис. В Латвия, в течение на няколко седмици, е унищожено цялото еврейско население на провинциалните градове; запазват се само общностите в Даугавпилс, Рига и Лиепая. От 33 хиляди евреи в Рига, двадесет и седем хиляди са убити в края на ноември – началото на декември 1941 г. Приблизително тогава са изтребени евреите в Даугавпилс и Лиепая. Значителна част от малобройното еврейско население в Естония, чиято пълна немска окупация настъпва през септември 1941 г., успява да се евакуира дълбоко в Съветския съюз. Приблизително хиляда евреи са събрани в лагер край Талин, около 500 от тях са убити през същия месец; останалите са изтребени постепенно. В Естония загиват общо 963 евреи.
Малко евреи от Беларус успяват да се евакуират дълбоко в страната. На 27 юни 1941 г., в Бялисток са убити две хиляди евреи, а след няколко дни – още няколко хиляди. В течение на пет дни, около 80 хиляди евреи от Минск и околностите му са събрани в гето (създадено на 20 юли 1941 г.). До началото на зимата са убити над 50 хиляди души. През първите месеци на окупацията е изтребена по-голямата част от евреите във Витебск, Гомел, Бобруйск и Могильов. 12 от 23-те гета, създадени в Беларус и в окупираните части на РСФСР (преди всичко в Смоленска област), са ликвидирани до края на 1941 г., а други 6 – през първите месеци на 1942 г.