Андрей Андреевич Вознесенски () е руски поет, един от най-изявените автори от поколението, придобило популярност след смъртта на Йосиф Сталин.

Биография Андрей Вознесенски е роден през 1933 г. в Москва. Първоначално се интересува от рисуване и архитектура, като през 1957 г. завършва Московския архитектурен институт. Още преди това той изпраща свои стихове на Борис Пастернак, приятелството с когото оказва голямо влияние върху него.

Вознесенски публикува първите си стихотворения през 1958 г. По време на относителната либерализация на режима в Съветския съюз през 60-те той пътува често в чужбина — в Съединените щати, Франция, Германия, Италия и други. Наред с Евгений Евтушенко и Бела Ахмадулина той придобива голяма популярност и провежда четения на свои стихове пред многобройна публика в концертни зали и цели стадиони.

Андрей Вознесенски умира на 1 юни 2010 г. в Москва.„Андрей Вознесенски си отиде на 77“ , в. „Труд“, 1 юни 2010 г., Елена Станева, „Милион алени рози“ за Андрей Вознесенски“ , Public Republic, 15 юли 2010 г.

Вознесенски и България Сред приятелите на Андрей Вознесенски са поетите от т. нар. Априлско поколение Владимир Башев, Любомир Левчев и Андрей Германов„Андрей Вознесенски пое към звездите“ , в. „Стандарт“, 2 юни 2010 г.

Библиография Стихосбирки „Мозаика“ (Мозайка) (1960) „Парабола“ (Парабола) (1960) „Треугольная груша“ (Триъгълна круша) (1962) „Антимиры“ (Антисветове) (1964) „Мой любовный дневник“ (Моят любовен дневник) (1965, Flegon) „Ахиллесово сердце“ (Ахилесово сърце) (1966) „Тень звука“ (Сянката на звука) (1970) „Взгляд“ (Поглед) (1972) „Выпусти птицу“ (Пусни птицата) (1974) „Дубовый лист виолончельный“ (Дъбов лист виолончелов) (1975) „Витражных дел мастер“ (Витражни произведения на майсторите) (1976) (Държавна награда на СССР, 1978) „Соблазн“ (Съблазън) (1978) „Избранная лирика“ (Избрана лирика) (1979) „Безотчётное“ (Безотчетно) (1981) „Иверский свет“ (ИверскаОт името на манастира Иверон в Атон. светлина) (1984) „Прорабы духа. Прозаические и поэтические произведения“ (Кандидат роби на духа. Прозаически и поетически творби) (1984) „Ров. Стихи и проза“ (Ров. Стихове и проза) (1987) „10, 9, 8, 7…“ (10, 9, 8, 7...) (1987) „Аксиома самоиска“ (Аксиомата на самоиздирването) (1990) „Россія, Poesia“ (Русия, Поезия) (1991) „Видеомы“ (Видеоми) (1992) „Гадание по книге“ (Гадания по книга) (1994) „Не отрекусь“ (Няма да се отрека) (1996) „Casino „Россия“ (Казино „Русия“) (1997) „На виртуальном ветру“ (Изложени на виртуален вятър) (1998) „Страдивари сострадания“ (Страдивариуси на състраданието) (1999) „Стихи. Поэмы. Переводы. Эссе“ (Стихове. Поеми. Преводи. Есета) (1999) „Жуткий кризис „Суперстар“ (Страшната криза „Суперзвезда“) (1999) „Стихотворения. Поэмы. Проза“ (Стихотворения. Поеми. Проза) (2000) „Девочка с пирсингом“ (Момичето с пиърсинг) (2000) „Лирика“ (Лирика) (2000) „Моя Россия“ (Моята Русия) (2001) „Лирика“ (2003) „Избранное“ (Избрано) (2003) „Возвратитесь в цветы!“ (Превърнете се отново в цветя!) (2004) „Избранное“ (Избрано) (2006) „Стихотворения“ (2006) Собрание сочинений в 3 томах. М., 1983—1984. Собрание сочинений в 7 томах. ВАГРИУС, М., 2000—2006. „СтиXXI“ (Стихове XXI) (М.: Время, 2006) „Тьмать“ (М.: Время, 2009) „Ямбы и блямбы“ (Ямби и блямби) (М.: Время, 2010)

Поеми „Мастера“ (Майстори) (1959) – основата на поемата – преразказ на легендата за майсторите, построили храма Василий Блажени, и за ослепяването на майсторите от цар Иван Грозни. „Лонжумо“ (1963) – посветена на Ленин и на слушателите му в марксистката школа в Лонжумо. „Оза“ (ОзаБиблейски персонаж. Името му може да се преведе като „сила“, „крепост“.) (1964) – основните теми на поемата: защитата на личността от бездушната роботизация, любовта и борбата за нея във века на великите катаклизми. „Авось“ (1972; рок опера „Юнона“ и „Авось“„Юнона“ и „Авось“ са имената на двата кораба от експедицията на Николй Резанов в Калифорния., поставена на сцена през 1981 г.) – построена е върху живота на руския държавник Николай Петрович Резанов. „Вечное мясо“ (Вечно месо) (1977) – фантастична история за мамутче, намерено в леден блок. „Андрей Полисадов“ (1979) – историята на прадядото на Вознесенски, архимандрит, с грузински произход. „Ров“ (1986) – посветена е на историята с мародерите, разкопаващи гробовете на покойниците, разстреляни край Симферопол по време на т.нар. Велика Отечествена война. „Россия воскресе“ (Русия възкресе) (1993).

На български „Стихотворения и поеми“. Подбор и превод Владимир Башев. София: Народна култура, 1966, 134 с. „Във виртуалния вихър“. Превод Бойко Ламбовски. София: Хемус, 1999, ISBN 954-428-192-4

Източници

Външни препратки Превод на текста на песента на Алла Пугачова „Милион червени рози“ с автор Андрей Вознесенски

Категория:Руски поети Категория:Конкретна поезия Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Москва