Седа Вермишева (, ) е арменска поетеса, икономистка, преводачка, публицистка и общественичка.
Биография и творчество Седа Константиновна Вермишева е родена на 9 октомври 1932 г. в Тбилиси, Грузия, СССР. Произхожда по бащина линия от княжеския арменски род Аргутински-Долгоруки.
Детството ѝ преминава в Москва. По време на Великата отечествена война баща ѝ, работил в московската милиция, доброволно отива на фронта. Семейството е евакуирано в Тбилиси, тя завършва гимназия в Ереван и Икономическия факултет на Ереванския държавен университет, прави аспирантура в Научноизследователския институт по камък и силикати на Министерството на строителните материали в Армения.
След дипломирането си работи като водещ инженер в института и като началник на сектор „Проучване на възможностите“ в катедрата „Икономика на производството на строителни материали“. После става старши научен сътрудник в Института по икономика и планиране на Арменската ССР. Успешно съчетава своите научни, аналитични, журналистически и социални дейности с интензивна творческа работа в литературата.
Публикува стихотворения в списанията „Дружба народов“, „Знамя“, „Меценат и мир“, „Арагаст“, „Литературная Армения“, „Кольцо А“ и др., както и във вестниците „Российский писатель“, „Литературная газета“, „Голос Армении“. Участва със свои произведения в различни колективни сборници и алманаси.
Авторка е на 18 поетични сборника. Първата стихосбирка „Солнце стоит высоко“ е публикувана през 1970 г. Следват „Мерцающий пунктир“ (1974); „Нагорье“ (1989); „Щербатая клинопись“ (1999); „Разбит наш дом“ (2003); „Из камня и песка“ (2005) и др. Стиховете ѝ са превеждани на арменски, френски, словашки, български, полски, английски езици.
От 1974 г. е член на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Армения, ръководител на рускоезичня сектор. Съпредседател е на московското общество за арменско-руско приятелство. В периода 1987 – 1988 г. е експерт на арменския клон на Културния фонд на СССР.
За нейната ползотворна литературна и обществена дейност е удостоена с множество държавни и литературни награди. Получава най-високи награди в областта на литературата и изкуството на Армения – медала „Нерсес Шнорали“ (на името на класическия арменски поет Нерсес Шнорали), сребърен кръст с диаманти на Съюза на арменците на Русия, медалите „Мовсес Хоренаци“, „Михаил Лермонтов“ и „Шолохов“.
Освен в литературното творчество, работи активно в областта на журналистиката и аналитиката. Акредитирана е в периода 1994 – 1999 г. като кореспондент на вестник „Гласът на Армения“ към Министерството на външните работи на Русия. От 1993 г. е експерт на представителството на Нагорни Карабах в Москва, за което получава държавни награди на Република Нагорни Карабах.
Седа Вермишева умира на 18 февруари 2020 г. в Ереван.
Произведения Поезия Солнце стоит высоко (1970) Мерцающий пунктир (1974) Листья (1982) Наскальный орнамент (1988) Нагорье (1990) Но как жива ещё душа! (1999) Крыло любви (1999) Щербатая клинопись (1999) Крыло любви (2000) Разбит наш дом (2003) Возвращение к себе (2003) Из камня и песка (2005) Мятежная нежность (2008) Смятение (2013) Преодоление (2014) Бессмертный дух (2015)
Други Централизация власти – императив внутренней идеи России (2002) Императив внутренней идеи (2003)
Източници
Биография в „Литературен свят“ Биография на сайта на Съюза на писателите на Русия Информация в „Lragir“ Биография в „Литературна Армения“ Информация в Енциклопедия на фондация „Хаязг“ Биография и библиография в „Журналний мир“
Категория:Арменски общественици Категория:Арменски преводачи Категория:Арменски поетеси Категория:Съветски поетеси Категория:Кореспонденти Категория:Родени в Тбилиси Категория:Починали в Ереван