Витезслав Незвал е чешки поет, писател и преводач, съосновател на поетизма, водеща фигура на чешкия сюрреализъм, художник, член на Комунистическата партия на Чехословакия. Написал е деветдесет оригинални произведения (поезия, проза, драми, монографии), преводач на Рембо, Пушкин, Елюар, Хайне, Маларме, Бодлер, По.

Биография Роден е на 26 май 1900 г. в с. Бискоупки (Biskoupky) в Моравия, в семейството на селски учител, което през 1903 г. се премества в с. Шемиковице (Šemíkovice). Първият му учител през 1906 – 1911 г. е баща му, човек с музикални, артистични и актьорски способности. Той помага на сина си да развие художествени наклонности, влияе му и със своите социалистически убеждения. От 1911 г. учи в Тршебич, завършва през 1019 г. Призован е в армията по време на Първата световна война, но е освободен няколко месеца по-късно. Изучава право в Юридическия факултет в Бърно в продължение на един семестър, след което се прехвърля във Философския факултет в Прага, но не завършва следването си.Životopis Vítězslava Nezvala (citováno 26. 2. 2011)

През 1922 г. той се присъединява към литературно-художествената група „Деветсил“ (Devětsil) и участва в създаването на т.нар. поетизъм (течение, което възниква в Чехия и никога не се разпространява извън границите ѝ). Постепенно става политически инициатор на чешкото авангардно движение. През 1924 г. се присъединява към Комунистическата партия.

За кратко (1924 – 1925) работи като секретар на редакцията на Научния речник на Масарик и през сезон 1928/1929 е драматург на Освободения театър. По-късно се посвещава само на писането. Публикувал е в Руде право, Tvorba, Одеон, Nová scéna, Lidový noviny и др.

Незвал е силно повлиян от пътуванията си във Франция, Монако, Италия (1933 г.), Гърция, СССР. При първото си посещение във Франция той среща много сюрреалисти (Андре Бретон и др.), под чието влияние основава групата на сюрреалистите в Чехословашката република (1934 г.). През 1934 г. участва във Всесъюзния конгрес на писателите в Москва. Когато по-късно повечето от членовете на групата на чешките сюрреалисти се противопоставят на московските процеси, той се опитва да я разпусне (1938 г.). През 30-те години участва в антифашистки дейности. През 1944 г. е затворен за кратко.

След Втората световна война той е много активен деец на Комунистическата партия, получава редица официални отличия и длъжности. През 1949 г. е избран за председател на Съюза на чехословашките писатели.

Умира от сърдечен удар и скарлатина на 6 април 1958 г. (Великден). Погребан е на Вишеградското гробище в Прага с държавно погребение.

Любител-астролог Незвал изучава книги по астрология, предсказва собствената си смърт и твърди, че ще умре на Великден.Jaroslav Seifert. Všecky krásy světa, Praha, Československý spisovatel, 1982, с. 170. Интересът му към астрологията продължава цял живот, в неговото имение намират 70 страници от учебник по астрология, който той не завършва. Стихотворението Големият астрономически часовник (Veliký orloj) е описание на раждането на Незвал, или рожден хороскоп.Nezval, astrologie a surrealisté

Личен живот Незвал има харизма, която пленява сърцата на жените. През 1948 г. той се жени за Франтишка („Фафинка“) Чепова (1905 – 1970), с която се познава от 1926 г., и живее с нея до смъртта си. През 30-те години има връзка с Дора Габе (1886 – 1983),Paní Nezvalová a paní Seifertová от 1937 г. – с актрисата Лили Ходачова (1910 – 1998), която описва превратностите на връзката в своите спомени. През 1952 г. Незвал се запознава с Олга Юнгова (Юнг) (р. 1929 г.), от тази любовна връзка през 1954 г. се ражда син Роберт; свързан е и със съветската бохемистка Нина Николаева.

Творчество Общо 38 тома са публикувани в изданието Vítězslav Nezval Dílo през 1950 – 1990. Edice Dílo Vítězslava Nezvala Написал е деветдесет оригинални произведения (поезия, проза, драми, монографии), преводач е на петнадесет книги.

Незвал отпечатва първите си стихове през 1919 г. в студентското списание Třebíč Svítání. През 20-те и 30-те години публикува в много периодични издания. Работата му може да бъде грубо разделена на три творчески периода. През 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ век творчеството му е под знака на поетизма, след това – на сюрреализма, а след Втората световна война доминира тенденция към политизиране в духа на социалистическите идеи. През първия период развитието на поетичната образност на асоциативен принцип, чрез изненадващи връзки разбива установената идея за логическо изграждане на поетическия изказ; прилагана е концепцията за поезията като игра и използването на форми на народното забавление и фолклорни жанрове (народна балада, приказна песен, детски рими и др.). Поетизмът провокира и появата на нов тип стихосбирка, когато лирическият ефект се превръща в графична форма и живописен (и фотографски) съпровод. През сюрреалистичния период се срещат и социални мотиви, а поетичната реакция на Незвал на заплахата за републиката от страна на нацистка Германия и събитията около Мюнхен водят до раздяла със сюрреализма. В следвоенните си творчество е повлиян от тогавашната културна политика на Комунистическата партия, с която в повечето случаи той се съгласява или дори пряко участва в нея; това повлиява на днешния (негативен) възглед за работата му през този период. Все пак според някои той се опитва да съгласува остатъците от авангардните практики с концепциите на социализма.

Автор е на монографии за Иржи Волкер, Индржих Щирски, Тоайен, Йозеф Чапек, Рудолф Кремличка, Анри Русо и др. Преводаческата му дейност е насочена предимно към френски поети (Бодлер, Рембо, Маларме, Бретон, Елюар и др.) В областта на кинематографията сътрудничи като сценарист и автор на песни. Пише и детски книги: „Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт“ (1936) и „Неща, цветя, животни и хора за деца“ (1953). Той говори за своя живот и своето поколение в незавършената книга „От моя живот“ (1959).

На български са издадени „Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт“ (1981), „Едисон и други стихотворения“ (Аб Издателско ателие, 2005) в превод на Григор Ленков и др.

Награди Народен писател на Чехословакия. Народен художник на Чехословакия (1953). Лауреат на Международна награда за мир.

Библиография Поетизъм Pantomima (1924) Depeše na kolečkách Abeceda Podivuhodný kouzelník (1922) Papoušek na motocyklu Básně na pohlednice (1926) Nápisy na hroby (1926) Dobrodružství noci a vějíře (1927) Hra v kostky (1928) Básně noci (1930) Akrobat (1927) Edison Skleněný havelok (1932) Zpáteční lístek (1933) Sbohem a šáteček (1934)

Сюрреализъм Žena v množném čísle (1936) Absolutní hrobař (1937) Praha s prsty deště

Социалистически реализъм Historický obraz (1945) Velký orloj (1949) Stalin (1949) Zpěv míru (1950) Z domoviny (1951) Křídla (1952) Chrpy a města (1955) Nedokončená (1960)

Източници

Категория:Чешки поети Категория:Сюрреализъм Категория:Чешки писатели Категория:Чешки преводачи Категория:Преводачи от френски език Категория:Чешки драматурзи Категория:Комунисти Категория:Народни артисти Категория:Починали в Прага Категория:Починали от сърдечна недостатъчност