Приятелският огън е нападение от въоръжени сили срещу приятелски или неутрални войски в опит да се атакува врага. Причините за него могат да включват: погрешно идентифициране на мишената като вражеска, кръстосан огън срещу врага или неточности при оръжията с голям обсег. Случайният огън, който не е насочен срещу врага, и целенасочената стрелба срещу собствените войски по дисциплинарни причини не се считат за приятелски огън.Regan, Geoffrey (2002) Backfire: a history of friendly fire from ancient warfare to the present day, Robson Books Неволните удари по цивилни цели често се считат за съпътстващи щети, а не приятелски огън. Инцидентите по време на обучение също не се считат за приятелски огън.
Употребата на термина „приятелски“ във военен контекст във връзка със съюзнически войски води началото си през Първата световна война, когато снарядите често не уцелват врага.Oxford English Dictionary, 2nd ed. cites a 1925 reference to a term used in trenches during the war Много страни от НАТО използват термина „син срещу син“ (), който произлиза от военните учения, при които натовските сили се обозначават в синьо, а силите на Варшавския договор – в червено. В миналото, когато войните са се печелили предимно с ръкопашен бой, приятелският огън е бил сравнително рядко явление, но с индустриализацията на военното дело, случаите зачестяват.
Според някои историци, приятелският огън съществува още от древността.Kirke, Charles (ed.). 2010. Fratricide in Battle: (Un)Friendly Fire. London: Bloomsbury, p. 7. Изобретяването на огнестрелни оръжия, артилерия и бойни самолети драстично увеличава инцидентите на приятелски огън. По принцип случаите на приятелски огън се разследват, като разследващите обикновено се фокусират повече върху намирането на конкретните виновници, отколкото върху организационните причини за инцидента.
Източници
Категория:Военна терминология